Западът тласка Кишинев по опасен път
В неделя в Молдова ще се състоят президентски избори
Два дни преди датата на президентските избори в Молдова е сравнително ясно само едно – на 20 октомври едва ли ще бъде определен човекът, който ще заеме висшия държавен пост в републиката през следващите четири години. Вече стана традиция нито един политик да не получава достатъчно тежест и популярност, за да си осигури победа още на първия тур. Това се отнася не само за действащия президент Мая Санду, подкрепата за която от избирането й до днес спадна двойно, но и за опозиционните кандидати, отбелязва изданието „Ритм Евразии“.
До неотдавна представителите на управляващата Партия на действието и солидарността (PAS), оглавявана от Санду до победата й през 2020 г., твърдяха, че втори тур няма да има, а Санду ще спечели още на 20 октомври. Наистина това не изглежда невъзможно, като се има предвид как властите с особен цинизъм използват огромния административен ресурс. Оказа се обаче, че електоратът е настроен силно враждебно не само лично срещу сегашния президент, но и срещу цялата PAS. Социологическите проучвания в края на миналия месец сочат, че макар Санду да излиза на първо място с 26,8 на сто – два пъти по-нисък показател от постижението й преди 4 години, това е недостатъчно за победа в първия тур.
Интересно е, че на въпроса за кого биха гласували на втория тур, изборът на анкетираните намалява разликата между Санду и нейните съперници. Наред с това не бива да се забравя, че 20 процента от избирателите още не са взели окончателно решение и това са главно онези от тях, които няма да подкрепят Санду.
За да стане ясно как изглежда обстановката, в която се провеждат президентските избори в Молдова, е достатъчно да се споменат няколко примера. Така например, кандидатът от опозиционния блок „Победа“ и депутат от действащия парламент Василий Боля нееднократно и неоснователно бе лишаван от правото да се регистрира като кандидат. Това стана с решение на ЦИК, където 6 от 9-те членове са назначени от управляващата PAS. Блокът „Победа“ въобще се оказа главна мишена в предизборната кампания на властите. Срещу него бяха предприети най-различни репресивни мерки – арести, обиски, обвинения с фалшификация на фактите. Антидемократичните действия на Санду се обясняват с растящия авторитет на опозиционните партии и все по-дълбокото затъване на страната в ямата на бедността и тоталния срив на икономиката. Под натиска на Запада агресивно се насажда омраза и враждебност към Русия – забраняват се руските медии, по примера на Украйна се милитаризира съзнанието на хората и се подготвя психически за евентуален военен конфликт.
Трябва да се отбележи, че през последните дни на предизборната кампания Кишинев се превърна в място за поклонение за различни европейски чиновници, министри и политици. Разбира се, бързаха де се представят и премиери, и държавни глави, и дори топкомисарката Урсула фон дер Лайен – изразяваха „гореща подкрепа“ за Санду и уверяваха молдованците, че „Европа е с тях“. Не им разкриха обаче в детайли какво в действителност ги чака от европейското любвеобилие. Факт е, че тази активност е открита външна намеса в изборния процес, но това не вълнува нито правоохранителните органи, нито властите. Нарушаването на закона от страна на управляващите в Молдова, както това е в Украйна, вече е в реда на нещата, стига да е „по правилата на еврокомисарите“.
Едновременно с неприкритата атака на силовите структури срещу опозицията Санду нарушава закона с използването на административния ресурс в предизборната надпревара, се казва в статията. И тя, и нейните министри и депутатите от PAS използват всички възможни механизми за потискане на политическите опоненти. В разрез с избирателното законодателство е и финансирането на кампанията на действащия президент от външни източници чрез НПО.
На всичко отгоре партията на Санду непрекъснато отправя призиви към гражданите да правят пожертвувания в нейна полза. Гражданите се досещат, че така се прави опит „да се изперат“ парите, получени от PAS по незаконен път, използвайки всички възможни технологии. С други думи, придобитите от Запад средства трябва да бъдат представени като „народни“. Постоянното просене на пари от гражданите за определени „благородни“ политически инициативи на Запад отдавна е разпространена политтехнология – установено е, че хората, дали макар и един долар/евро/лев/леа за даден кандидат, после се чувстват обвързани да гласуват за него. Санду и нейният екип са решили да пробват и този вариант, независимо че молдованците едва свързват двата края.
Наред с вътрешните политически и социални проблеми в хода на предизборната кампания сред бурно дискутираните теми изскочи и въпросът за бъдещето на Приднестровската молдовска република (ПМР). Избирателите искат кандидатите за президентския пост да заявят своите позиции за неговото решаване. Техният интерес е лесно обясним, като се имат предвид зачестилите военни маневри в републиката, участието й в учения на НАТО в региона независимо от нейния официален неутрален статут.
Военната активност на Кишинев дори не се прикрива. Евросъюзът отпуска средства от „Фонда за мир“ за превъоръжаване на армията, отделно Франция, Германия и Румъния снабдяват Молдова с ново и старо оръжие. Освен това властите подкрепят Киев в конфликта с Русия и твърдят, че Украйна ги защитавала от „руските агресори“. Официални молдовски представители призовават от трибуната на ООН от ПМР да бъде изведен законно разположеният там ограничен руски военен контингент.
ПМР бе образувана през 1990 г. като нова съюзна република непосредствено в състава на СССР и излезе от Молдавската ССР (МССР) със столица Тираспол. Още в края на 80-те години в МССР започнаха открито да призовават към забрана на руския език и за присъединяване към Румъния. След разпадането на Съветския съюз в страната се стигна до въоръжен конфликт между централната власт и Приднестровието. С помощта на разположените там от съветско време руски военни части конфликтът бе преодолян, а те през 1995 г. с международно съгласие бяха преоформени в оперативна група на постоянна основа, като гарант срещу възникването на нови стълкновения. През 2006 г. над 97 на сто от гласувалите на референдум подкрепиха присъединяването на републиката към Русия. Въпреки че резултатите останаха без последствия, там започна постепенното съгласуване на местното законодателство с руското, напомня изданието dzen.ru.
В условията на сегашната геополитическа нестабилност от предстоящите в неделя президентски избори в Молдова до голяма степен зависи мирът в региона. Ако получи мандат за още четири години, Санду може да се реши да изостри конфликта от двата бряга на река Днестър. Тя ще трябва обаче да обяви извънредно положение, да отмени парламентарните избори, които трябва да се състоят през 2025 г. и така да си осигури контрола и над парламента, и над правителството. Резултат от подобна политика може да стане въвличането на Русия и Румъния, които са свързани с Молдова чрез система от договори в областта на сигурността, в пряк сблъсък на Днестър, а след това и включването на други съседи в украинската криза. Такива сътресения Молдова може да не издържи.
