Планинската провинция Гуейджоу
Гуейджоу е вътрешна провинция в Югозападен Китай. Граничи с автономния регион Гуанси на юг, провинциите Юннан на запад и Съчуан на северозапад, града на централно подчинение Чунцин на север и Хунан на изток. Провинцията има влажен субтропичен климат. Покрива обща площ от 176 200 квадратни километра и има 6 града на ниво префектура и 3 автономни префектури. Населението на Гуейджоу е 38,5 милиона, нареждайки се на 18-о място сред провинциите в Китай.
Гуейджоу е планинска провинция с по-висока надморска височина на запад и в центъра. Намира се в източния край на платото Юнгуей. Демографски това е една от най-разнообразните провинции на Китай. Малцинствените групи представляват повече от 37% от населението.
Около три пети от населението на провинцията са хан. Сред най-важните малцинствени групи са хмонг (известни в Китай като мяо), буи, и (известни също като лоло), дон, иуей, миен (известни като яо) и джуан.
Повечето от населението е селско и земеделието е основен поминък. Отглеждането на ориз е основно препитание в периферните долини на платото. В провинция Гуейджоу има няколко големи града. Гуейян е най-важният сред тях, въпреки че Лиупаншуей например – муниципалитет, създаден от обединението на трите града Лиуджи, Пансиен и Шуейчън, който се намира в сърцето на въгледобива на провинцията – е значително по-голям и по-населен от него.
Разположен във вътрешността на югозападния вътрешен регион, Гуейджоу е транспортен център в югозападната зона и важна част от икономическия пояс на река Яндзъ. Това е първата всеобхватна пилотна зона на национално ниво за големи данни, световноизвестна дестинация за планински туризъм, национална пилотна зона за екологична цивилизация и вътрешна отворена икономическа пилотна зона.
По-голямата част от обработваемата площ на Гуейджоу е заета със зърнени култури, най-важната от които е оризът. Царевица се отглежда главно в източната част. Други хранителни култури включват пшеница, ечемик, сладки картофи, картофи, овес и боб. Все по-голяма част от обработваемата площ е заета с култури като рапица, тютюн, фъстъци, захарна тръстика, юта, чай, захарно цвекло, коноп и сусам. Гуейджоу е известно и с производството си на ликьор маотай, направен от пшеница и каолян (разновидност на зърненото сорго).
Дървесината и други горски продукти са в изобилие. Гуейджоу се нарежда сред водещите провинции в производството на суров лак и тунгово масло. Други важни горски продукти включват масло от камелия, масло от кипарис, екстракт от жлъчни ядки, лишеи и различни лечебни билки.
Гуейджоу е богато на полезни изкопаеми.
Най-разпространен е живакът, чиито запаси са големи; има и малки находища на манган, цинк, олово, антимон, алуминий, мед, желязо и злато. Неметалните изкопаеми включват въглища, нефтени шисти, фосфат, гипс, арсен, варовик. Затова добивната промишленост в провинцията е много важна.
Производството на електроенергия е основен компонент на икономиката на Гуейджоу. Въпреки че по-голямата част се генерира в топлоцентрали, работещи с въглища, изобилните водни ресурси на провинцията са използвани за развитието на редица водноелектрически съоръжения. Голяма част от произведената мощност се изнася в провинция Гуандун.
Гуейджоу има мощна индустриална система с въглищна, металургична, химическа, машинна и енергийна промишленост с основни отрасли в сектора на тежката и леката промишленост и в производството на вино, тютюн, текстил, кожа и коприна.
При достатъчно местно снабдяване със суровини и горива и разширяващ се пазар в Югозападен Китай, в Гуейджоу се развиват индустриите за добиване на желязо, стомана и алуминий. Производството на машини също е важно, предимно за селскостопанско и напоително оборудване, машини за валцуване и оборудване за топене на стомана. Местното снабдяване с фосфат и други суровини подхранва и химическата индустрия, която произвежда торове, натриева киселина, както и нефтохимически продукти.
В леката промишленост важен е текстилът, както и производството на напитки и обработката на тютюн и кожа. Въз основа на добрите добиви на дървен материал, фабрики за хартия има в няколко града. Добре известните занаяти включват флейти от Юпин, плочи с черно мастило от Сиджоу, местни стилове на бродерия с дантела, восъчен печат (особено от Аншун) и лакирани изделия.
Гуейян, най-важният индустриален център на провинцията, произвеждащ голямо разнообразие от тежки и леки индустриални стоки. Други големи центрове са Дзуън‘и, който е дом на значителна част от тежката промишленост и център на производството на копринен текстил, както и муниципалитетътЛиупаншуей, със своята въглищна добивна и друга тежка промишленост.
В Гуейджоу речният транспорт не е добре развит поради наличието на рифове и бързеи, въпреки че река У е проспериращ воден път. Няколко от другите реки на провинцията са частично плавателни. Магистралите на Гуейджоу са сравнително добре развити. От 1958 г. всички окръзи са свързани с пътища, повечето от които имат настилки за всякакви метеорологични условия.
Малцинствените групи в Гуейджоу са сред най-артистичните и музикални в Китай.
Хан също имат дълъг и смесен културен произход. Различни видове народни форми на театрално изкуство с различна степен на разработка, някои от които съчетани с народни танци, са популярни сред различните етноси. Някои от народните театрални форми на хан като хуадън („цветен фенер“) в северната част на Гуейджоу и диси („игри на пода“) в южната част на Гуейджоу, също са популярни сред малцинствените групи. Борбата с бизони е част от фестивалната дейност по Нова година, особено сред народите мяо, яо и джуан.
Бродирането и изрязването на хартия са важни форми на народно изкуство сред всички етноси. Буи и гълао са особено известни със своя батик, а мяо и буи – със сложните си цветни кръстосани шевове и с тежките си сребърни орнаменти.
Гуейджоу може да се похвали с множество туристически атракции, а значението на туризма нараства. Известни национално признати живописни места включват водопада Хуангошу, който е най-големия водопад в Китай, пещерата Джидзин – най-големият варовиков пещерен комплекс в Китай, дефилето на река Уян с неговия карстов пейзаж, пещерата Лонгон, чиито тунели са оформени във формата на низ от стотици мъниста, и мястото на партийната конференция през 1935 г. в Дзуън‘и, където Мао Дзедун установява своето първенство в Китайската комунистическа партия. Всички те привличат голям брой посетители всяка година.
