Новото време дойде. И няма скоро да си отиде!
Войната в Украйна трябваше да прекъсне непозволения от колективния Запад възход на Русия и да я обрече на изтощение, което да предизвика толкова жадувания разпад на тази огромна държава. Този разпад трябваше да ознаменува началото на нова епоха в устройството на света. А планът има оправданието си с изтощителната война, който СССР води в Афганистан, която доведе до края на социалистическата система, разпада на Съветския съюз и завършека на т. нар. „студена война“ и победата на САЩ и Запада.
Случи се обаче непредвиденото: световното устройство наистина се промени, но се ускори смяната на хегемоните и се промени йерархията в реда на великите сили. Това, разбира се, не стана изведнъж, а се подготвяше дълго. Малцина обаче бяха тези, които забелязаха процеса и го следяха внимателно. Войната само го ускори и оформи окончателно.
Означава ли това, че е можело да бъде, ако не избягнат, то поне силно забавен, за да отложи краят му далеч напред във времето и по същество да бъде прекратен? Не, това не можеше да се предотврати, защото смяната на времената идва тогава, когато това е необходимо и когато се натрупат достатъчно условия и причини, за да я направят неизбежна.
Много са знаците, поради които се засилва убеждението, че е настъпил залезът на капитализма и цялата система вече се руши неудържимо. Най-видимият е може би спадът на производството и забавяне темповете на икономическото развитие. Това намали военната и политическата сила на системата, като поощри държавите и народите, които досега зависеха от Запада и САЩ и почти сляпо се подчиняваха на тяхната воля, да придобият самочувствие и увереност, че е възможно да отхвърлят опеката и заемат друго място в световния ред.
Краят на т. нар. „студена война“ и крахът на СССР и социалистическата система породи илюзията, че е настъпил толкова жадувания от Запада и капитализма с неговия либерализъм „край на историята“. Въпросната илюзия също е красноречив знак за ускоряващия се разпад на системата. Тя попречи да се види стабилизирането на Русия и Китай и появата на държави, които довчера бяха изостанали и развиващи се, въздигащи се и укрепващи своята икономика и политическа система, че напълно резонно заявиха настойчивото си желание да бъдат признати за велики сили.
В крайна сметка развитието на Запада и САЩ след края на „студената война“ показва, че те не намериха верния път към възходящо развитие, а навлязоха в тежка криза и загуба на влияние в света. Това бе тежък и неочакван за тях удар, който им нанесе дълбоки рани и ги обезсили чувствително. Кризата засегна не само икономиката и военната мощ, но и политическата система и системата на управление на държавата и обществото. Изгубиха се големите държавници, които направиха толкова много за своите държави, но и за добруването на света. На тяхно място дойдоха посредствени хора и управленци, които вкараха обществата си в още по-дълбока криза. И поставиха своите отечества в изолация.
Системата се бе вече разклатила и вътре в нея настъпи все още неосъзнат, защото не бе толкова силен, страх за бъдещето, което ставаше все по-неясно. Тези кризи идват постепенно и рядко биват предусещани от прозорливите държавници, за да ги предотвратят или поне рязко да намалят движението им. Затова и това, което се случваше на Запад и САЩ, бе подценено и пренебрегнато.
Но небрежният подход към заплашителните явления се наказват много строго от историята. Най-лошото е, че трудно се овладява и отстранява. Обикновено се задълбочава и изкривява цялата политика на държавата и системата.
Така се случи и сега в сблъсъка между Изток и Запад и особено в конфликта Европа (заедно със САЩ) и Русия.
Случи се доста по-рано и сякаш по-бързо и по-лесно. Малко неочаквано срещу колективния Запад и САЩ се изправиха най-големите държави с най-бързо развиващите се икономики. Те се обединиха около Русия и показаха нова структура на световното устройство. Те ще са силите, които ще диктуват международните отношения и ще определят темповете на развитие на глобалната икономика. Защото те именно се съобразиха с обективните условия и откликнаха на тях по верния начин, който им осигури предимство пред тези, които досега бяха безспорните лидери на света.
Глобалният свят и днес, както бе и вчера, е сложно устроен и дори вътрешната му йерархия бележи динамични изменения. А смяната на участниците във водещата роля в икономиката, геополитиката и военната сила не означава ликвидиране на довчерашните водещи държави. Просто сега светът ще се движи с други темпове и ще поддържа сложно съревнование, което би трябвало да роди нови възможности във всички сфери на живота. Убеден съм обаче, че от тук насетне той ще бъде по-справедлив и мирен.
Новото време дойде и то ще предяви строги и конкретни изисквания към целия свят. Светът ще се пренареди по новому, защото много от досегашните икономически, военни и военно-политически съюзи, в това число и НАТО и Европейския съюз, ще изгубят досегашната си сила, мощ и способност да диктуват глобалната политика. Това без съмнение ще предизвика сътресения у техните членове. Тези съюзи няма да могат по досегашния начин да организират и защитават по-малките си съюзници и ще се наложи някои от тях ги напуснат. А други просто ще се завърнат в своите цивилизации и традиционни зони на влияния, в които са били преди да влязат в двата съюза.
Това че у нас, а и в колективния Запад и САЩ не се говори за това и не се поставя под съмнения досегашната йерархия в организацията на света, не означава, че всичко си тече, както е текло досега. Настъпили са големи промени и те вече оказват влияние. Но както винаги по-малките държави особено приемат желаното за реалност и вярват на досегашните си покровители, а не отчитат какво се случва около тях, а и с тях. Те ще го усетят вероятно малко по-късно – след края на Специалната военна операция в Украйна. Тогава сътресението, особено в България, ще бъде по-чувствително и с дълбоки изменения.
Такива изменения ще настъпят и на Запад и в САЩ. Ще дойдат нови хора с нови идеи, които ще трябва да лекуват получените от изоставането им рани, и ще се опитат да възстановят изгубеното и разрушеното. Но това вече ще става в нов глобален контекст, в нови зависимости и нови закономерности. Новият свят и за тях ще бъде възможност за ново начало.
Нашето „ново начало“ ще зависи от способностите и готовността на новите управляващи да се съобразяват с реалностите. Най-голямата трудност пред тях ще е възстановяването на икономиката и особено на индустрията, но и на селското стопанство. Ще се наложи да се овладяват нови пазари и нови зони на международното разделение на труда. От тук ще произтекат промени и вътре в държавата ни, които също ще бъдат дълбоки и радикални. Без такива промени няма как да се включим в глобалната политика.
За съжаление, днес са малко хората, които виждат реалностите такива, каквито са, и продължават да повтарят стари и изтъркани приказки. Те още мислят, че така ще се харесат на покровителите си и ще заслужат тяхното уважение. Уважението им могат и да го заслужат, ала ще изпият заедно с него горчивата чаша. За да заслужат почит и симпатии у новите глобални водачи.
И когато я изпият, ще видят колко различно е вече пред очите им и около тях
