И повече прагматизъм…
Отминаха юбилейните тържествени дни на отбелязване на две значими юбилея – 75годинидипломатически отношения България – Китай и три четвърти век от основаването на Китайската народна република. И както подобава тонът на медийните публикации и обществени прояви в тези дни обикновено беше в синхрон с празничната атмосфера.
Но сега е време да погледнем и по-детайлно в състоянието и перспективите на социо-политическата формула България – Китай. За да се спра по-обективно на тази тема отправих поглед към един по-широк геополитически хоризонт – Балканите и Китай. Спирам се на аспекти от двустранните връзки между огромната азиатска държава и две наши съседки – Гърция и Румъния, членки на ЕС и на НАТО, а също така и на Сърбия, кандидат за членство в ЕС.
Какво показват сухите статистически данни, които съм заимствал от Франс прес, „Дойче веле“, агенция „Блумбърг“,БТА, „Ромпрес“ и други професионални медийни центрове. Основният извод е един: в политическо отношение страната ни има добри показатели в политико-дипломатическо отношение като например Споразумението за стратегическо партньорство София – Пекин, подписано неотдавна от президента Радев и председателя Си Дзинпинв китайската столица.Тук може да отбележим и участието в глобалната инициатива „Един пояс,един пътят“, както и във формата „Китай – ЦИЕ“ (КНР и страните от Централна и Източна Европа“.
За съжаление, не може да се каже същото и за социо-икономическото двустранно партньорство. Наистина през последните няколко години то е нараснало със 130 процента, но достигнатия „таван“ е около 4 милиарда долара за около 4 години.Скромен резултат на фона на прагматичнотоикономическо сътрудничество на гореспоменатите три държави с официален Пекин.
Да започнем „отдолу нагоре“( ако гледаме географската карта). През лятото на 2015 г. гигантската китайска компания за морски транспорт „Cosco“ придоби 51% дял от акциите на най-голямото гръцко пристанище – един пункт за икономическо „навлизане“ в Европа. Не след дълго бе сключен крупен търговски договор Китай – Гърция за наемане част от Солунското пристанище. Междувременно само за пристанището Пирея общата стойност на договора за концесия до 2052 г. достига годишно 1,5 млрд. евро.Да не говорим за други стопански сфери в съседна Гърция, където годишно се вливат десетки и десетки милиони китайски инвестиции…
Случаят със съседна Румъния е още по-показателен. По времето на соцблока Румъния на президента Чаушеску е „социалистическа държава с особено мнение“. През 1968 г. тя отказва да изпрати войски в Чехословакия, за да смажат зараждащата се демократична Пражката пролет на Дубчек. Букурещ поддържа дипломатически отношения с Израел. Взема заем(О,ужас!) от МВФ, а румънският лидер е добре приет както в САЩ, така и във Великобритания. Не на последно място – това е една от най-близките страни до Китай в Източна Европа.
Авторът на книга за Китай, румънският журналист Томозей обяснява, че „Букурещ не трябва да се стреми да бъде „партньор“ на Китай – една двусмислена роля едновременно на другар и на враг, която САЩ заема в момента. Румъния трябва да бъде приятел.“
Според румънския икономист Илие Шербанеску особеност на китайските капиталови потоци към Румъния е, че те са инвестиции, а не заеми. Той описва прогнозите си за тях в книгата си „Румъния – една колония в периферията на Европа“.
Но да погледнем и на запад – към съседна Сърбия. Ето какво пише немската агенция „Дойче веле“: Президентът Александър Вучич управлява Сърбия като прагматичен автократ, който контролира медиите и ограничава възможността за критично отразяване на Китай. Независимо дали става въпрос за откриването на мост в Белград, построен от китайци, или на железопътна линия между Белград и Будапеща – Вучич и телевизионните камери са винаги там.
Интересно е къде, според немските колеги трябва да бъдат телевизионните камери, ако не покрай проявите нае президента на една страна?
И една допълнителна интересна подробност: предстои отсечката между унгарската и сръбската столици да бъде удължена до Северна Македония, а оттам и до гръцкото пристанище Пирея, което през последните 15 години се наложи като подстъп на Пекин към европейския пазар и съответно важна част от новия китайски “Път на коприната”. Не е нужно да изброявам други аспекти на двустранните стопански отношения Сърбия – Китай. Техният паричен измерител е в милиарди долари.
Очевидно, в споменатите двустранни отношения връзката София –Пекин се нуждае и от повече прагматизъм.
