Вацлав Клаус: Европейската бюрокрация вече не се нуждае от избори

Първоначално мислех, че високите температури и лятната атмосфера ще бъдат ключовото събитие на лятото. Така че смятах тази седмица да пиша статия за опустошителния пожар, който изпепелява Рим точно преди 1960 години и води до трагичен край на споровете между император Нерон и християните. Или се чудех дали да не пиша за Ангела Меркел, която тази седмица направи 70-ти юбилей и въпреки че дълги години беше суперзвездата на европейската и световна политика, днес тя на практика напълно изчезна. Недостойният начин, по който християндемократичният съюз, както и цяла Германия, се отърваха от нея, е изключително фрапиращ. Имах фундаментални различия с нея по много въпроси, но тя беше продукт и въплъщение на Германия, а не политик, воден от чужди интереси.

Фактът, че германците избраха Меркел на ключова позиция и я държаха начело 18 години, говори недвусмислено, че нейната политика е била автентична, била е и тяхна политика. Степента на нелоялност в случая е ужасяваща и може да ни служи като предупреждение.

Искаше ми се също да ви припомня, че преди седемдесет години беше пуснат първият сингъл на Елвис Пресли, Blue Moon of Kentucky. В много отношения тази песен постави началото на цяла нова ера, беше същинска революция. Опасявам се, че същото не важи за Ангела Меркел, за съжаление.

Като гръм от ясно небе президентът Тръмп беше нападнат при опит за убийство. Всички вече сме го коментирали, може би няма какво ново и разобличително да кажем сега, но неразобличаващото трябва постоянно да се напомня – това беше опит за убийство, който щеше да промени света. Не разбирам това, което президентът Байдън заяви – а именно, че не знае какъв е мотивът за това убийство. Многократно съм имал работа с президента Байдън (най-често като вицепрезидент на Обама) и затова – поради естествената си лоялност – не се присъединявам към обичайната сурова оценка на здравето му днес.

Но сега съм длъжен да протестирам. Наистина ли не знае какъв е мотивът за това убийство? Ако е истина, би било още по-зле. Всички знаем какъв беше мотивът. Единствените, които “не знаят”, са тези, които не искат – в Америка и в света – да дойде така необходимата промяна. А такава промяна Байдън не иска и не може да доведе. (Казвам това като човек, който многократно е предупреждавал да не се подхожда с преувеличени очаквания за промените, които могат да настъпят в случай на победа на Тръмп.) Омаловажаването на това, което стана в Пенсилвания, е недопустимо. Тук дори няма да цитирам ужасяващите изказвания на някои политици от чешката управляваща коалиция.

Още по-невероятни неща се случват в Брюксел и Страсбург. Това, че Европейският парламент не е парламент, го казват отдавна всички мислещи хора. Аз също съм го казвал и писал хиляди пъти. Но да се прояви такова неуважение към резултата от изборите, каквото виждаме сега при заемането на най-високите постове в ЕС, е нещо, което не очаквах. Това, че много преди изборите бяха ясни четирите имена на бъдещите топ управленци на ЕС (германка, португалец, малтийка и естонка), ми се струваше абсолютно скандално. Това, че тези имена се потвърдиха, е още по-лошо. Това е потвърждение, че Европейският съюз не се нуждае от избори, за да функционира. Несменяемите европейски елити заедно с европейската бюрокрация управляват, без значение какво ще се случи на изборите.

Фактът, че напълно непопулярната и дискредитирана Урсула фон дер Лайен отново стана председател на Европейската комисия, е скандален. Това ли е резултатът от изборите през юни? Че почти неизвестен португалец стана председател на Европейския съвет, между другото от страна, която също като Малта и Естония е в периферията на Европа и която вече има особено неуспешен представител в ръководството на ЕС (Жозе Барозу)? Израз на истинска европейска демокрация ли е, че следващите два висши поста – председателството на парламента и ръководството на европейската дипломация (постът външен министър на ЕС) – ще бъдат заети от две жени от най-малките европейски държави Естония и Малта?

Не е израз на демокрация или признаване на малки държави, когато Франция, с население от почти 70 милиона, няма никой в ​​ръководството на ЕС, докато Естония, с население от един милион, и Малта, с половин милион, имат две от тези четири висши длъжности. (Не трябва да се забравя обаче, че Естония е най-източната страна от ЕС на границата с Русия и че госпожач Кая Калас е краен защитник на политиката на войната.)

Винаги трябва да търсим оптимизъм и надежда. Много се боря да ги намеря, но не мога. Възможно е, разбира се, да се оттеглим в себе си и да живеем изцяло личния си живот, но това предполага, че новият европейски свят няма да се меси в личния ни живот. Но е точно обратното. Той се намесва, при това почти толкова, колкото и при комунизма.

Източник: klaus.cz

*Авторът е бивш премиер на Чехословакия и президент на Чехия