Планът на Украйна да купи реакторите за АЕЦ “Белене” предизвика корупционен скандал в Киев

Правителството на Украйна се сблъсква с нарастваща съпротива срещу схема за милиони долари за закупуване на консервираните руски ядрени реактори от България, които преди това бяха предназначени за АЕЦ “Белене”. Сделката предизвика обвинения, че служители в Киев отварят вратата за корупци, точно докато се правят усилия за прочистване на енергийния сектор на страната, съобщава европейската редакция на Politico.

Киев иска да пусне два нови блока в Хмелницката АЕЦ в Западна Украйна с аргумента, че те ще помогнат за укрепване на енергийната мрежа на страната, която руските бомби са унищожили. Те твърдят, че най-бързият начин да се направи това е да се закупят руски реактори, които в момента се намират на склад в България, на приблизителна цена от 600 милиона долара.

Но сделката се нуждае от одобрението на законодателите и няколко парламентаристи – включително поне един от собствената партия на президента Володимир Зеленски – твърдят, че спогодбата може да взриви огромна дупка в опустошения бюджет на страната за остаряла технология, която не е задължително да помогне на украинците да издържат при задаващите се прекъсвания на тока.

Въпросът стигна до държавния връх във вторник сутринта, когато правителствени служители се срещнаха с членове на парламента, за да обсъдят проблема. Според двама присъстващи депутати правителството е признало, че в момента не разполага с необходимата подкрепа на фона на циркулиращи съмнения.

“Изключително рядко се случва неща на толкова високо ниво да не бъдат подкрепени“, казва Андрий Жупанин, депутат от управляващата партия “Слуга на народа“ и член на енергийната комисия на парламента.

Той зададе няколко въпроса, които каза, че са останали без отговор: “Можем ли да си позволим да купуваме руски ядрени реактори по време на пълномащабната инвазия? И какво е състоянието на тези реактори? Те са закупени от България преди 10 – 12 години, така че ще работят ли като пристигнат в Украйна?“

Украинският министър на енергетиката Херман Галушченко обаче, който настоява за реализация на плана, отхвърли опасенията, твърдейки, че разширяването на ядрената енергетика е единственият начин да се поддържа работата на обсадената енергийна мрежа и че двата реактора ВВЕР-1000 са най-бързият и най-евтиният наличен вариант.

“Срещу руските атаки ядрената енергия [представлява] 60 процента от нашия енергиен микс и е гръбнакът на нашата енергийна система“, посочи той в коментар за POLITICO. “Развитието и добавянето на повече блокове към Хмелницката АЕЦ е приоритет за правителството на Украйна“.

Има нужда от ядрена енергия

Спорът създаде още една спорна точка, докато Украйна се опитва да овладее корупцията в своя енергиен сектор. По-рано тази седмица заместник-министърът на Галушенко, Александър Хейл, беше арестуван по обвинения, че е настоявал за подкуп от половин милион долара в замяна на прехвърляне на оборудване за добив на въглища, принадлежащо на държавно предприятие.

Жупанин и колегите му твърдят, че закупуването на руски ядрен реактор ще стане още едно място за такива хитри сделки.

“През последните 10 години имаше много наказателни дела срещу хора, използващи търгове за извличане на пари от държавната ядрена енергийна компания на Украйна“, заяви той в интервю. “Ако им позволите да похарчат милиарди гривни за това, можете да очаквате поредица от наказателни дела през следващите 10 години“.

Галушченко отрече обвиненията, че правителството крие информация.

“Самият факт, че законът е в (парламента) и ние обсъждаме разпоредбите му с депутати и обществото, е ясен знак за нашата откритост“, добави той. “Всички спекулации за “прозрачността“ са манипулации от страна на сили и кръгове, които не са заинтересовани от развитието на украинския ядрен държавен сектор“.

Въпреки това парламентаристите все още твърдят, че правителството не е успяло да отговори на ключови въпроси за това как схемата осигурява стойност за парите или се справя с предизвикателствата на обсадената енергийна мрежа. А Ярослав Железняк, икономист и депутат от украинската либерална партия “Голос“, казва, че не е уверен, че правителството може да успокои тези опасения.

“Има много депутати от почти всички фракции, които не го подкрепят“, казва той пред POLITICO след срещата във вторник. “Загрижени сме за корупция в този процес на обществена поръчка и не сме получили никакви обяснения“.

Енергийният сектор на България е изправен пред свои собствени корупционни скандали – във вторник следователи нахлуха в офисите на държавния оператор на газовата мрежа в разследване за предполагаема злоупотреба с парични средства от ЕС. Поддръжници на “крайнодясна, проруска политическа партия в страната“, както я описва Politico, през май блокираха достъпа до една от атомните електроцентрали в страната за делегация от Киев, която възнамеряваше да инспектира оборудването, което планира да купи за собствения си атомен енергиен сектор.

Украинската енергийна и екологична неправителствена организация “Екодия“ също изрази загриженост относно предложенията за Хмелницката АЕЦ, като твърди, че проектът ще разчита на “остаряло оборудване, произведено в Русия“ и че “използването на остаряла технология може да доведе до сериозни проблеми с безопасността и ефективността“.

Вместо това групата твърди, че по-добрата инвестиция би била в по-малки съоръжения за производство на електроенергия, включително възобновяеми източници, разпределени в по-широка област. Володимир Кудрицки, главен изпълнителен директор на държавната енергийна компания “Укренерго“, заяви пред POLITICO по-рано тази година, че изграждането на широка зелена енергийна мрежа ще направи мрежата по-малко податлива на руски атаки.