Европа: демокрация наопаки
„Партията на свободата“ неотдавна получи 29 на сто от гласовете на парламентарните избори в Австрия. Преди това „Алтернатива за Германия“ спечели близо 30 процента в провинция Бранденбург. Така заедно със „Съюза на Сара Вагенкнехт“ т.нар. несистемна опозиция ще контролира над половината места в местния парламент.
Теоретически това означава, че по правилата на демократичните механизми политическата система ще трябва да се съобразява с мнението на онези, които не искат да воюват с Русия, нито да се примирят с краха на германската икономика. На практика обаче става обратно – правителството на провинция Бранденбург ще формира управляващата досега Социалдемократическа партия най-вероятно в коалиция с християндемократите. С други думи, леви центристи и десни центристи, поддържащи глобализма, хегемонията на САЩ, стриктни изпълнители волята на Евросъюза. Буквално по същия начин ще се развиват и събитията в Австрия: победителите няма да имат възможност да съставят правителство и това ще направят т. нар. умерени, представили се зле на изборите, пише политологът Андрей Перла в изданието „Взгляд“.
Така работи западната демокрация – не само в Бранденбург и не само в Германия, а въобще винаги и навсякъде. Гражданите имат възможност да изразят недоволството от конкретен политик и конкретно политическо решение. Но на практика нямат възможност да променят курса на страната.
Преди време при социализма се твърдеше, че демокрацията е само начин за заблуда на населението. Когато социалистическата система се разпадна, беше възприета мантрата, че смяната на властта е благотворна. Нека погледнем обаче на политическите процеси в съвременна Европа – опозиционните партии печелят мнозинството от гласовете, а партиите от управляващите коалиции, поотделно търпящи поражение на изборите, чрез прегрупиране създават нови коалиции. Така тяхната власт фактически не се сменя, всичко продължава по старому.
И в Германия нищо няма да се случи: няма да бъде коригиран курсът нито във външната, нито във вътрешната политика, за което настоява мнозинството. Ще продължи подготовката за война с Русия, никой няма да спасява нито BASF, нито Volkswagen, защото няма откъде да дойдат достъпни енергоносители при продължаващите антируски санкции. Нека повторим: това не се отнася само за Германия. Картината е характерна и отразява фундаменталните правила на устройството на западната демокрация. Гласоподавателите избират властта, но не решават какво трябва да прави властта, се казва в коментара.
За да се убедим в това, достатъчно е да хвърлим поглед и върху Великобритания. Управляващата от години там Консервативна партия загуби мнозинството си в парламента и лейбъристите сформираха новото правителство. Колкото и внимателно да търсим обаче, няма да намерим дори малки козметични промени.
Правим по картата крачка на юг през Ламанша и във Франция виждаме същата картина – мнозинството избиратели гласуват за опозиционни партии, а правителството съставя крайно непопулярен президент, пренебрегвайки тяхното мнение. За премиер назначава брюкселски бюрократ, който се влачи в опашката на вота. В централата на ЕС в Брюксел след изборите за Европарламент отново печелят партии недоволни от досегашната политика. Дълго наблюдаваме как главният комисар Урсула фон дер Лайен се прощава, докато става ясно, че прощалните сцени са параван за интригите тя да остане на поста си. Мнението на мнозинството европейци не е интересно.
В Русия обичат, като гледат на събитията в Европа, да фантазират: недоволството на хората ще доведе до победата на разумни политици, които няма да действат срещу Русия под диктовката на Вашингтон, а ще се грижат преди всичко за благополучието на собствените си страни. За Европа евентуална война с Русия не е изгодна. Обратно, за нея е полезна, ако не дружба, то поне търговия с Русия. Пагубно за нея е да прахосва 4 на сто от БВП, за да участва в надпревара във въоръжаването, още повече в условията на рецесия.
От всичко това Европа само губи, но за съжаление там нищо няма да се промени, докато демокрацията де-факто не е власт на мнозинството, а власт на „демократите“. По-точно – власт на Демократическата партия на САЩ. Русия трябва да има предвид тези очевидни обстоятелства, когато определя отношенията си със Запада.
