ПСИХОПАТОЛОГИЯ НА ЕДНА СНИМКА
Людмил Георгиев, професор по социална, етническа и политическа психология, доктор по социология, доктор на психологическите науки:
Със сигурност тази снимка ще предизвика у всеки “обикновен”, нормален човек, който не е изкушен в психологическото проблематизиране и обговаряне на ситуацията, която тя пресъздава, само смях и подигравки. Да, от едната страна – Българският Апостол на Свободата, Васил Левски, от другата страна – основателят през 1922 г. на съвременната Република Турция, Мустафа Кемал Ататюрк, извоювал нейната свобода от Османската империя, а по средата… по средата днешен български политик, да го наречем Българският Магнитски, който в замисъла на “творците” на експозицията трябва да обединява двамата исторически герои в собствените му представи за “Ново начало”, тоест за безапелационно политическо лидиране на бъдещето на България с нейното етническо многообразие?!?…
В случая един психолог не може да остане безучастен към подобна претенция, още повече, когато той е съгласен с тежненията на огромната част от интелигентните български граждани, че кандидатите за политически лидери и представители на народа задължително трябва да станат предмет и на психологическо изследване относно тяхната пригодност да бъдат тъкмо такива, още повече, че въпросното лице очевидно няма нищо против да бъде поставен по този начин – между Апостола и Мустафа Кемал Ататюрк?!?… Очевидно това е причината, поради която не мога да остана безучастен не толкова към експозицията на снимката, колкото към внушението, което тя цели, но най-вече към изначалните психологически проблеми на централната фигура – Българският Магнитски!…
Известно е, че първите теории в областта на политическата психология, когато тя се появява като област на психологическото познание след 1950 г. в САЩ, може би под влиянието все още на психоанализата на Зигмунд Фройд и неговите авторски психологически портрети на някои исторически и политически дейци, непременно интерпретират политическото лидерство и властване през психопатологичните измерения на съответните политически функционери. Разбира се, че в класическия психоаналитичен вариант става дума за регулативните функции на Едиповия комплекс, за страха от кастрация от страна на бащата заради несъзнаваното сексуално привличане към майката, въобще за всички сексуални травми от детството, които по определено патологичен начин регулират мисленето и поведението на съответния политически лидер. В нашия случай обаче, що се отнася до централното лице в експозицията – Българският Магнитски, и във връзка с необходимостта от неговото психологическо портретиране, много по-удачен ще се окаже подходът на създателя на индивидуалната психология и на Втората Виенска психотерапевтична школа Алфред Адлер. За какво става дума?
Вероятно голямата част от четящата аудитория в страната не е запозната с факта, че още през 1912 г. Алфред Адлер, един от най-верните последователи на Зигмунд Фройд, заедно с гениалния Карл Густав Юнг и Вилхелм Щекел, напускат Международното психоаналитично дружество и самия Фройд, несъгласни с неговите опити след “Тотем и табу” да превърне сексуалността в основна парадигма на психоанализата. В центъра на своята индивидуална психология и терапия, разбира се, Алфред Адлер поставя два комплекса – комплексът за малоценност и противоположния му комплекс за превъзходство. Онова, което е изключително важно за разбирането на индивидуалната психология на Алфред Адлер се свежда до факта, че и двата комплекса имат обща психична основа – недоразвитото чувство за общност, което проблематизира фундаменталното психично значение на индивидуалното осмисляне на живота, на търсенето и намирането на адекватен човешки смисъл на живота. Ако пренесем тези съждения на Алфред Адлер към личността на този психологически анализ – Българският Магнитски, то става очевидно, че формираният още от детството комплекс за малоценност, било интелектуално, било чисто физическо, чрез тоталното отсъствие на каквото и да е чувство за общност, съвсем логично преминава към формирането на комплекса за превъзходство. Да, в случая може и да се върнем към Зигмунд Фройд и неговата класическа психоаналитична интерпретация на политическата психопатология, имайки предвид тоталната взаимозависимост между Българския Магнитски и Майката
(мисля, че се казваше Ирен, неговия най-близък бизнес-партньор в началото), и, разбира се, може би най-важното – публичният отказ на бащата Славчо (мисля, че се казваше) от сина си – нещо, което в превърнат вид се случи през последните месеци, а именно отказът на “Сина” – Българският Магнитски, от политическия си “Баща”, а именно почетният председател на ДПС.
В заключение мога да кажа, че “Психопатология на една снимка” може да прерасне в цяла психологическа студия, но по обясними причини тук съм максимално кратък – все пак текстът за един сайт трябва да бъде достатъчно обран като обем. Освен това, искам още един път да подчертая необходимостта от психологическо профилиране на претендентите да бъдат български политически лидери – да не се хваля, но онези от вас, уважаеми читатели, които си спомнят моите психологически профили на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и цялата ГЕРБ-аджйска кохорта от преди 14 години, със сигурност ще отчетат, че съм бил прав! В крайна сметка психологията като занимание най-вече на Духа, а не като обикновена занаятчийска практика, в каквато се превърна “благодарение” на ограничените изисквания на традиционната западна университетска психология, е, както казваше моя учител във философията Имануел Кант, може би наистина “част от приложната философия, но която никога не бива да къса връзката си с чистата философия”!
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари! Да знаете, че в условията на “партийна демокрация”, винаги ще ви управляват психопатологични функционери!
