Гномът и Държавникът

Политическите и интелектуални гномове от котерията на Иван Костов, и в частност джобният “генерал” Атанас Атанасов, вдигнали врява в парламента по повод предложението дългогодишният министър на културата Георги Йорданов да бъде награден с орден „Стара планина“ Първа степен.

Същото припяват и розово-кафявите сайтове, спонсорирани от „Америка за България“ и НПО-тата на Сорос. Опорките са очакваните – Георги Йорданов бил комунист, бил човек на Тодор Живков, комунизмът бил престъпен, даже имало такъв „закон“ (всъщност – пропагандна декларация).

Гномска им работа – идат избори, трябва да са интересни на оредяващия им електорат. А и къде по-лесно е да храчиш гнусни клевети срещу един държавен строй, който приключи преди 35 години, срещу един наистина заслужил с целия си жизнен път 90-годишен човек, вместо да обясниш за доскорошната „сглобка“ с Борисов и Пеевски, да обясниш зависимостите от „посолствоТО“, да обясниш корупционните афери и пачките от Митниците от времето на кабинетите „Петков“ и „Денков“!? Да обяснят как така 35 години за собствените им провали, гафове, предателства и мизерии – все са им виновни „комунистите“ и „ченгетата“, но никога те самите!?

И нищо, че точно обратните опорки чувахме, когато същите политици и сайтове издигаха Васил Терзиев за кмет на София – тогава се говореше, че никой не отговаря за родителите си, че самите родители и тяхната дейност не можела да се гледа „анблок“, а да се види кой какво конкретно е вършил, че няма колективна вина…

Факт – няма колективна вина и именно затова не можем да обвиним никой без доказателства – например не можем да обвиним ей така и да сме сигурни, че един прокурор от Разград (да, за Атанас Атанасов иде реч!) в края на 80-те е участвал във Възродителния процес, приемаме даже твърдението му, че не е бил член на БКП (макар че за пръв път чуваме за такова митично “същество” – безпартиен прокурор при социализма!?).

Да, вината и приносите, грешките и успехите са персонални.

И наистина Георги Йорданов заслужава орден „Стара планина“, даже много повече. Защото той е много повече европеец и човек на Духа от всичките кресливи пепейци и дебейци, взети заедно!

Под ръководството на Георги Йорданов през 70-те години (в качеството му на първи секретар на Градския комитет на БКП в столицата) София става модерен и европейски град – един от идеолозите (наред с Людмила Живкова) и реализаторите (наред с Григор Стоичков) на строежа на Народния дворец на културата (същия, в който гербери, пепейци и дебейци правят своите конгреси и пресконференции!), построени или основно реновирани са най-важните софийски булеварди, част от знаковите сгради, огромни жилищни комплекси, музеи и галерии, хотели, Централната гара, започнато е софийското метро.

Като министър на културата (1982-1989 г.), Георги Йорданов развива активно връзките на българската култура с Европа – гостуват ни творци от най-висока световна класа, открит е Музеят за чуждестранно изкуство, който е съкровищница на цялата европейска и световна култура.

Георги Йорданов с маестро Караян

А колко са шедьоврите на българския театър, кино, опера, изобразително изкуство, създадени в периода 1982 – 1989 година!? И колко са сега…

В ръководството на българската култура като заместник-министри и шефове на творчески съюзи участват блестящи интелектуалци като акад. Светлин Русев, проф. Пею Бербенлиев, Любомир Левчев, проф. Христо Нейков, акад. Людмил Стайков, Любомир Кабакчиев, проф. Георги Робев, проф. Александър Райчев, писателя Валентин Караманчев, историка акад. Илчо Димитров, публициста Горан Готев и изкуствоведа проф. Чавдар Добрев, преводача Милен Маринов и още десетки други.

Провеждаме Дни на българската култура във водещи европейски столици, а Георги Йорданов говори като с равен с държавни лидери като Хелмут Кол, Франсоа Митеран, Бруно Крайски, Индира Ганди. Той е личен приятел на творци, докара в България великия Караян, с Ренато Гутузо, с Юрий Григорович и Валерий Гергиев, с акад. Лихачов, който смело нарече България “Държавата на Духа”. Бе добър приятел с Мирела Френи и Николай Гяуров, с Борис Христов, с Дечко Узунов и Емилиан Станев, с Дамян Дамянов, Николай Хайтов, Елисавета Багряна, проф. Величко Минеков, Йордан Радичков, акад. Георги Джагаров, Николай Петев и още стотици ярки имена в нашата култура от 60-те години на ХХ век до днес. Той докара у нас уникалната колекцията на Арманд Хамър. Под неговото ръководство българската култура поддържаше уникални връзки с български емигранти в чужбина като милионера Игнат Канев.

И до днес – три десетилетия и половина след министерския му мандат няма концерт, премиера на книга, изложба, постановка, на която Георги Йорданов да не присъства, поддържа преки интелектуални контакти с българските творци. Доказва го книгата „Живот на длан“, в която стотици водещи български творци (леви, но и много десни) пишат с апломб и възхищение за неговите човешки, политически и интелектуални качества.

Държавата подпомогна десетки български творци да специализират и да творят в чужбина, вкл. на Запад. Един от тях – покойният Емил Чакъров, се отблагодари на Отечеството, когато заедно с Георги Йорданов създаде Новогодишните музикални фестивали. Пак при мандата на Георги Йорданов започнаха да се провеждат Софийските кинопанорами – с най-добрите филми не само от България и Русия, но и от САЩ, Франция, Великобритания, Италия… В средата на 80-те София бе културна столица на света – проведе се исторически Форум на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Бяха продължени и надградени инициативите от общочовешки характер, каквито бяха Асамблеите “Знаме на мира” и Световни писателски срещи, инициирани от Людмила Живкова.

Като вицепремиер Георги Йорданов бе инициаторът за връщането на световноизвестния хирург проф. Александър Чирков у нас и за това да му бъде поверено ръководството на модерна и на световно ниво кардиологична болница, извършила първата сърдечна трансплантация в Източна Европа. Хилядите спасени пациенти на проф. Чирков дължат частица от чудото на живота и на държавническото поведение и широка кройка на Човека и политика Георги Йорданов.

Като вицепремиер Георги Йорданов отговаря и за спорта. По това време България е на една малка крачка от домакинството на Зимна олимпиада, а в Сеул през 1988 г. имаме 171 души, които се завърнаха с 35 медала, от които 10 златни и сме на ПЕТО МЯСТО В СВЕТА по представяне на Олимпийските игри. Пак при това стратегическо ръководство на спорта израсна златното поколение на родния футбол, което през 1994 година докосна световния връх! Къде са днешните ни олимпийци и футболисти – виждаме всички!

Георги Йорданов бе този политик, който защити националния ни интерес по ключови теми като т. нар. Македонски въпрос, вкл. и в спор с официалната съветска позиция (докато сегашния ни „елит“ чака нареждания от най-ниските по чин аташета от „посолствоТО“). Пак той преговаряше от името на държавата ни с Република Турция в ключовите разговори в Кувейт с тогавашния външен министър Месут Йълмаз, които доведоха до исторически пробив и плах, но реален старт на нормализация на отношенията ни с южната ни съседка.

И много, много други достойни и патриотични действия свърши Георги Йорданов. Докато днешните розово-синьо-кафяви политици са способни на едно – интриги и оплювателство.

А какъв е резултатът на десния преход в културата!? Колко са закритите музеи, галерии, читалища, културни институти? Колко са закритите училища!? Какви са днешните доходи на хората на културата и Духа!? Колко от тях избраха да мият чинии в чужбина, вместо да творят унизени за жълти стотинки тук!? Колко паметници, дело на най-големи творци, бяха унищожени зверски? Сравнете мрачното “днес” с онова уж “престъпно” комунистическо време, което бе същински втори Златен век на българската култура!!!

Затова – нека десните ни „елити“ се смирят (едва ли са способни!), а ако не – да си вземат кофа синя боя и билет за самолета за Париж, където да пребоядисат дебелия френски травестит за закриването на Олимпиадата… Това поне го могат!

Но това, което е съградено от Георги Йорданов и поколението, на което принадлежи – десните „елити“ не могат и да го боядисат, но това не им пречи най-нагло и безцеремонно да го крадат вече 35 години!

Апропо, кога ще се появи Закон, който да обяви за престъпен този десен преход, извършен по най-крайните либерални канони на американската Програма “Ран-Ът”, довел именно при десните правителства на Костов, на Борисов, Петков и Денков до разграбване и разгром на икономиката, енергетиката, културата, просветата, националната сигурност, социалната политика, селското стопанство – до тотална приватизация и фактическа ликвидация на индустрията, електрониката, земеделието, с които бяхме известни и утвърдени. И който ни превърна от подредена социална държава в зависима Територия, колония на чужди посолства и интереси, в безгласен изпълнител на волята на “началствата” в НАТО и ЕС, в Брюксел и Вашингтон.

Затова, Гномове, долу мръсните ръце от държавника, политика, човека на Духа Георги Йорданов и от постиженията на неговото поколение!