Реквием: Грешката на Делян Пеевски

Делян Пеевски. Съществуват хищни растения. Дълго се колебах в избора си на точното име защото има и месоядни растения. Да не бъдем толкова взискателни и зли. Нека назовем Пеевски със симпатичното  име на едно просто хищно растение – DROSERA или Росянка. Ботаническите най-прости данни са: слаби корени, бедна почва, дебели мълниеносно всмукващи листа, разгражда, усвоява. Така живее.

Достатъчно усвоила вече Дросерата обаче дебелее в листата, но си остава със слабите корени и върху бедната почва. Никаква интелигентност. Полакоми се да похапне ДПС, лидерd Доган, но най-вече да глътне поддръжниците на Движението. Фатална грешка. Вероятно, ако беше си направил своя партия Ново начало, без да гълта и усвоява, би имал някакви шансове, не малки дори.

Дросерата не знае, че всичко може да се разгради и усвои лесно като банки, предприятия, сгради, апартаменти в центъра на София прехвърлени чрез побойниците му от самотните старци, авоари на други мошеници и перачи на пари, но не и исторически факти и артефакти.

Не съобрази, че артефактите и историческите факти не се разграждат и усвояват. Те могат само да бъдат фино манипулирани от ловката професионална историография. Но не стават за ядене. ДПС е артефакт, а Ахмед Доган, какъвто и да е той, създаден и обучен неясно от кого според конспиративните теории, унизен от Дросерата, прогонен някъде си, остава исторически факт от най-новата история на България. Трудно е за смилане. Такива неусвояеми лакоми късове за поглъщане хищните растения са принудени да ги повърнат, за да оцелеят.

Напоследък около споровете и делбите в БСП и ДПС доста политолози си спомнят за драмите и отлюспванията в СДС и казват „тези са последните динозаври, това е минало, това е реквием за партиите на прехода“. Дори пуснаха шега за СДС в коалицията с ГЕРБ, че са останали няколко човека и са просто като брошка за ГЕРБ. Брошка, брошка, но все още има жив син избирател, който като чуе за СДС или пък за Синя България, оперва гребена и тръгва към урните с проходилките, ако е нужно, дори и само от носталгия. Защото остатъците от синьото напомнят, че нищо не е забравено и Синята идея е артефакт. Вече е записана в най-новата история. Внушителен архив се трупа и обработва в Държавните архиви и в Централния архив на БАН.

Преди години в едно от националните преброявания, под натиска на умните националисти депутати от ВМРО, избирателната карта беше променена/осакатена и помаците бяха вкарани в графата „други“. Унизени, тогава много хора от селата или отказаха да се преброят, или се вписаха като „марсианци“. По-скоро анкетьорите не искаха да ги записват като марсианци.

В този смисъл за мюсюлманската общност от турци и помаци, защото те са традиционна културна общност, която пожела създаването на ДПС, подкрепя движението вече 34 години, разчита и държи на своята партия и на лидерите си, няма значение как ще се казва. Ако лидерът им реши, че ще се казват „Партия на марсианците“, пак ще знаят за кого да гласуват. Заедно със земеделците в алианс – добър избор.

Толкова за лакомията на Дросерата. Успя да смути и обърка хората в Родопите, в Делиормана…, раздели ги, скара ги дори в семействата, но временно. Ще тръгне на предизборна кампания Новото начало с торби пари и със сопата. Те нека да решават. Историята вече е написана. А хищните растения не са вечни. Ние също, но можем да живеем с чест и да гласуваме без да сме купени, още повече – без да сме унижавани.

В огледалото за обратно виждане: грешките на Ахмед Доган

Ахмед Доган. Имал е много време в затвора, за да мечтае и да изготвя стратегия и тактика за създаването на собствена за малцинствата партия. За партия, която разбира се ще носи и много дефекти в себе си, защото е било лесно да се предположи, че ще се развива и ще опазва общността във враждебна среда. И когато вече свободен създава ДПС, разбира, че най-лошите му прогнози се сбъдват, протегнатата ръка към общонационалните партии е отхвърлена, сблъсква се с остракизъм, предразсъдъци, заплахи, сатанизации. Единствените, които предлагат помощ за оцеляване на новата структура и за нейното укрепване, са притежателите на мръсни пари, перачите на купено и препродадено национално богатство. Наречени от самия Доган „обръчи от фирми“. Мръсните пари, от които ние гнусливо се предпазвахме в уюта на всенародното харесване и щедростта на външните донори. Всеки със съдбата си.

Ахмед Доган направи две грешки. Едната предопределена от характера му и от самото начало, а другата през последните години.

Първата грешка, която очевидно му е била природно заложена е суетата.

Когато си беден в суетата си желаеш страстно да станеш приказно и показно богат, да си лидер като принц в сараи. Глупава грешка.

Суетата изисква освен това, когато си умен, какъвто е Доган, да си останеш най-умният, без конкуренция. Така от самото начало на своята политическа кариера той започна да отстранява безценни хора сред своите приятели и съмишленици. Халим Пасажов от Кърджалийската структура. Яшар Шабан, мир на праха му, защото той говореше харизматично от трибуната на Великото народно събрание и беше най-слушаният оратор в Кърджали. Списъкът е дълъг, няма да изброявам, но е глупаво да прогониш способни и предани хора като Корман, Касим, Хюсеин, Шерифе, Фатме. Безкраен ферман от честни и образовани хора, които биха подпомагали дейността на лидера, биха укрепвали партията, но най-вече правеха смели опити да коригират погрешните решения за персоналното и идейното развитие на партията.

Тази грешка на човешката суета предопредели абсолютната  и дългогодишна социална изолация на Доган. Стесняването на най-близкия кръг от съветници и приятели до един нездравословен минимум.

Той не съумя да подготви поне десет-петнайсет млади личности, които да поемат ръководството на ДПС и да го водят в модерния свят извън сараите, когато той се оттегли.

И стигаме до втората грешка на Доган, свързана с първата. Той не се съобрази с безмилостния ход на времето и с остаряването. 

Намалява бързината на мисълта, отслабват рефлексите, по-лесно настъпва умората, по-често се правят грешки. Едновременно с това мълниеносно се развиват технологиите и комуникациите, начинът на общуване се променя едва ли не всеки месец. Много повече усилия и отделено време се изискват, за да работиш пълноценно и на пълни обороти, да следиш в живо време информационния поток.

Някой от политолозите елегантно каза, че в политиката възрастта 70+  е напълно нормална. Разбира се, че е така, когато си обкръжен от млади, принципни и енергични съветници, IT специалисти, пресаташета, които да отсяват точната информация и да шкартират фейковете, анализатори, които да те информират качествено какво се случва в общността и на национално ниво, както и учени-прогнозисти, които да предвиждат вътрешнополитическите събития, както и развитията в света за следващия момент или след месец…

Когато си другаруваш с хора, които се страхуват от теб, или които те прелъстяват с угодничество, които бързо бързо те предават, когато си в шах, дори да са имали лични чехли в сараите, не е възможно да се справиш на 70+.

Край на критиките.

Нещата са поправими. С достойнство и с много воля. Както казват в софийската структура на ДПС, лидерът е смел боец и без бой няма да се дадем. Стягат редиците на много места в Източните Родопи, заседават всяка сутрин „аксакъллъ групите“ в Западните Родопи за подкрепа на автентичния лидер и тяхната партия, както и да се казва тя…

Съвсем в началото на 1990 г., преди учредяването на ДПС, тайните служби и БКП решиха да направят последен опит, за да сблъскат българи и турци до кръв. Докараха националисти с автобуси в София, за да протестират срещу връщането на имената и на културната и религиозната им идентичност. Стотици уплашени българи, че ще има разплата за мародерствата и предателствата от Кърджали, Разград и други градове със смесено население бяха разтоварени в столицата. Направиха блокади около институциите, по парковете, до вечерта почти всички прегръщаха бутилките пияни и искаха разправа с националните предатели, с турците, с току що родилата се демократична опозиция и нейните лидери.

В една взривоопасна вечер Иван Гарелов ни събра за специално предаване в Националната телевизия: Ахмед Доган, Антонина Желязкова, които за първи път стъпвахме в телевизията и големият учен психиатър, познавачът на човешкия мозък проф.Асен Жабленски, мир на душата му, единственият с опит в телевизионното говорене и в знанията, експерт на СЗО. Трябваше да говорим, да говорим, за да успокоим страстите. Дълго разказвахме за комшулука, за приятелствата, за близостта между турци и българи, за нашите приятели от общността на мюсюлманите, за богатството на многообразието от етноси и култури… Каквото знаехме. Когато предаването приключи, сградата на телевизията беше обсадена от стотици побеснели или пияни хора, които искаха Ахмед и Антонина да им бъдат предадени, за да разберат народния гняв, за да бъдат линчувани. Хвърляха бутилки и камъни около входа на телевизията, заплашваха, че ще нахлуят.

Спаси ни проф.Жабленски, който ни избута прикрити до будката на охраната и ни заповяда внимателно да го следим. Когато ни подаде знак, да бягаме надолу по улицата към булеварда и да хващаме такси. Той самият излезе с мегафон навън пред тълпата и започна да разговаря с тях. Изключителна смелост и висок професионализъм. Не напразно го ценяха навсякъде по света. Не помня, а и от страх не чувах какво точно им говореше, но в някакъв момент тълпата се заслуша в психиатъра, той ни подаде знак и ние като сенки с Ахмед се понесохме в тъмнината в бяг надолу към булеварда. Държахме се за ръце, защото много се страхувахме от линча на озверяла тълпа.

Не бяхме българка и турчин, християнка и мюсюлманин, бяхме подгонени от тълпата другомислещи, храбри хартиени войници (по Булат Окуджава), дисиденти, учен и бивш затворник, които се бореха единствено да има мир, да не пролеем кръв и да градим заедно нещо ново за нас като европейските демокрации.

Ахмед беше току що излязал от затвора, още не беше свикнал на бурните събития по улиците на София, но пък беше много смел със затворническия си опит. Спряхме такси, притеснявахме се за Жабленски, заспорихме кой е по-застрашен, за да се прибере първи. Ахмед отсече (парафразирам): „Аз съм водач на моите братя, изпитанията ми тепърва започват, подготвен съм, имам смелост. Освен това съм мъж и кавалер, нищо, че нямам дрехи и съм с абитуриентския си костюм и трандафорите от тогава (наченките на суетата се обадиха). Заведе ме у дома, обади се, че се е прибрал и той успешно. Скоро след това учреди и ДПС. Това е малък детайл от историята и се надявам да го запомните, за да простите грешките на лидера.

Разказвам тази много стара история, за да подчертая, че Доган наистина е смел и умее да се бори. И защото съм сигурна, че хората от мюсюлманската общност, турци и помаци, роми са преживяли толкова много насилия срещу себе си и своята идентичност, преборили са се, развиват се днес в широкия отворен свят,  ще успеят и сега да оцелеят в политическата неразбория в България.

Въпреки, че отново общонационалните български партии, нито пък институциите им подават ръка.

Доган е подготвен именно за това психологически и с опита си –  да създаде, а сега и да спаси партията на общността, която вече 34 години съществува като надежда и самочувствие в съвсем ясно очертана враждебна среда.

(със съкращения)