Триумф за руската дипломация

Олег Карпович*

Обменът на задържани и осъдени лица между Русия и няколко западни държави миналата седмица не изпадна от водещите новини на медиите. Събитието беше наречено „безпрецедентна сделка“, „триумф на руската дипломация“. В продължение на доста години Западът целенасочено се занимаваше с отвличане на руски граждани по целия свят. Практика, насочена към сплашване на руските граждани, целяща създаването на „обменен фонд“, който би дал възможност на западния агентурен корпус да спасява своите хора, ако бъдат хванати.

Безусловно немалка роля изигра и разюзданата шпиономания, превърнала се в един от символите на новата студена война. Вместо да задържат неонацистите и терористите, които се чувстват комфортно в „просветените страни“ на победилата толерантност, спецслужбите на Запада хвърлиха всички сили в лов на руски граждани, включително и на такива, които са се занимавали с контратерористична дейност.

Характерен е случаят в Германия, където безгрижно си живееше главатарят на чеченските бандити с грузински произход Зелимхан Хангошвили, организирал садистки убийства на мирни руски граждани и наслаждаващ се на успешното си бягство от правосъдието. Вместо да помогне на Москва да привлече към отговорност доказания екстремист, Берлин му създаде благоприятни условия да продължи да готви нови терористични акции и диверсии, да координира действията на екстремистки групи. Ликвидирането на терориста, чиито ръце бяха до лактите в кръв, и на опасността, която той представляваше, стана повод за поредната вълна на русофобска кампания, съпроводена от абсурдни конспиративни теории. Реалната причина за истерията беше загубата на „ценен кадър“, който западните спецслужби смятаха и по-нататък да използват в хибридната си терористична война срещу Русия. В миналото останаха времената, когато руските и западните спецслужби работеха заедно срещу джихадистите. Днес враговете на Москва, както  беше и през 80-те години, използват всички методи и най-отблъскващите и жестоки личности за нанасяне на така желаното от тях „стратегическо поражение“ на Русия.

Но, както се казва, всичко е добре, когато свършва добре. Благодарение на добре обмислена и многостепенна комбинация – резултат от съвместните усилия на президента, силовите ведомства и на дипломатите, от затворите в няколко западни страни бяха освободени руски граждани, оказали се в плен вследствие на репресивни действия. Както справедливо отбеляза говорителят на Външно министерство Мария Захарова, този процес може да бъде наречен „битка на самообладанието“. В крайна сметка Москва успя не само да върне в родината попадналите в плен сънародници, но и да развенчае създавания от Запада мит за някакви репресии в Русия.

Стана ясно, че американците са включили в списъка за обмен и т. нар. активисти – руски граждани, станали чуждестранни агенти, де факто са били същите шпиони, както и задържаните в Русия псевдожурналисти. Избралите Запада „опозиционери“ бяха освободени независимо, че за всички бе ясно, че те ще продължат да работят срещу Русия, да подготвят нови операции по дестабилизация на страната.

Мнозина се изкушиха да изкажат предположение, че обменът може да открие нови възможности за по-съществени преговори  между Запада и Русия. Това обаче е малко вероятно. Но показателен е фактът, че САЩ и Европа започват, макар и мъчително, да се прощават с илюзиите и да демонстрират плаха готовност за разговори. Започват да осъзнават, че няма да могат да „притиснат“ Русия – нито на бойното поле, нито с икономически и търговски войни, нито с информационен и психологически натиск. Ще продължи стратегията на Москва на планомерно принуждаване на противника към мир с използване на най-различни средства. Рано или късно тази стратегия ще покаже своите положителни резултати. („Взгляд“)

*Авторът е зам.-ректор на Дипломатическата академия в Москва