Акад. Алексей Арбатов за последствията от ескалацията на конфликта около Украйна

Ядрената доктрина има за цел да намали прага

В сферата на глобалната сигурност днес има нарастващо напрежение. Ако в началото на специалната военна операция в Украйна темата за ядрените оръжия беше на заден план, то напоследък сигналите от Русия и Запада все повече се фокусират върху възможността за тяхното използване. Академикът на Руската академия на науките, ръководителят на Центъра за международна сигурност в Националния изследователски институт по световна икономика и международни отношения „E.M. Примакова“ (ИМЭМО) на РАН Алексей Арбатов разказа на изпълнителния редактор на приложението „НГ-дипкурьер“(„Независимая газета“) Юрий ПАНИЕВ докъде може да стигне ескалацията.

– Алексей Георгиевич, президентът Владимир Путин нарече ядрената доктрина на Руската федерация жив инструмент, признавайки, че в нея могат да бъдат внесени корекции. Смятате ли, че можем да говорим за намаляване на прага за използване на ядрени оръжия?

– В нашата ядрена доктрина редовно се правят корекции. Настоящата доктрина в нейния разширен вид – „Основи на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното възпиране“ беше приета през лятото на 2020 г. Оттогава ситуацията се промени драматично. Би било учудващо, ако не бяха направени промени в доктрината като централен елемент на нашата военна политика и важен компонент на външната политика.

Колкото до ядрения праг, той е труден за прогнозиране. Изключвам варианта, че на крайно негативен фон първи ще поемем ангажимента за неизползване на ядрено оръжие, както предлагат нашите китайски и индийски партньори. По-скоро промените ще бъдат от точно противоположния характер. Може само да се гадае в какви формулировки ще бъде изразено това.

Да се ​​върнем към основите: какво е ядрено сдържане? Това е заплаха за използване на ядрени оръжия за предотвратяване на всякакви нежелани действия от нашите противници. Доктрината е насочена към тях. За нас ядрената доктрина не е законодателен акт или член от Конституцията. Ако някога се стигне до използване на ядрени оръжия, президентът едва ли ще започне с четене на ядрената доктрина.

Документът съдържа два основни случая, при които Русия може да използва ядрено оръжие. Първо, в отговор на ядрена атака срещу Руската федерация или нейните съюзници. И второ, при агресия с конвенционални оръжия, когато е застрашено самото съществуване на държавата. В момента се обсъжда втората точка – трябва ли Русия да отговори с ядрени оръжия на ракетни удари дълбоко в нейна територия или на нахлуване на вражески сили?

– Някои наши депутати, политолози и експерти смятат, че Западът уж е изгубил страха си от ядрена ескалация. Това наистина ли е вярно?

– Не, това няма нищо общо с реалността. Западът много се страхува от ядрена ескалация. Само безумец може да предложи да започне ядрена война, когато съществуването на неговата държава и нейните съюзници не е застрашено. Ето защо през двете години и половина на конфликта в Украйна САЩ не наложиха санкции на Киев за атаките с оръжия на „каноничната“ руска територия. В същото време НАТО постепенно разширява обхвата на влияние върху Русия чрез военна помощ за Украйна. Сега остро стои въпросът за доставката на ракети с голям обсег на конвенционално оборудване и санкциите за тяхното използване дълбоко в международно призната руска територия.

Какви промени могат да бъдат направени в нашата доктрина? Например, към списъка със случаи на използване на ядрено оръжие може да се добави още една точка: в отговор на атаки срещу жизненоважни икономически, военни и административни обекти. Тогава ще възникнат въпросите: кои са жизненоважни съоръжения и в кой момент ще има ядрен отговор? В края на краищата такива атаки вече са извършени срещу военни летища и енергийни обекти. Друг момент. В отговор на ядрена атака покриваме нашите съюзници със заплаха от ядрено отмъщение, но в отговор на обикновена агресия не го правим. В същото време НАТО, представлявано от САЩ, Великобритания и Франция, разширява ядрените гаранции на своите съюзници за покриване на атаки с конвенционални оръжия. Тъй като ние и Беларус сега сме ядрени съюзници, би било възможно да се направи такава корекция на доктрината, която да доведе до известно понижаване на ядрения праг.

– Между другото, във военната доктрина на САЩ има ли записан превантивен ядрен удар?

– В тяхната доктрина няма буквална формулировка за превантивен удар. Вярно е обаче, че САЩ, подобно на Великобритания и Франция, винаги са отхвърляли задължението първи да не използват ядрени оръжия. Според стратегическата логика това означава, че те допускат такова използване, например, като отговор на неядрена атака срещу себе си и техните съюзници, като превантивен удар срещу трети ядрени и потенциално ядрени държави (като КНДР и Иран). В епохата на ядреното си превъзходство над СССР те открито прокламираха такава концепция, а доскоро – и по отношение на Китай, който обаче бързо намалява тази възможност за САЩ.

Руската концепция за ядрен отговор на агресия с конвенционални оръжия предполага превантивен удар, макар да не използва този термин. Това важи особено за предложенията за понижаване на ядрения праг като отговор на ракетни удари дълбоко в руска територия или локално нарушаване на нейната териториална цялост.

– Означава ли това, че все пак може да се стигне до ядрени удари?

– Ситуацията ми изглежда много опасна, защото с протакането и ескалирането на конфликта в Украйна набират популярност две погрешни мнения на Запад и в Русия, които заедно дават синергичен ефект. Първото, което се пропагандира на Запад от някои политици и експерти, включително коментатори сред нашите сънародници зад граница е, че във военните действия е възможно да се разширят границите на позволеното, но Русия няма да използва ядрено оръжие. Това е много сериозно погрешно заблуждение. В един момент ядрените оръжия ще бъдат използвани, въпреки риска от ескалация и обща катастрофа. И това ще се определя не от чуждестранния, а от водещия руски възглед за същността на споменатата в доктрината „заплаха за самото съществуване на държавата“.

– Каква грешка битува в Русия?

– В Москва се разви активно политическо и експертно лоби от фенове на ядреното оръжие. Нейни представители твърдят, че ако избирателно използваме ядрени оръжия, тогава голяма война няма да последва. Западът ще се уплаши и ще каже: „Извинявайте, няма да се повтори“. Това е и втората опасна грешка. Подобни грешни изчисления са подвеждали Русия неведнъж във военни кампании, когато се е очаквало едно, но се е получавало съвсем друго.

НАТО открито ще влезе във войната и ще нанесе най-малкото масиран удар с конвенционално високоточно оръжие с голям обсег както на нови, така и на стари територии на Руската федерация.

След това ще последват групови ядрени удари от руска страна срещу страните от НАТО. В отговор ще има масиран удар с ядрени и конвенционални средства срещу Русия. Дори няма да можем да определим какво лети към нас и няма да успеем да се обадим в Белия дом, въпреки сценариите на руските ентусиасти за ограничен ядрен удар. Ще бъде абсолютно невъзможно да се контролира хода на събитията.

Има само един ядрен праг – първият боен взрив на ядрено оръжие. Това, което следва е, че няма да бъде премерено изкачване по „стълбата на ескалацията“, за което е фантазирал яркият американски стратег Херман Кан в началото на 60-те години на ХХ век, а рухване в бездната на спонтанна размяна на ядрени удари. Това ще сложи край на цивилизацията ни след няколко дни. Двете посочени грешки тук и там създават взривоопасна смес, която прави ситуацията двойно опасна.

– Какво е новото в ревизираната във Вашингтон американска стратегия за ограничаване?

– Има два основни елемента. Първият е как да се сдържат две ядрени суперсили за първи път в историята. Едната е действителна, представлявана от Русия, а другата е потенциална, представлявана от Китай. След 5-10 години Китай ще може да се изравни с двете суперсили по ядрен потенциал. И тъй като Русия и Китай са американски противници и стратегически партньори помежду си, Съединените щати разчитат да се борят с двете държави едновременно.

Второ, САЩ вече се отдалечиха от концепцията за ограничена ядрена война, която въведоха през 60-те години на миналия век. Сега Русия клони към нея, което, естествено, не се харесва на американците. В отговор Съединените щати приеха стратегия за интегрирана операция в множество области с координирано използване на конвенционални и ядрени удари. Плюс кибервойна, космическа и информационна война.

– Излиза, че американците са пренебрегнали ядрените амбиции на Северна Корея?

– Разбира се, американците държат Северна Корея под прицел. Ако получат достоверна разузнавателна информация, че Пхенян обмисля ядрена атака срещу Южна Корея, Япония или Съединените щати, те незабавно ще започнат така наречения превантивен удар. За КНДР те имат достатъчно авиационни и високоточни конвенционални ракети с различно базиране, а „в резерв“ – балистични ракети от подводници Trident с тактически ядрени бойни глави.

– Ракетите Tomahawk може да се появят в Германия през 2026 г. Как това застрашава Русия?

– Това е връщането на ракетите със среден обсег в Европа, които създаваха голяма заплаха в началото на 1980-те години. Тя беше успешно предотвратена благодарение на Договора за ликвидиране на ракети със среден и малък обсег от 1987 г. след срещата между Горбачов и Рейгън в Рейкявик. Но договорът беше денонсиран по инициатива на САЩ през 2019 г. Сега САЩ и Германия посочват, че новите/старите ракети ще бъдат оборудвани с конвенционално оборудване. Но без Договора ние няма да можем да проверим това. Освен това днес те са в конвенционално оборудване, но утре с какво ще бъдат оборудвани? Освен това същите ракети с ядрено оборудване се връщат във ВМС на САЩ. Същото важи и за плана за разполагане на подобни и по-нови хиперзвукови ракети в западната част на Тихия океан.

– При какви условия Русия би била готова отново да обсъжда със САЩ контрола върху ядрените оръжия?

– Тук нашата позиция е изразена ясно, но много обобщено от 2022 година: когато САЩ и НАТО свият своя антируски курс. Очевидно това конкретно означава прекратяване на подкрепата за Украйна и съгласие за прекратяване на конфликта при условията на Русия. Москва се възмущава най-вече от целта за нанасяне на „стратегическо поражение“ на Русия, прокламирана от Запада, въпреки че никога от там не е обяснявано какво точно означава това.

Каквото и да е то, ясно е, че възобновяването на двустранния, а след това и многостранния диалог за контрола на ядрените и други оръжия е възможно само след прекратяване на огъня и началото на процеса на мирно разрешаване на настоящия въоръжен конфликт в центъра на Европа. Разбира се ще е в онзи случай, ако посочените по-горе две опасни грешки не взривят целия свят.