Трябва да променим представата си за Русия
Представянето на Русия като вечен и неизбежен враг е опасна традиция, която само ерозира дългосрочните интереси на Съединените щати и Запада и допълнително укрепва стратегическите връзки между Русия и Китай.
На фона на всички проблеми, причинени от украинския конфликт, Вашингтон рано или късно ще трябва да разработи механизъм за практическото осъществяване на тристранна дипломация между Москва, Пекин и Вашингтон, подобна на предложената навремето от президента Ричард Никсън и държавния секретар Хенри Кисинджър. Тяхната стратегия не само помогна за спечелването на студената война от САЩ, но и осигури стабилност между трите велики държави. В същото време на американските дипломати ще се наложи да намерят решение на украинския конфликт, което да е приемливо за всички участници.
След падането на Берлинската стена руснаците приветстваха американците, очаквайки установяването на приятелските отношения, обещани от Рейгън на Горбачов. Тази възможност за установяване на нови отношения обаче се изпари през следващите години, когато НАТО погълна, една по една, бившите страни членки на Варшавския договор. Разочарованието на Русия достигна кулминацията си, когато Северноатлантическият алианс отхвърли молбата на Елцин за членство на страната му. Оттогава двустранните отношения постепенно започнаха да се влошават, достигайки критична точка в резултат от руската инвазия в Украйна.
Въпреки многовековния си принос към западната наука, музика и литература, руснаците винаги са изпитвали дълбока несигурност в отношенията си със Запада, която според някои, граничи с параноя. Но въпреки всички тези трудности, първият исторически импулс на Русия е да се обърне обърне с лице именно към Европа – тоест на Запад, а не на Изток. Разривът, който последва украинския конфликт обаче, изолира Русия от Запада и не й остави реален избор, освен да създаде по-тесни стратегически връзки с историческия си съперник Китай.
В търсенето на формулата за разрешаване на ситуацията в Украйна при условия, приемливи за всички играчи, Вашингтон и неговите съюзници трябва да се възползват от мирния процес за да възобновят диалога си с Русия. Разрешаването на историческите претенции на Москва относно разширяването на НАТО, като интегрална част от разрешаването на украинския конфликт, не само ще сложи край на военните дейстия, но и ще установи по-стабилен дългосрочен баланс на силите в Европа. Суверенитетът на Украйна не бива да бъде жертван, но и на Москва не трябва да бъдат поставяни условия, които само ще задълбочат недоволствотото и, като по този начин ще направят неизбежни по-нататъшните конфликти и още по-голямата нестабилност.
В крайна сметка, сегашният подход на Запада към Русия, който би могъл да се характеризира като „постигане на мир чрез натиск и заплахи“, няма как да се окаже продуктивен. Преосмислянето на отношенията с Русия ще изисква възприемането на по-позитивен и многостранен подход. Приоритет трябва да бъде дипломатическата, а не военната динамика, при това дипломатите следва да се ръководят от хора, които са наясно с историята и културните връзки между Русия и Запада. Възобновяването на постоянния диалог на високо равнище и възстановяването на работните групи, фокусирани върху конкретни области на икономическото сътрудничество и сътрудничеството в сферата на сигурността, ще бъдат от ключово значение. В тази връзка си струва да напомня, че, въпреки украинския конфликт, САЩ и Русия успяха да продължат работата на Международната космическа станция.
Колкото и болезнено да звучи за мнозина на този етап, в рамките на потенциалния мирен пакет ще трябва да бъде разгледан статутът на Украйна като неутрална буферна държава – сравнима с Финландия от ерата на студената война. Ще припомня, че самият украински президент Зеленски озвучи това предложение пред Москва, непосредствено след навлизането на руските войски през март 2022.
Оттогава насам Украйна претърпя значителни разрушения и понесе горчиви загуби, което – разбираемо – ще затрудни приемането на неутралитета от нейна страна, поне на сегашния етап, но тази опция е отворена за практическо разглеждане. Всъщност, в известен смисъл, необходимостта от неутралитет стана още по-неотложна, след като НАТО наскоро обяви, че няма да приеме Украйна в състава си, докато Киев не подобри ситуацията с корупцията в отбранителната индустрия.
Освен неутралитета, би могла да се обмисли и възможността за създаване на нова регионална структура за сигурност, в която НАТО и Русия да участват като партньори за разрешаване на проблемите. И накрая, в допълнение към съображенията в подкрепа на неутралитета и формирането на подобна структура за сигурност, може да бъде засегнат и потенциалът за вътрешни конституционни реформи в Украйна, които да доведат до нов подход към руското етническо малцинство в тази страна.
Истината обаче е, че системната русофобия, царяща в западните правителства и медиите, по никакъв начин не допринася за започването на мирни преговори. Конфликтът в Украйна трябва да бъде решен в съответствие с план, който – запазвайки зачитането на суверенитета и границите – ще заложи основата за по-нататъшно сближаване между Русия и Запада. Сегашната западна стратегия, целяща единствено „наказването” на Москва, по никакъв начин няма да помогне за укрепването на дългосрочната стабилност в региона. Дори и при най-добрия сценарий, тя може да доведе само до замразяването на конфликта, което би имало също толкова пагубни последици за стабилността като тези от замразяването на конфликта на Корейския полуостров през последните шест десетилетия.
През 1815 княз Клеменс фон Метерних слага край на Наполеоновите войни, продължили дванайсет години и довели до милиони жертви, като позволява на победената Франция да се присъедини към победилите я съюзници – Австрия, Прусия, Русия и Великобритания –като член на т.нар. „европейски концерт”, или Виенската система за международни отношения. Това споразумение помага за поддържането на траен мир в Европа през по-голямата част от ХIX век. Днес е необходим също толкова креативен и залагащ на дипломацията подход, за да бъде разрешен поредния жесток конфликт в сърцето на Европа, който дестабилизира целия континент.
*Авторът е бивш помощник секретар по проблемите на киберсигурността, енергийната безопасност и реакцията при извънредни ситуации в американското Министерство на енергетиката, анализатор на National Interest
От сайта на сп. “Геополитика”
