Четири варианта за отговор на Москва
НАТО изпадна в състояние „хем боли, хем сърби“
САЩ и Великобритания неочаквано дадоха заден ход в готовността си да разрешат на Украйна да бие с ракети с голям радиус на действие в дълбочина по руска територия. Само преди броени дни официални западни представители и медии се надпреварваха да дават изявления, че решението да дадат зелена светлина на Киев вече е взето. А Владимир Зеленски дори размаха списък с евентуалните цели за удар във вътрешността на Русия, който предал на държавния секретар Антъни Блинкен. Сега тази решителност, изглежда, се е поизпарила, отбелязва руският политолог Геворг Мирзаян.
Според Reuters в Белия дом били готови да си затворят очите за използването на ракети на други страни – британските Storm Shadow или френските SCALP. Британският премиер Киър Стармър изведнъж смени тона, като увери, че скоро няма вероятност режимът в Киев да получи разрешение да използва далекобойни натовски ракети – още повече че те „няма да донесат победа на Украйна“.
Повечето експерти смятат, че промяната в позицията на западните лидери е свързана с неотдавнашното остро предупреждение на Владимир Путин. Той поясни, че всъщност не става дума за разрешение, защото Украйна отдавна бие по цели на руска територия, а тя не е в състояние сама да използва високоточни и далекобойни ракети. „Това е възможно само с помощта на разузнавателни данни от спътници, каквито Украйна няма, а с такива разполагат само САЩ и страни от ЕС“, заяви Путин. Президентът допълни още, че задачите на тези ракетни системи също може да бъдат поставяни само от военни на НАТО. Следователно не става дума за това дали да разрешат на Киев да удря по вътрешността на Русия, а сами да решат дали да се включат с пряко участие във военния конфликт.
Владимир Путин изрично подчерта, че ако желанието на Киев бъде удовлетворено, това „съществено ще промени самата същност, самата природа на конфликта и ще означава, че страните от НАТО – САЩ и европейските страни, воюват с Русия“. Следователно Москва „ще вземе съответните решения – адекватни на заплахите, които й се отправят“.
Какви може да бъдат тези решения, Путин не каза. Това е логично, тъй като няма нужда да се дава повод за провокации. Достатъчно е да си спомним за опита на Барак Обама в Сирия, когато той заяви, че ако Башар Асад използва химическо оръжие, ще въведе войска в страната. Сирийската екстремистка антиправителствена опозиция веднага се възползва от думите му, употреби химическо оръжие и хвърли вината върху Асад, с което постави Обама в ъгъла. От неудобното положение го извади фактически Москва, която предложи лесния вариант – да се изнесе от Сирия цялото налично химическо оръжие, напомня сайтът regnum.ru.
Сега ролята на провокатор е поел Зеленски, който, за разлика от западните си наставници, има интерес от максимална ескалация на конфликта и от прякото въвличане на НАТО в него. Но нито интересите на Украйна, нито на Зеленски вълнуват Запада. Там сега умуват с какви варианти разполага Путин за отговор на евентуалните удари, а после ще решават въпроса с ракетите за Украйна.
Вариантите за Путин всъщност не са много. Първият, който изглежда най-очевиден, е ответен удар. След като американска или британска ракета долети до някой руски град, руска ракета ще порази военен обект на САЩ или Великобритания на територията на НАТО. Вариантът е нагледен, но е зареден със сериозен риск. Освен това е ясно, че Москва не иска да притиска Запада в ъгъла, когато ще му се наложи да избира дали да влиза в пряк военен конфликт с Русия, или да признае безсмисления характер на НАТО и на гаранциите на алианса. Като отчитаме сегашното равнище на американските и европейските политици, не е ясно коя от стъпките ще приемат за по-малкото зло.
Вторият вариант е унищожаване на американски системи извън натовските територии. Например свалянето на техни разузнавателни самолети над Черно море. Този вариант може да предизвика отговор от страна на САЩ и Европа. Според някои руски експерти „Западът има голям запас от отговори на руските отговори“. Сега, изглежда, там има консенсус, че наистина Москва може да възприеме като нападение случаите, при които натовски ракети започнат да свалят руски самолети или ракети над територията на Украйна. Неслучайно полският външен министър Радослав Сикорски, който лансира идеята, не срещна разбиране от страна на колегите си.
Най-оптимален изглежда третият вариант – ответен удар под чужд флаг извън територията на НАТО. Много е важно той да бъде максимално легален. Уместно е да припомним изявлението на Путин, което той направи през юни. Тогава той каза, че в случай, че Киев получи далекобойни ракетни системи, Москва получава правото да доставя оръжие на „онези държави или други легални структури, които искат да се противопоставят на натиска, упражняван над тях отвън, включително и военен“.
С други думи, на враговете на Америка може да се дадат нужните им въоръжения. Руският президент неслучайно употребява термина „легални структури“: най-вероятен получател на руско оръжие изглеждат йеменските хусити. За разлика от КНДР например, те могат веднага да го използват по предназначение – да потопяват американски кораби.
При това Русия може да предаде комплексите абсолютно законно – да ги продаде, да речем, на иранските съюзници на хуситите. А със сложните оръжейни системи ще оперират руски „доброволци“, т. е. Москва ще прави всичко по американски маниер – така, както САЩ легално предават оръжие на Украйна и то се насочва и управлява от американски „доброволци“.
Остава още един вариант – Русия да върви по избрания от нея път. „Няма смисъл да кроим планове как да отговаряме на техните отговори“, съветват експерти. Путин отбеляза, че ситуацията е стигнала до възможността за пряко въвличане на САЩ в конфликта. Да бъде спрян процесът, може само с максимално твърд, но добре обмислен отговор. От него се боят и американци, и британци. Затова изведнъж се заколебаха да дават на Украйна далекобойни ракети, с които да бият по Русия. Докараха се до състоянието „хем боли, хем сърби“.