Проф. Александър Федотов помогна за преодоляване на разликите между източните и западните философски традиции

Нова книга на забележителния български учен и международно известен изтоковед проф. Александър Федотов, издадена посмъртно, събра преди дни в СУ „Климент Охридски“ учени, културни дейци, журналисти, ценители на неговото творчество и преподавателската му дейност, както и много негови лични приятели.

„Земя“ вече писа за това събитие в научния и културния живот на българската интелигенция, но информацията може да се разшири допълнително с повече  акценти в мненията на участвалите в него чуждестранни учени, които дадоха висока оценка за научните постижения на проф. Федотов и за неговия светъл човешки характер, чието силно въздействие и аз съм изпитвал от общуването си с него.

Проф. Федотов почина преди 6 години внезапно на 28 октомври 2018 г. оставяйки богато научно наследство от над 20 книги, множество научни студии и статии. Преводната книга „Нагарджуна – три поетични трактата“ съдържа мисли и съждения на известния индийския  будистки философ Нагарджуна, който отдавна се е превърнал в почитан от всички будисти светец. Той олицетворява сакралното начало на будизма, обединява  множество последоветели и оставя след себе си многобройни философски съчинения, запазени и до наши дни. Съчиненията му са запазени и до днес на санкритски, класически тибетски, сатомонголски, старобурятски, китайски и други източни езици. Дори след като проф. Федотов си отиде внезапно от живота в разцвета на творческите си сили и възможности си като учен ние виждаме виждаме плодовете на неговото творчество, каза при представянето на книгата ректорът на СУ „Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев, споделяйки отличните си впечатления от проф. Федотов като учен и човек.

Книгата „Нагарджуна-три поетични трактата“ бе издадена от издателство „Захарий Стоянов“ под редакцията на акад. Иван Гранитски и със съдействието на съпругата на покойния професор Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ. Така това поредно послание на мъдростта на Изтока в словата на един от основоположниците на будистката философи, достигнали до нас благодарение на проф. Федотов.

Малко са българските учени с такава блестяща научна кариера. Проф. Федотов е роден през 1956 г. в руския град Новосибирск. Той е доктор на филологическите науки, професор по корейска, монголска и тибетска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Завършил Факултета по източни езици и култури в Санкт-Петербургския държавен университет, той специализира и изнася лекции в Република Корея, Китай, Монголия, Индия, Тайланд, Унгария, Румъния и Русия. Член е на световните асоциации по кореистика, монголистика, тибетология и алтаистика.

Професорът споделя, че първата държава от Изтока, която е посетил още като студент, е Монголия. Както и че монголският е първият език, който е започнал да преподава в Софийския университет. В СУ той е директор на Центъра за източни езици и култури. Член е на световните асоциации по кореистика, монголистика, тибетология и алтаистика.

Изтокознанието в най-широките му измерения бе неговата научна вселена. Интересите му като учен бяха в областта на старата и средновековната корейска, монголска и тибетска литература, култура, философия и религия. Над 20 негови книги, както и множество студии и статии са публикувани в повече от двадесет държави – България, Великобритания, Индия, Китай, Монголия, Япония, Русия, Чехия, Унгария, Република Корея, Франция, Тайланд, Казахстан, Швейцария, Канада и др.

Високата стойност на проф. Федотов като учен изтоковед пролича и от словото на директора на Иранския културен институт в София д-р Масуд Ахмади Афзади. Проф. Александър Федотов беше една от най-важните и изтъкнати научни фигури в България в областта на азиатските изследвания и иранистиката, изтъкна иранският учен, директор на Иранския културен център в София, който е член на Академичния състав на катедра „Сравнително религиозно знание и мистика“в  Ислямския университет „Азад“ в Техеран. Проф. Федотов владееше редица азиатски езици, включително персийски, напомни иранският учен. Неговата специализация като учен, обхващаше и иранистиката и Източна Азия, той се фокусираше и върху изучаването на религиите, историята и културата на древен Иран и източноазиатските страни. Освен това българският учен изследваше задълбочено древните ирански религии, като зороастризъм и митраизъм, добави д-р Масуд Ахмади Афзади. Проф. Федотов почина преждевременно, но неговото научно и културно наследство продължава да живее, като неговите трудове и постижения остават източник на вдъхновение и справочник за бъдещите поколения изследователи, подчерта иранският учен и изтъкна, че философското влияние на Нагарджуна се разпростира върху различни култури, което позволява на учени като проф. Федотов да се ангажират с множество традиции, задълбочавайки разбирането си за будистките текстове.  Работата на проф. Федотов за Нагарджуна помогна да се преодолеят разликите между източните и западните философски традиции, като предложи на българските учени и студенти достъп до дълбоката мъдрост на един от най-важните будистки мислители.

Проф. Федотов, дълбоко заинтересован от източните философии и мистицизма, бе намерил общи теми между иранския мислител и поет Хафез и Нагарджуна, които са го заинтересували силно като учен, посочи д-р Масуд Ахмади Афзади. Защото и двамата мислители предлагат пътища към освобождението – било то чрез поезия или философия. Те критикуват илюзиите и твърдите структури на своите общества, смята иранският учен. Техните учения, макар и различни по стил, водят към по-дълбока истина, отвъд материалните привързаности и повърхностните различия. Това споделено разбиране обяснява защо българският учен е бил привлечен и от творбите на Нагарджуна и на Хафез.

/Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази е персийски поет и филосов, живял през 14 век. Той е представител на философско-лирическата поезия, известен с безсмъртните си творби. Връх в средновековната персийска поезия, стиховете му и днес се четат и декламират в Иран, а книги с неговото творчество има в домовете на повечето иранци. /Бел.авт./

Една от основните цели на проф. Федотов беше да насърчи изучаването на източните култури и философии в България, изтъкна директорът на Иранския културен център в София. Той смята, че превода на трудовете на Нагарджуна на български език от проф. Федотов илюстрира усилията му като учен да направи тези дълбоки източни философии по-достъпни за своите сънародници в академичния и културния живот на България, подчерта в заключение д-р Масуд Ахмади. Афзади.

Дългогодишната преподавателка по персийски език в СУ „Св. Климент Охридски“д-р Хаджар Фиюзи сподели: „Личността на проф. Федотов бе огромна вселена, докосваща всеки чрез притегателната сила на свободния, любознателен и откривателски дух. Добродетелите му достигаха далеч отвъд времето и пространството, улавяйки тънките нишки на Сътворението. Той бе Светлина, Път и Посока за всеки, който имаше възможността да общува с него.“ Д-р Фиюзи е имала с проф. Федотов дългогодишни преподавателски и творчески контакти.

Високо оценка за научната дейност и ценните човешки качества на проф. Федотов даде и познаващата го още от студентските му години проф. Людмила Борисовна Карпенко от Самарския унивеситет в Русия. Проф. Федотов си спечели голямата любов и уважението на българската академична общност и достигна върховете на Олимп на българската наука, подчертава професорката в писмото си до съпругата на проф. Федотов г-жа Снежана Тодорова по повод представянето на новата книга на проф. Федотов. Тя също споделя, че професорът от руски произход Александър Федотов, починал преждевременно, е бил най-реалната жива връзка между България и Русия. Неговото наследство остава в учениците му, в създадените от него центрове, в научните му трудове и преводи. То продължава да живее и да носи светлина на хората!