Нешка Робева: Днес в 17 и 30 пред Народния театър! Всички!
Днес е 139 години от бойното кръщение на Българската армия, от подвига на предците ни, защитили с живота си правото на българите – нашето право, да живеем заедно в една България. В шпалир от тишина изпроводим тези, които плащат, за да аплодират гаврата с паметта на предците си…
Да бъдем народ…
Днес е 7 ноември – 139 г. от боевете при Сливница.
От бойното кръщене и победа на младата Българска армия, в една нежелана и с нищо непредизвикана, братоубийствена война.
139 г. от подвига на предците ни, защитили с живота си правото на българите – нашето право, да живеем заедно в една България.
Да отделим час – два, за да се почувстваме народ…
Да изпълним пространството пред театъра, който още носи името на Иван Вазов, но представя пиеса, в която се осквернява паметта на войните, за които дядо Вазов написа едни от най-силните, благодарствени слова в нашата поезия:
„…Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх…
Да отделим час, да забравим различия, пристрастия, цветове и идеологии – да се съберем, да почетем паметта на хилядите загинали, за да я има България.
Да се съберем всички, които не се страхуват от хули и подигравки, всички които не страдат от комплекси, които не се срамят да се наричат българи, за които България е жива рана. Всички.
Заедно – млади и стари – титулувани, образовани или не, работници, служители, студенти – заедно! И тихо – без лозунги и декларации, без викове и крясъци, без ругатни и обиди, без бутилки и павета, в шпалир от тишина изпроводим тези, които плащат, за да аплодират гаврата с паметта на предците си…
Да го направим.
За да бъдем народ. Нищо друго.
Просто – признателен Български народ, с чувство за собствено достойнство…
Днес – 17,30 на площада пред един опозорен театър…
