БАН избра нови член-кореспонденти в математическите, физическите, химическите и науките за земята

Нови член-кореспонденти в математическите, физическите, химическите и науките за земята избра днес Събранието на академиците на Българската академия на науките (БАН). Това съобщи пресцентърът на БАН, цитиран в БТА..

Избори за нови членове на БАН – академици и член-кореспонденти, се провеждат от 24 до 28 септември.

Трима са избраните член-кореспонденти в областта на математическите науки: Людмил Кацарков, Петър Бойваленков и Надежда Рибарска.

Людмил Кацарков е роден през 1961 година. В момента той е един от най-ярките и най-уважаваните у нас и в чужбина, и с широки научни интереси представители на българската математика. Научните му постижения са в няколко области на математиката и математическата физика – алгебричната, диференциалната и симплектичната геометрия и топология, теорията на струните, математическата биология. Неговата богата математическа култура му позволява да използва подходи и техники от различни математически области за атакуване на класически проблеми в математиката, стоящи отворени от доста време.

Чл.-кор. Кацарков е една от основните движещи сили за създаването на Международния център по математически науки към Института по математика и информатика на БАН, който заема уникално място в българската научна общност. Като научен директор има съществен принос за активната дейност на института. Чл.-кор. Людмил Кацарков работи в Института по математика и информатика на БАН.

Петър Бойваленков е роден през 1964 година. Сега той е един от най-уважаваните у нас и в чужбина представители на българската школа по теория на кодирането. Една от основните научни области, в които работи е класическа и продължаваща да е актуална област на математиката – теория на сферичните кодове в крайномерно евклидово пространство. В момента той е един от авторитетите там. Освен чисто теоретичен интерес, тази област има и отношение към практиката – в теория на кодирането при изследване функцията на надеждност за Гаусов канал с ограничена мощност на сигналите, при числено интегриране и други.

Всепризнато от колегията е, че чл.-кор. Бойваленков е един от най-активните участници в извънкласната работа по математика и в подготовката на националния отбор за Международната олимпиада по математика. Чл.-кор. Петър Бойваленков работи в Института по математика и информатика на БАН. В момента е директор на института.

Надежда Рибарска е родена през 1960 година. Тя е всепризнат световноизвестен специалист в областта на функционалния анализ, вариционния анализ и теорията на критичните точки – едни от най-динамично развиващите се области на математиката през втората половина на XX и началото на настоящия век. Тя е отговорила на въпроси, които са били обект на изследвания на редица известни специалисти в областта, а много от нейните резултати са катализатор за по-нататъшни изследвания от други автори. Нейните методи на изследвания включват комбинация на методи от топологията, функционалния и класически анализ с директни приложения в теорията на оптимизациите с голям потеницал за бъдещо развитие.

Работи във Факултета по математика и информатика на Софийския университет и в Института по математика и информатика на БАН.

Двама са новите член-кореспонденти в областта на физическите науки: Николай Недялков и Евгени Семков.

Николай Недялков е роден през 1973 година. Създава направлението лазерно наноструктуриране и плазмоника в България. Работи в областите фотоника, обработка на материали с къси и свръхкъси лазерни импулси, оптични свойства на наноматериали, лазерно асистирани нанотехнологии и приложения. Работи в Института по електроника при БАН.

Евгени Семков е роден през 1960 година. Той е виден български учен в областта на наблюдателната астрономия. В Националната астрономическа обсерватория в Рожен изучава фотометричната и спектрална променливост на млади променливи звезди, активни галактични ядра, квазари и блазари. Работи в Института по астрономия при БАН.

Двама са новите член-кореспонденти в областта на химическите науки: Георги Вайсилов и Петър Петров.

Георги Вайсилов е роден през 1963 година. Той е световноизвестен учен в областта квантово-химичното моделиране на каталитични системи и материали. Особено важните постижения на Вайсилов са в изследването на зеолитните катализатори – микропорести материали от голямо индустриално значение за пречистването от въглероден оксид и азотни оксиди. Неговите научни постижения показват, че теоретичните му изследвания, освен че представляват съществен фундаментален научен принос, подпомагат и решаването на важни индустриални, екологични и биохимични проблеми.

Петър Петров е роден през 1972 година. Той е утвърден учен със значим принос в областта “Полимери и полимерни материали”. Проф. Петров е най-разпознаваемият и с най-висока наукометрия активно действащ учен от полимерната наука у нас. Неговите научни постижения са принос в модерните научни направления – наномедицина, нанотехнологии, биоматериали и възобновяема енергия.

Двама са новите член-кореспонденти в областта науки за земята: Даниела (Нели) Йорданова и Николай Бонев.

Даниела (Нели) Йорданова е родена през 1969 година. Тя е със специалност геофизика: земен магнетизъм и почвен магнетизъм. Йорданова работи в перспективна област на геофизиката, като е реализирала заедно с ръководената от нея лаборатория съществени приноси в няколко направления в изучаването на земния магнетизъм: изследване на антропогенното замърсяване на околната среда с магнитометрични методи; изследване на педогенезиса на почвите в България чрез магнитни изследвания на почвените профили; приложение на магнитометричните методи в археологията, като въвеждане на нов за България метод за определяне температурата на изпичане на глинени съдове.

Получава наградата “Питагор” за утвърден учен в областта на природните и инженерните науки за 2019 г.

Николай Бонев е роден през 1966 г. Неговата специалност е геология: регионална геология и геотектоника. Той е професор (2018 г.) в Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Основно постижение са неговите резултати от изследването на Циркум-Родопския пояс, който представлява геодинамичния преход между Тетиския океан и Пери-Тетиския регион, с важно значение през последните 250 милиона години. Регионалното геоложко изследване успешно синтезира в ред публикации и двете му монографии резултатите от комплексни модерни изследвания с методите на геоложкото картиране, стратиграфията, структурната геология, геохимията, петрологията, изотопната геохронология.

Изборите за нови член-кореспонденти на БАН продължават до 28 септември.