Съединените щати не може да са „международен съдия“ за правата на човека
Едностранните санкции срещу Китай, наложени от Съединените щати и други страни, нарушават международното право, имат отрицателно въздействие върху човешките права на китайския народ и предизвикват странични ефекти. Приветстваме Китай да предприеме необходимите административни, правни и други мерки за реагиране. Това заяви специалният докладчик на Съвета на ООН по правата на човека Алена Духан в своя доклад на 57-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека.
През 70-те години на 20-и век САЩ издигнаха лозунга „дипломация в областта на правата на човека“ с цел сдържане на Съветския съюз. В наши дни игнорирането на собствените им нарушения в тази сфера и използването на т. нар. „карта на правата на човека“ пред външния свят се превърна във важно средство за Съединените щати да потискат други страни и да поддържат хегемонията си, коментира Радио Китай за чужбина.
От дълго време Съединените щати използват въпросите за правата на човека, за да прокарват често различни решения, да диктуват и да оказват политически натиск върху някои развиващи се страни, като хладнокръвно възпрепятстват решаването на належащи хуманитарни въпроси.
Например Съединените щати винаги са били предубедени по палестинско-израелския въпрос и са злоупотребявали с правото си на вето в Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации върху съответните проекти за резолюции за прекратяване на огъня.
Правата на човека не са патент на няколко държави, да не говорим за използването им като инструмент за оказване на натиск върху други държави и намеса във вътрешните им работи.
Понастоящем международната общност като цяло смята, че пътят на развитие на тази сфера в различните страни трябва да се определя в съответствие с техните национални условия и желанията на собствения им народ.
В същото време консултациите по въпроси за правата на човека трябва да се провеждат въз основа на многостранност и мултилатерализъм. Вътрешната ситуация с правата на човека в Съединените щати е в плачевно състояние, но те все още действат като „международен съдия“, което не само разкрива техните двойни стандарти, но и сериозно подкопава основите на доброто глобално управление на правата на човека.