Кирил Вълчев, БТА: Време е българите да потърсят за водачи на България отново хора на науката и духа
В Националния пресклуб на БТА в Букурещ представяме октомврийския брой на списание ЛИК, посветен 155-ата годишнина на Българската академия на науките (БАН), защото именно в Румъния, в град Браила, през 1869 г. е основано Българското книжовно дружество, което прераства в БАН, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Представянето съвпада с отбелязването на две години от откриването на пресклуба на БТА в Букурещ, както и с деня на обявената от Румънската православна църква за светица преподобна Теофана (царица Теодора Българска).
В представянето на ЛИК за БАН в Букурещ в деня след изборите за български парламент има знак, че българският народ се нуждае да го водят учени авторитети като основателите на БАН в Румъния.
Като представя лицата на българската наука и просвета преди и сега, БТА показва, че българите имаме авторитети, на които да се уповаваме за нашето бъдеще. Защото проф. Марин Дринов е прав, когато казва и това, че народът ни се нуждае от авторитет, който да го води. А това е особено важно да си го припомняме, когато в изборите има все по-малко учени не само сред кандидатите, а и в предизборните дебати сред гласовете с активна обществена позиция – нещо, което трябва да се промени и с помощта на медиите.
Най-добрите водачи на България са били хората на науката и духа.
От 18 председатели половината са били на различни постове начело на България и с активно участие в политиката.
Първият председател на БАН Марин Дринов е от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената българска държава. Депутат в първото Велико народно събрание в Търново е и друг член на първото Настоятелство на Българското книжовно дружество – Стефан Берон.
Третият председател Климент (със светско име Васил Друмев) – писател и митрополит на Търновската епархия на Българската екзархия, е два пъти министър-председател на България.
Най-дълго председателствалият – 26 години (от 1898 г., когато излиза и първият бюлетин на БТА) Иван Евстратиев Гешов, при когото Българското книжовно дружество се преименува на БАН, е министър-председател на България, народен представител в 11 обикновени и в две велики народни събрания и председател на две обикновени народни събрания.
Археологът Богдан Филов е министър-председател на България и регент на малолетния цар Симеон Втори.
Тодор Павлов е народен представител от 1946 г. до 1976 г. и два пъти член на Президиума на Народното събрание.
Ангел Ба̀левски е 18 години член на Държавния съвет на Народна република България.
Благовест Сендов е избиран многократно за народен представител още при социализма, а след края му е председател и заместник-председател на Народното събрание.
Стефан Воденичаров е министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов.
Десетки от знаковите имена на БАН са дали своя дан за най-ползотворните постижения в управлението и обществения живот на България.
Време е българите да потърсят за водачи на България отново хора на науката и духа, а те да приемат саможертва във властта.
Нужно е водачите на България смирено да търсят и духовна подкрепа – подходящо напомняне на деня на обявената от Румънската православна църква за светица преподобна Теофана (царица Теодора Българска).
Света Теофана е монашеското име на българската царица Теодора, първата съпруга на цар Йоан Александър, за която той се жени още докато е деспот в Ловеч през 1323 г. Тя е била дъщеря на влашкия воевода Иванко Първи Басараб, а рожденото ѝ име е било Брайда. Когато Йоан Александър става български цар през 1331 г., Теодора се премества в столицата Търново и управлява заедно с него близо петнадесет години. От брака си с българския цар Теодора има четири деца – Михаил Асен, Йоан Срацимир, Йоан Асен Четвърти и Василиса. Светата благоверна Теодора допринася за книжовното и културното развитие на Търновското царство с нейното активно ктиторство в полза на храмовете и манастирите из диоцеза на Търновската патриаршия, включително и в полза на Басарбовския скален манастир край Русе.
В Похвала на цар Йоан Александър, съдържаща се в Софийския псалтир (Софийски песнивец, 1337 г.), Теодора е определена като „благочестива жена“.
Света Теофана е пример за общото между българи и румънци – свързва ни обща вяра. Светец от България е и покровителят на Букурещ – Свети Димитър Басарбовски, чиято памет отбелязахме във вчерашния изборен за българите ден. Той пръв се заселил в скалните пещери, където днес е Басарбовският манастир край Русе, и – както пише в житието му – се молел не само за себе си, но и за целия свят. След много време тялото му било намерено нетленно и го прибрали в селския храм. А през 1767 г. при Руско-турската война един руски генерал взел светите му мощи, за да ги отнесе в Русия. Но в Букурещ той бил помолен да ги остави на архиепископията и оттогава те са в храма “Св. св. Константин и Елена” до патриаршията в румънската столица.
Българите и румънците ни свързва и велика европейска река – Дунав. Свързва ни обща историческа съдба, която преминава през подслона, който намират тук българските емигранти, издаващи в Букурещ емблематичните вестници от българското Възраждане, изпитанията през световните войни и комунизма и стига до подписания преди 30 години договор за приятелство между демократичните ни страни и общото влизане в Европейския съюз и НАТО.
А българската общност в Румъния продължава да ни свързва през вековете до днес. И на българите в Румъния България трябва да продължи да разчита да дават принос за страната ни, както са го правили предците през Възраждането включително и със създаването на Българското книжовно дружество, прераснало в БАН.
Най-сетне водачите на България трябва да стъпват на натрупаното преди тях. Както при отварянето на този национален пресклуб с кореспондентско бюро, БТА всъщност възстанови и надгради постигнатото в периода 1984 г. – 1991 г., когато има кореспондент в Букурещ – журналистът Петьо Петков, който е един от малкото журналисти отразявали на място събитията в Румъния в края на 1989 г., когато страната е залята от масови протести срещу управлението на президента Николае Чаушеску и негови информации са цитирани и от световните агенции.
