• Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
Вестник ЗЕМЯ
  • Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
НОВИНИ МНЕНИЕ ОБЩЕСТВО СВЯТ

САЩ завещават на Европа войната срещу Русия, насочват се към Китай

От "Гласове" 19 октомври 2024
 САЩ завещават на Европа войната срещу Русия, насочват се към Китай

Съединените щати и войната: хайде… ама не прекалено!

Танги дьо Свиленд, areion24.ne

След повече от 20 години ангажиране във войни, чиито човешки и финансови разходи продължават да тежат върху икономиката и политиката на страната, Съединените щати се опитват с всички средства да избегнат войни, смятани за ненужни. Защото, освен възможната липса на подкрепа от страна на американското население или на Конгреса, те биха могли в резултат да отслабят Вашингтон спрямо Пекин.

Днешните приоритети на Вашингтон са по-скоро систематични, отколкото регионални. Основното съревнование се случва между Съединените щати, Китайската народна република и Русия. Във всеки случай, както сочи и Стратегията за национална сигурност 2022, публикувана от Белия дом, „Русия и КНР поставят различни предизвикателства. Русия представлява непосредствена заплаха за международната либерална и отворена система, подигравайки се безотговорно с фундаменталните закони на настоящия световен ред както демонстрира и нейната брутална агресия срещу Украйна. КНР от своя страна е единственият конкурент, който има намерението да премоделира международния ред като в същото време има във все по-голяма степен икономическата, дипломатическата, военната и технологичната мощ, необходима за постигането на тази цел.“

Изправени пред китайските и руските заплахи, но едновременно и пред радикалния ислямизъм, напрежението в Близкия Изток, Иран и Северна Корея, главната цел на Съединените щати е да избегнат прекаленото разпиляване на сили в различни военни операции. Обратното, стратегията на техните съперници (понякога координирана) е да осигурят американската армия задължително да присъства навсякъде. В една такава ситуация стратегията на администрацията на Байдън се опира на шест основни елемента, които ще развием тук: усилване на съюзите и военните партньорства, с насърчаване на многостранното споделяне; приоритизиране на Индийско-Тихоокеанския регион като основен театър на военни операции; позициониране на Европа на първа линия срещу Русия; индивидуален подход, както и стратегията „със, чрез, през“ в останалите региони; развиване на американска армия на принципа „победа-удържане-победа“; и отчитане на ограниченията, поставени от реалностите на вътрешната политика.

Усилване на съюзите и партньорствата

Фокусирайки вниманието и ресурсите си към войните с висока интензивност с Китай или Русия, Съединените щати искат да избегнат поставянето на „boots on the ground” („ботуш на терен“) в региони, считани за второстепенни за поддържането на американското лидерство и световния ред. Независимо от това, администрацията на Байдън осъзна, че тази цел няма да може да бъде постигната без възстановяване на доверието между съюзниците и партньорите – доверие, което беше накърнено от неговия предшественик. Оттук приоритетната цел на Вашингтон е да (пре)формира и да (ре)конструира доверието на съюзниците и партньорите, както е потвърдено и в Стратегията за национална сигурност 2022, която подчертава целта за „изграждане на възможно най-силна коалиция от държави, така че да се усили колективното ни влияние и да се моделира международната стратегическа обстановка, за да се разрешат общите предизвикателства.“

Поради относителната си слабост и „оста Русия-Китай-Иран-Северна Корея“, Вашингтон има нужда да се опре на съюзниците и партньорите си. Цитираният документ показва също, че „Силно и единно НАТО, нашите съюзници от Индо-Тихоокеанския регион и нашите традиционни външни партньори по сигурността няма да се ограничат само до възпиране на агресията; те ще осигурят платформа за взаимноизгодно сътрудничество, което ще укрепи международния ред“. За да компенсира относителната си слабост, Вашингтон ще има нужда също и от по-голям брой съюзници и партньори (в количествено отношение), като същевременно се опира все повече на тях (в качествен аспект). Въпреки несъвършенствата си, съюзниците и партньорите си остават мултипликатор на властта. Всъщност, както казва Уинстън Чърчил, „Единственото по-трудно нещо от това да се биеш със съюзници, е да се биеш без тях“. Зад тази логика на усилване на съюзите и партньорствата и по този начин създаване на мултипликатор на властта, се крие желанието на САЩ тези партньори да поемат повече от отговорностите във връзка със сигурността. И най-вече става дума за това Вашингтон да си осигури тяхното влизане в така наречения мултишеринг: споделяне на риска, на цената, на тежестта и на задачите. По този начин Съединените щати отдават предпочитание на доктрината от Гуам, изработена по времето на Никсън, както и на принципа „Leading from behind», или «управление отзад» на администрацията на Обама.

Приоритизиране на Индо-Тихоокеанския регион

Според Съединените щати единствено Китай е в състояние да постави под въпрос либералния ред. Според Държавния секретар Блинкън «Китай е единствената държава, която притежава икономическата, дипломатическата, военната и технологичната сила, необходима за да постави под сериозен въпрос стабилната и отворена международна система, сборът от правила, ценности и връзки, които позволяват на света да функционира според нашите желания, защото в крайна сметка служи на интересите и отразява ценностите на американския народ.»

Изправени пред възхода на Китай и възможността от директна или индиректна конфронтация между двете страни (включително по въпроса за Тайван или Филипините), Съединените щати искат предварително да интегрират съюзниците и партньорите си в региона към своята позиция за удържане, както е изразено и в Индо-Тихоокеанската стратегия, подписана през 2022 година. Без да правим изчерпателен списък, ще цитираме следните примери като илюстрация на тази политика:

– Укрепване на отношенията с Филипините през май, благодарение на новите двустранни насоки по отношение на отбраната, които разширяват споразумението за взаимна отбрана в Южнокитайско море;Договор за сигурност с Папуа Нова Гвинея през 2023 г., който ще позволи своевременно засилване на американското военно присъствие в страната;

– Среща на върха в Кемп Дейвид между Съединените щати, Япония и Южна Корея през август 2023 г., в резултат на която трите държави се споразумяха за по-голямо сътрудничество по отношение на противоракетната балистична отбрана и се ангажираха за организирането на ежегодни мултидисциплинарни тристранни учения, както и да бъде активиран механизъм за обмен на данни за предупреждение за ракетно нападение в реално време, който ще подобри откриването и съвместната оценка за изстрелване на ракети от Корейската народно-демократична република (КНДР);

– Сключване на 15 септември 2021 г. на тристранно партньорство в областта на сигурността с два стълба (AUKUS) между Австралия, Обединеното кралство и САЩ – първият стълб се отнася до атомните подводници, а вторият – до сътрудничество в областта на поразяващите технологии;

– Преформулиран и задълбочен съюз с Южна Корея в рамката на „глобален и цялостен стратегически съюз“;

– Подновяване на Четворния диалог, в който участват САЩ, Япония, Австралия и Индия;

Други инициативи също започват да се появяват, например в Индийския океан I2U2 (Индия, Израел, ОАЕ и САЩ), или зараждащата се инициатива между Индия, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и САЩ. Индо-Тихоокеанската стратегия изтъква желанието за поощряване на „съюзниците и партньорите за засилване на връзките между тях […] Ние ще подкрепим и упълномощим нашите съюзници и партньори сами да поемат роли на регионално лидерство.»

Русия: Европейският съюз да поеме своите отговорности

За Вашингтон НАТО остава основен стълб за Трансатлантическата сигурност. Сега към него се присъединиха Швеция и Финландия, с което членките се увеличиха до 32. Войната в Украйна спря политиката на обръщане към Индо-Тихоокеанския регион, тъй като САЩ бяха длъжни да поддържат и дори да увеличат силите, присъстващи на европейския континент (основно въздушни и морски), Вашингтон очаква от ЕС по-голямо споделяне на тежестта и по-сериозно поемане на отговорността, не само по отношение на Русия, но също и по южния си фланг. Вашингтон иска също така да избегне всякакъв гратис от страна на съюзниците си и през последните 15 години очаква от европейските страни по-голяма инвестиция в тяхната отбрана (широко оповестения праг от 2% от БВП).

Навсякъде другаде се прилага строго индивидуален подход

По причина на преобладаващите руски и китайски предизвикателства, Съединените щати оценяват текущо нуждата от употреба на сила в други страни по света. Два скорошни примера дават възможност за оценка на нашето предположение: иранският отговор срещу Израел и дейността на хутите по отношение на морския трафик в Червено море. И в двата случая реакцията на Съединените щати беше да не влиза в единоборство, което би предизвикало регионална война в Близкия Изток, а това с голяма вероятност би означавало изпращането на войски на терен (ботуш на терен). Спрямо хутите американската армия се ограничи да атакува позициите, застрашаващи морския трафик. В нито един момент не е ставало дума за унищожаване на хутското движение или за инвазия в Йемен. Що се отнася до иранския отговор, САЩ заедно със съюзниците и партньорите си (Франция, Великобритания, Йордания, Саудитска Арабия и останалите) се опита да прихване иранските ракети и дронове, за да попречи те да достигнат до израелска територия. И ако целта, разбира се, беше да бъде защитен Израел, то в същата степен се целеше избягването ответен отговор от Израел, което би предизвикало война между двете държави и би могло да въвлече САЩ в конфликта. Тези два случая показват волята на Съединените щати да намалят военното си присъствие. В допълнение, те предпочитат подхода, наречен „by, with and through” („със, чрез и през“): „Операциите се ръководят от нашите партньори, държавни или не, с поддръжката на Съединените щати или на коалиции ръководени от Съединените щати и с посредничеството на американските власти и на сключени с партньорските страни споразумения.“(5)

„Победа-удържане-победа“

След края на Студената война американската армия е организирана и оборудвана за сражения в две регионални войни едновременно (например Северна Корея и Иран). Тя при всички случаи не е в състояние да се сражава, още по-малко да победи, срещу двама мощни противника едновременно, каквито са Русия и Китай. Както отбелязва едно изследване на „Congressional research service“ от 28 февруари 2024 г., американската армия е „понастоящем предназначена за борба в по-малко от два големи едновременни или припокриващи се конфликта“. По този начин Пентагонът се съобразява по-скоро с логиката на „win-hold-win“ („победа-удържане-победа“). Последното е потвърдено по откровен начин в Националната отбранителна стратегия от 2022 г: възпиране на агресията и същевременно готовност да надделеем в конфликт, ако е необходимо, като приоритет имат предизвикателства, отправени от КНР в Индо-Тихоокеанския регион, и след това – на предизвикателства, отправено от Русия в Европа.

През 2024 г. бюджетът на американската отбрана е от порядъка на 886 милиарда долара (+/- 3,5% от БВП). За да се сражава армията с две големи сили едновременно, военните разходи би трябвало да достигнат 5-6% от БВП, което би се равнявало, според Искандер Реман, на 2 000 милиарда долара. Предвид дълга и икономическите и социални предизвикателства, е малко вероятно подобна цифра да бъде гласувана от Конгреса в близко или средносрочно бъдеще. Макар и първа икономическа сила в света, Съединените щати до голяма степен се деиндустриализираха след края на Студената война. Това следователно поставя въпроса дали те ще имат техническата възможност да произведат достатъчно военни средства в съкратени поради отбранителната им политика срокове. Армията може да се сблъска също и с проблема за набиране на военнослужещи, при положение че почти 70% от младежите нямат право да постъпят в армията. Причините са множество: здраве, физическо състояние, образование, но също и сексуално насилие и расизъм.

Въпреки че „Global Posture Review“ от 2021 г. е класифициран документ, изтеклото в медиите съдържание и официалните декларации потвърждават приоритета на Пентагона спрямо Индо-Тихоокеанския регион и желанието да имат „по-добър регионален достъп за дейностите по военно партньорство, подобряване на инфраструктурата в Гуам и Австралия и приоритизиране на военното строителство на островите в Тихия океан“, „ново ротационно разполагане на американски самолети и логистично сътрудничество в Австралия“ и „разполагането на бойна хеликоптерна ескадрила с въртящи се крила и щаб на артилерийска дивизия в Южна Корея“. Документът потвърждава също така желанието за пренасочване на силите от Близкия Изток, в частност морските сили, в Индо-Пасифика. И накрая, реформата на „Force Design“ 2030 в Корпуса на морската пехота на САЩ, чиято основна цел е да реорганизира службата в съответствие с китайската заплаха, също илюстрира тази логика на „победа-удържане-победа“

Отчитане на вътрешнополитическите ограничения

Въпреки че Съединените щати не са влезли във фаза на изолационизъм, различните демократични и републикански администрации от ерата на Обама насам не са готови да изпратят военни сили, ако националният интерес, в най-точния смисъл на понятието, (High politics) не е в играта, предвид провалите в Афганистан и Ирак. Освен това, и общественото мнение, и Конгресът – както демократите, така и републиканците – демонстрират умора от интервенционизма. Отвъд тази умора, поляризацията на американското общество прави всяка последователна стратегия трудна за дефиниране и за прилагане. Ако помощта от над 60 милиарда долара за Украйна беше блокирана в продължение на много месеци от републиканското мнозинство в Камарата на представителите, то военната помощ за Израел е силно крикувана в средите на демократическата партия. Затова пък в Конгреса има широк консенсус относно определянето на Китай като заплаха.

Избягване на нежелан конфликт

За Съединените щати противодействието на китайската заплаха е приоритет. Но администрацията на Байдън осъзнава, че други военни операции са възможни и че Съединените щати не могат да победят сами във войни с висок интензитет и едновременно в няколко различни театри на бойните действия. Поради тази причина администрацията на Байдън се старае да укрепи съюзите и партньорствата си не само в Индо-Тихоокеанския регион, но и в Близкия Изток и Европа, като през цялото време се опитва да насърчава многостранното споделяне и да води (про)активна политика за намаляване на напрежението и отдалечаване на кризите, които биха задължили САЩ да ангажират военна сила в нежелан конфликт.

Превод за “Гласове”: Екатерина Грънчарова

Етикети:Актуално водеща новина
Предишна новина
Следваща новина

Последни публикации

  • Previous
  • Next
ОБЩЕСТВОКИТАЙ

Китайски международен фестивал на карикатурата и анимацията

8 юни 2025 18:00
#БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦАНОВИНИ

Атанас Зафиров в Добрич: БСП гарантира социална стабилност и подготовка за бъдещето

8 юни 2025 17:43
НОВИНИБЪЛГАРИЯ

Вицепрезидентът: БНБ е единствената институция, която свърши своята работа по подготовката за въвеждане на еврото

8 юни 2025 17:00
НОВИНИБЪЛГАРИЯ

Многохилядни протести в защита на българския лев в цялата страна

8 юни 2025 16:26
ОБЩЕСТВОКИТАЙ

Нова крачка в културното сътрудничество между Китай и България

8 юни 2025 16:00
ОБЩЕСТВОКИТАЙ

Развитието на технологиите в Китай ще подкрепи изграждането на силна културна държава

8 юни 2025 14:00
Image Not Found

Категории
  • НОВИНИ 12927
  • ОБЩЕСТВО 2628
  • ЦКС 192
  • ИКОНОМИКА 1296
  • СВЯТ 4902
  • РУСИЯ 2291
  • КИТАЙ 1125
още НА ФОКУС
ОБЩЕСТВО КИТАЙ

Китайски международен фестивал на карикатурата и анимацията

8 юни 2025

От 29 май до 2 юни в град Ханджоу, провинция Джъдзян, се проведе 21-вото издание на Китайския международен фестивал на

#БСП - ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА НОВИНИ БЪЛГАРИЯ

Атанас Зафиров в Добрич: БСП гарантира социална стабилност

8 юни 2025

Вицепремиерът и председател на Националния съвет на БСП Атанас Зафиров проведе разширена среща с Областния съвет на БСП-Добрич, с местния

НОВИНИ БЪЛГАРИЯ

Вицепрезидентът: БНБ е единствената институция, която свърши своята

8 юни 2025

Тежка диагноза за обществото и държавата е случаят в старозагорското село Ягода, посочи Илияна Йотова пред журналисти в Казанлък Конвергентните

  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
© Вестник Земя 2025. Всички права запазени.