Неугасимият социалистически идеал

Има събития в историята на Българската социалистическа партия, въобще в историята на България, които оставят следи и отстояват на превратностите на времето. Има една идея, основана на Бузлуджанския конгрес на 2 август 1891 г. Идея социалистическа, идея за свобода, равенство и солидарност.

Първите опити за пропагандиране на социалистическата идея в България започват още през 1885 г. Началото е положено от завърналия се от Русия Димитър Благоев, който започва издаването на месечното списание “Съвременний показател”.

През 80-те години на XIX век в България се организират първите работнически стачки. По това време чрез Димитър Благоев (Дядото) и неговото списание започват да проникват социалистическите идеи в страната. Под влиянието на социалистическата пропаганда през 1890 и началото на 1891 година в България се образуват първите социалистически дружества. Първата стъпка в историческото развитие на Партията в България представлява конгресът на Бузлуджа през 1891 година, когато се поставят основите на Българската социалдемократическа партия. Тя се създава и израства в борбата срещу дребнобуржоазните възгледи, влиянието на народничеството и опортюнизма в социалистическото движение. Най-тежкият удар на народничеството нанася Димитър Благоев с книгата си „Що е социализъм и има ли почва у нас?“ В нея той доказва, че България вече е тръгнала по пътя на капитализма и следователно за социализмът има почва, и той може да бъде изграден. Бузлуджанският конгрес е учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия (БСДП), състояло се на 2 август 1891 (20 юли – стар стил) под връх Бузлуджа в Стара планина по инициатива на Димитър Благоев. Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища.

Бузлуджанският конгрес бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в България и началото на организирана партийна дейност за съединяване насоциализма с работническото движение. БСДП приема марксизма за своя идеология.

От 3 до 5 май 1891 год. в Търново се провежда конференция под ръководството на Димитър Благоев, на която присъстват представители от Търново (Димитър Благоев, Никола Хр. Габровски и Драгомир Герганов), Дряново (Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев и Панайот Венков), Габрово (един представител), Севлиево (Сава Мутафов) и Казанлък (Константин Бозвелиев). Главният въпрос на тази конференция е бил: Трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. Представителите от Севлиево и Казанлък се обявяват против откритото излизане на партията, като се мотивират, че това щяло да засили терора над социалистите. Болшинството обаче решава, че трябва да се организира партия, и че тя трябва да е работническа и легитимна.

Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.

Събранието се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си.

Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия “социалистически преврат”, да ги организира и просвещава. В програмата са били формулирани исканията за пълна политическа свобода, всеобщо избирателно право, самоуправление на общините, изработване на работническо законодателство и др.

Тъй като на няколко места вече са създадени социалистически дружинки става необходимо да се организира една социалистическа сбирка, за да се обмисли по-нататъшната им дейност. Постига се споразумение между основните дружинки, сбирката да се състои в Търново през Великденските празници. В нея участват десетки делегати от социалистическите дружинки от Търново, Дряново, Габрово, Севлиево и Казанлък. Тази сбирка е първото социалистическо събрание, което решава бъдещата сбирка да се свика на 2 август (20 юли стар стил) в Балкана, в местността Бузлуджа, известна като “Бузлуджански конгрес”.

Единодушно се решава името на новосъздадената социалистическа организация да бъде “Българска социалдемократическа партия”, която излиза със свой седмичен орган и една социалистическа библиотека за пропаганда идеите на социализма и за агитация в името на програмите на БСДП. Първата издадена брошура е “Що е социализъм и има ли той почва у нас”. БСДП прокламира и постигането на социално и политическо равенство на жената като своя неотменна задача, като неделима част от класовата борба срещу буржоазния строй.

За ръководен орган на партията е избран Общ съвет на БСДП със седалище Търново. Взема се решение да се издава седмичен орган на БСДП и серия брошури – “Българска социалдемократическа библиотека”, чийто първи номер да бъде книгата на Димитър Благоев

“Що е социализъм и има ли почва у нас?”,

а за социалистическа пропаганда да се използва редактираното от Янко Сакъзов списание “Ден”.

На учредителния Бузлуджански конгрес през 1891 г. Казанлъшката организация става съучредител на партията. Най-голямата група делегати на конгреса е тази от Казанлък, в състав от 6-ма социалисти: Константин Бозвелиев, Христо Колев, Иван Кутев, Стоян Казанджиев, Стефан Папазов и Георги Гинев.

След Бузлуджа в Казанлък продължава провеждане на събрания в малката стая на Георги Пенков на ул.”Скобелев” и в ниските стаи на “Искра$. На тези събрания са дискутирани теми, свързани със социалистическото движение. Чрез провеждането на пропаганда социалистическото движение в края на 1891 г. и началото на 1892 г. се засилва.

На 7 април 1892 г. се свиква за първи път окръжна сбирка в Габрово, която заседава в къщата на Евтим Дабев. Участват 22 делегати от Търново, Дряново, Габрово, Трявна и Казанлък. Секретар на сбирката е бил казанлъшкият делегат Георги Гинев.

Реалният членския състав на партията в региона е бил следния: Търново – 15-20 члена, Казанлък – 20, Габрово – 12, Дряново -10 и Трявна – 2.

Взема се решение за свикване на единен национален конгрес в Пловдив, с делегати от всички градове на страната. Обсъждало се е каква да бъде дейността на избраните социалисти за кметове, общински съветници и др.

Така се появява първата пролетарска партия в България, с което се слага край на един стихиен етап в живота на българското социалистическо движение и се открива нов – на неговото организирано развитие. И което е най-важното – социалистическото движение се поставя на маркситки основи.

Учредяването на БСДП представлява венец, с който се увенчават мечтите и стремежите, най-близката на Димитър Благоев цел, към която той тръгва още щом се завръща в България. По думите на Благоев Бузлуджанския конгрес $ …може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му”.

Днес, ние социалистите се прекланяме и почитаме Бузлуджа.

От Бузлуджанската звезда изгряха хиляди звезди на несломимата воля за борба на трудовите хора за справедлив живот, за правото на труд, за социално равенство, солидарност и човешко щастие. Тя, социалистическата идея и днес е наша съдба, идеал и неутолим стремеж.

БСП е вярна на тази идея. Нейните ценности са цел и смисъл на идейно – политическото и организационно съществуване. Това я прави партия на бъдещето.

От изгубените ценности към нови стремежи, от търгуване с капитали към мечтаното равноправие – днес идеята за справедлив свят продължава да е по-жива от всякога, макар и изопачена и хулена, тя има своето неизменно място в съзнанието ни.

Пътят, започнал от Бузлуджа не е извървян, защото това е пътят към доброто, истинското. Защото това е пътя на социалистическия идеал, озарен от онази първа малка червена звезда.

Може пък и вие, мили приятели, скъпи наши деца и внуци да откриете своята звезда, онази звезда, която ще озарява пътя ви към справедливостта и щастлив живот.