Лъжите на Асен Василев за бюджета са скандални. Забравяме за еврозоната
Едно от нещата, които най-много мразя в работата си като журналист, е да гледам предизборни дебати. Особено български. Не знам нарочно ли водещите толерират лъжите на някои участници (да, само на някои), за да става сеир, или просто нямат подготовката да ги изобличат на момента. Точно това ме подразни и вчера, когато Асен Василев опитваше да ни обясни, че нямало проблем с бюджета за следващата година и държавата не отива на свръхдефицит, съизмерим с между 6 и 9 процента от брутния вътрешен продукт, което е между 12 и 18 милиарда лева.
Първо ще опитам да разясня някои истини и разсея няколко заблуди, за да се създаде база на познанието. В следващите седмици, в които бюджетните въппроси ще се разискват като част от кампанията, това познание ще бъде необходимо, за да не се позволява на безотговорни политици да заблуждават избирателите.
Асен Василев заяви, че големият дефицит се получава заради заявките на министерствата за разходи. Това било нормално, защото всички си раздуват претенциите, но после, когато експертите на Министерство на финансите се намесят, лесно се постига разумно ниво на разходите и при сравняването им с приходите, дефицитът щял да бъде много по-малък.
Реалността е, че точно при намеса на експертите, дефицитът е 18 милиарда лева и с огромни усилия за съкращения на разходите, се докарва до 6% спрямо брутния вътрешен продукт. Това е т.нар. сценарий „без промени в политиките“ и представлява стойности, които трябва да ни притесняват. Те са твърде големи и отварят огромна потребност от външно финансиране, или от болезнени мерки, които може да влошат представянето на икономиката.
Най-голямата заблуда, която Асен Василев и “Продължаваме промяната” успяха да пробутат и да наложат с последователни усилия вече три години е, че е ОК бюджетите да приключват с дефицит от 3% спрямо БВП. Не обичам аналогиите с други области, но тук е много подходящо да са каже, че бюджетният дефицит в нормални икономически времена, когато няма рецесия, е като температурата на човешкото тяло. Ако той е половин процент от БВП, това е като да имаме 37.5 градуса. Навярно сме дремнали на отворен прозорец и с един аспирин ще ни мине. Ако дефицитът е 1%, значи температурата е 38 градуса. Не е страшно, но не можем да го пренебрегнем. 2% дефицит е като 39 градуса – тече сериозна имунна борба с някаква вирусна инфекция и лекарската намеса е препоръчителна. 3% от БВП е 40-градусова температура – не сме тръгнали да умираме, но имаме сериозен проблем, който може и „да ни бутне“.
Когато три години поред “Продължаваме промяната” ни обясняват, че бюджетен дефицит от 3% спрямо БВП не е проблем, те всъщност ни казват, че не е проблем да си седим с 40-градусова температура. И въобще как Асен Василев измисли опорната точка, че „бюджетът е балансиран на 3% от брутния вътрешен продукт“. Пълен нонсенс.
Бюджетът е балансиран само, когато приходите са равни на разходите. Всичко различно от равенството означава дефицит или излишък.
Вчера отново Василев ни обясни, че на пресконференцията на служебния финансов министър Людмила Петкова миналия петък са разпространени внушения, целящи да паникьосат обществото. Той даде за пример как миналия март на подобна пресконференция предишният служебен министър Росица Велкова също предупреди, че дефицитът се очертава да е 6% от БВП, а той приключил с отношение 1.7% спрямо БВП. Това число е изненада. Той не обясни дали става дума за дефицит на касова основа, или на начислена основа. Не каза как се е стигнало до това отношение, след като през март, когато излязоха първите резултати, на касова основа имаше дефицит, който с малко надхвърли 3-те процента. Дали отношението се формира след ревизията на данните за БВП? Последното пък въобще не е уместно, защото става дума за предприемане на политики в една среда, и ако тя се окаже по-благоприятна, става дума за късмет, а не за успешна политика.
“Продължаваме промяната” наложиха ново отношение към фискалната политика. Залагат се смели разходни политики и се надяваме, че инфлацията, или икономическият растеж ще бъдат на наша страна. Само че това е като колело на късмета, което невинаги отрежда подаръци. И дори да се бе получило, Василев не може да отрече, че за да ограничи миналогодишния дефицит, прибегна към извънредни мерки. Изтегли милиард и половина от “Българския енергиен холдинг” и го декапитализира, заради което в бюджета за тази година се предвижда издаването на държавни гаранции по заеми, които ще тегли от същия енергиен холдинг и така да навакса изтегленото за бюджета през миналата година.
И понеже тази година няма дивиденти за теглене, Василев реши да превъзпита енергийните навици на Северна Македония и Унгария, като обложи потреблението им на руски газ през „Турски поток“. Помните ли? Че заради тази му „иновация“ Унгария заплаши да наложи вето на влизането ни в Шенген. От това се очакваше тази година да съберем допълнителни 2.4 милиарда лева.
След като стана ясно кои са заблудите, с които Асен Василев и “Продължаваме промяната” опитват да се измъкнат и да не поемат отговорност за тежкото финансово състояние, може да се разсъждава и за решаването на проблема. Този въпрос може да се раздели на три подвъпроса. Как да се увеличат приходите? Как да се намалят разходите? Колко и как да се изтеглят достатъчно заеми, за да си посрещнем дефицитът, който остава непокрит?
Отговорите не са радостни. Приходите могат да се увеличат с по-болезнени мерки като вдигане на данъците, от които най-вероятен е ДДС,
защото има най-голяма тежест в структурата, защото повишението му ще донесе най-много приходи, защото това ще има инфлационен ефект и допълнително ще повиши базата за събираемост, и най-вече, защото е косвен данък, който облага потреблението, а не пряк, който би обложил доходите и богатството.
Да се вдигнат осигуровките също би било решение, доколкото най-голям дял в разходите са тези за пенсии, а осигурителната система е с дефицит от 10 милиарда лева или 5% от БВП. Този недостиг се покрива с преливане на средства от общите данъчни приходи. По-малко болезнени мерки са отмяната на преференциалните ДДС ставки, повишаване на осигурителния доход и т.н.
Намалението на разходите е въпрос, към който трябва да се подходи много внимателно. Безотговорният подход на Симеон Дянков отпреди 15 години, който доведе до орязване на инвестиции и задържане на плащанията по вече изпълнени проекти, депресира икономиката за петилетка и удвои безработицата.
Затова правилният подход би бил да се определят онези стратегически инвестиции, от които се нуждаем и да приемем реалността, че те ще се случат и ще причинят някакъв свръхдефицит. Но да е по-малък от 6% и да имаме визия как да го овладеем в средносрочен план – в следващите от три до четири години. Дефицитът може да се се свие с опит за пренасочване на европейски средства (доколкото е възможно) за финансирането на онези инвестиции, които все пак ще се случат.
Нужна е и дипломация на ниво правителство-общини, в която местните власти да бъдат убедени да забавят инвестиционните проекти от програмата, която залегна в тазгодишния бюджет, така че капиталовите им разходи да се изпълнят, но не догодина, а примерно през 2026 г. и да не се струпат огромни плащания по общински инвестиции през идната година. Тук става дума за отлагане само на онези инвестиции, които не са в стратегическите области и могат да почакат.
Има два начина европейските средства да се ползват за покриване на дефицитите. Първият е, да работим и да изпълним необходимото за получаване на авансови плащания, които да се ползват като временен краткосрочен кредит. Постъпилото от Брюксел може да се ползва за посрещане на по-непосредствени нужди през 2025 г., доколкото парите на Националния фонд и Фонд „Земеделие“ формират фискалния резерв, доколкото не е настъпил момент да се плаща по конкретните проекти, за които парите са ни преведени и доколкото преводите от Брюксел все пак се осчетоводяват като приходи от помощи. Такива практики сме наблюдавали и в миналото. По-трудно ще бъде да се проведе дипломация с Брюксел, по предоговаряне на оперативните програми и Плана за възстановяване и устойчивост, така че например общинските проекти от правителствената инвестиционна програма, или поне част от тях, да се финансират с европейски средства. Това може и да се окаже непостижимо, но си струва поне да се опита.
Накрая остана тегленето на заеми. В края на август България за първи път от десетилетия изтегли доларов заем.
