Александър Грушко: НАТО не може да съществува без голям противник

Приближаващият се многополюсен свят е нова реалност. Но не всеки признава това. Заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Александър Грушко обясни в ексклузивно интервю за Baltnews защо Балтийските страни са станали врагове на Русия и продължават конфронтацията.

– Балтийските държави загубиха 30% от населението си, след като получиха независимост. Латвия, Литва и Естония са привърженици на пълната изолация на Русия. Те подкрепят санкционния натиск и прекъсват отношенията със страната в почти всички области.

– Защо Балтийските републики избраха конфронтацията вместо диалога?

– Ако се обърнем към историята и погледнем генезиса на нашите отношения с Латвия, Литва и Естония, които днес са на точката на замръзване, тогава има всички основания да кажем, че това не е историята от днешния ден. Когато Съветският съюз им даде независимост, националистическите елити дойдоха на власт и избраха войнствената русофобия, отхвърлянето на руското и съветското минало и борбата с историята като начин за суверенизиране на своите държави. Заеха се да го пренапишат и да заведат окупационни искове срещу Руската федерация.

Всичко това беше съпроводено с колосална атака срещу руския език. Те го изоставиха като основен ресурс за развитие в новата си независима форма. Резултатът беше напълно неприемливо за съвременното общество – явление на масова липса на гражданство. Нека ви напомня, че в тези страни огромен брой хора бяха лишени от гражданство само защото са руснаци.

Тези държави обявиха, че ще се присъединят към НАТО и ЕС. Ние знаем, че тези, които се придържат към русофобска политика, могат да получат индулгенция от Запада за всякакви отстъпления и нарушения на международните задължения. Латвия, Литва и Естония ги взеха, като се присъединиха към ОССЕ, присъединиха се към Съвета на Европа, подписаха съответните конвенции, включително за защита на националните малцинства и много други международни актове, съществуващи в системата на ООН.

Това, което виждаме днес, е логичният завършек на геополитическото падение. Това съвпадна и със сериозни промени в общата политика на Запада. Смисълът му беше, че Съединените щати разбраха: светът се променя необратимо. И за да запазят хегемонията си, трябва да подредят всичките си съюзници в една редица.

Най-подходящият инструмент за това е НАТО, който съществува от 1949 г. Стимулът за подобно формирование е руската заплаха. Латвия, Литва и Естония бяха обявени за основна отбранителна линия срещу съветската заплаха. Днес лидерите на балтийските държави усилено спорят, че не може да се позволи на Русия да спечели в Украйна, защото тя определено ще тръгне да завладява балтийските страни.

Този геополитически обрат се изразяваше не само в плановете на САЩ да използва тези държави в свои интереси. Това също доведе до факта, че Балтийските страни започнаха да се позиционират като първа фронтова линия, опитвайки се да увеличат относителната си политическа тежест в организациите, в които членуват. Това са преди всичко НАТО и ЕС.

Северноатлантическият алианс смята Русия за основна военна заплаха за своята сигурност. Този наратив се подкрепя от САЩ, които трябва да запазят своята неуловима хегемония. Те са подкрепени от Латвия, Литва и Естония – държави, загубили суверенитета си и продали националните си интереси.

Що се отнася до целта на НАТО, стратегическото решение за алианса беше взето още преди събитията в Украйна и държавния преврат там. Това до голяма степен се дължи на факта, че НАТО трябваше да избяга от Афганистан. В известен смисъл това бягство затвори ерата на големите операции. Тоест всички операции, които НАТО проведе след края на Студената война, доведоха до катастрофални последици.

– За какви цели НАТО използва Латвия, Литва и Естония?

– Балканите са опустошени и разчленени. Либия, вместо бариера за емигрантите, се превърна в ничия зона, където управляват различни терористични екстремистки движения. На много места няма държавност – това се отнася и за Ирак, където САЩ също “осъществиха своята хуманитарна интервенция“, както и за Сирия, която Руската Федерация не позволи да бъде довършена, за Афганистан, където страните от НАТО прекараха почти 14 години.

Тогава беше решено, че алиансът не може да съществува без голям противник. А ако не съществува, значи трябва да се измисли.

В много отношения този американски план беше успешен. Не само в смисъла, че възникна нова конфронтация на европейския континент, която не трябваше да се случва. Тя се появи в резултат на агресивната политика на САЩ, насочена към запазване на позициите си. Това беше и резултатът от пълното мълчание и липса на воля на европейските държави, които пожертваха собствените си национални интереси в името на американските стремежи.