София очаква 4000 гости за 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО

Ще предложим нови български обекти за списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това каза днес служебният министър на културата Найден Тодоров по време на заседание на парламентарната комисия по културата и медиите.

Той отбеляза, че за 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, на която българската столица ще е домакин догодина, в София се очаква да пристигнат общо около 4000 гости. От тях 1700 ще бъдат делегатите, посочи Тодоров. Той припомни, че сесията ще се състои от 6 до 16 юли 2025 г.

Предвидено е да се проведе основно в Националния дворец на културата (НДК), обясни служебният културен министър. По думите му е необходимо да бъдат реновирани зала 1 в НДК и площадът около сградата. 

„Идеята е, и по това работим в момента, делегатите да бъдат разходени из важни места в България, които са наша гордост и с които искаме да променим имиджа на България. Знайно е, че през последните 25 – 30 години, поради поредица от обективни и субективни фактори, в България културното наследство, включително световното, не е в брилянтно състояние“, каза Тодоров. Голямата ни идея е да се опитаме да спасим Несебър, допълни той.

НАЦИОНАЛЕН ФОНД „КУЛТУРА“

За националния фонд „Култура“ Найден Тодоров отбеляза, че има „силен недостиг на кадри“. „В началото на годината е бил изхарчен почти целият бюджет за заплащане за граждански договори, включително и за заплати. След септември няма да има пари за заплати във фонда“, каза той. Според него е необходимо да се започнат разговори за промяна на тазгодишния бюджет на фонда. 

„Тазгодишните и миналогодишните програми по индикативна програма са почти еквивалентни, включително и бюджетът, който е отпуснат на фонда е почти еднакъв. Разликата е в 200 и няколко хиляди лева, а бюджетът е общо девет милиона лева“, посочи Тодоров.

Той отбеляза още, че друг проблем на фонда е свързан с Плана за възстановяване и устойчивост. „Както знаете вероятно, първите две сесии, които са отпуснати, бяха пуснати грешно, с условия, които не отговарят на условията на Европейската комисия“, каза служебният министър на културата. Той обясни, че при рестартирането на тези две програми вече над 150 организации са били подали документи. „Част от хората, които бяха кандидатствали предварителни, при първичните условия, подадоха обжалване. Това обжалване аз съм твърдо убеден, че няма как да мине в съда. Но то спира цялата процедура. Планът за възстановяване и устойчивост, както знаете, има ограничен период. До края на 2025 г. всичко трябва да се е случило и да е отчетено“, каза Найден Тодоров.

Министърът отбеляза, че на 8 август тази година културното ведомство е получило писмо от Европейската комисия за това, че новите условия „отговарят категорично на предварителния план“.

ЖИВИТЕ ИЗКУСТВА, КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И ВЪНШНАТА КУЛТУРНА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ

Работата на Министерството на културата се измерва в три политики – живите изкуства, културното наследство и външната културна политика на България, каза Найден Тодоров.

Той обърна внимание, че страната разполага с 11 културни института в чужбина, които са „прекалено малко“.

„В Германия имаме Български културен институт в Берлин и в него работят двама човека. В Будапеща са трима, във Виена са четирима, в Скопие са двама, във Варшава е един, в Париж са двама, в Прага е един, в Рим са трима, в Лондон са двама. Общо 23 човека работят за разпространението на българската култура по света. Дори без да говоря за това какви са бюджетите, защото те също са смешни“, отбеляза служебният културен министър.

По думите му в сферата на културното наследство също има проблем. „В Министерството на културата за културното наследство работят определено количество хора – пет от тях отговарят за музеите и галериите, шест от тях отговарят за недвижимото културно наследство“, посочи той. Според него от ведомството не само не могат да реагират, но не могат дори да научат за възникнали ситуации и проблеми, тъй като нямат инструментите за това.

Найден Тодоров отбеляза още, че в българските държавни музикални състави работят много чужденци. „Във Врачанския оркестър – той е държавен – има 26 чужденци от Азербайджан, Албания, Англия, Испания, Италия, Колумбия, Литва, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Турция, Украйна, Япония. Във Видинския оркестър са само седем чужденците – от Румъния, Украйна, Италия, Испания. В Софийска опера са 25, в Русенската опера са 41 – от Италия, Франция, Япония, Бразилия, Испания, Португалия, Турция, Украйна, Беларус, Русия, Швеция. В Бургаска опера са 22, пак от много страни“, каза министърът. Допълни, че в Старозагорската опера техният брой е 59, в Пловдивската опера – 35, а във Варненска опера – 86.

„Знаете ли защо е това? Нямаме кадри. Нямаме кадри, защото заплащането е трагикомично и родителите отказват да дават децата си да учат музика“, каза още Найден Тодоров.