Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“
Има десетки български поговорки, които успешно са издържали проверките на времето и са все още валидни. Една от тях е „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“, която сякаш е измислена за сега – време на груба пропагандна атака на САЩ (и приятели) срещу Китай, който буквално „диша във врата“ на Щатите и скоро ще заеме полагаемото му се първо място на състезателния подиум на световната икономика.
„Времето тече безвъзвратно“, както е казал древният поет Виргилий и този особено неприятен момент за властващите във Вашингтон наближава с всеки изминал ден. Всъщност, ако трябва да сме точни, в ред житейски сфери Поднебесната вече е заела първенстващо място – нищо чудно, като се има предвид ракетната скорост, с която нов Китай се движи в панорамата на световното стопанство.
Това още повече изостря лъжливите атаки на западната пропаганда срещу КНР и както отбелязва Китайската медийна група (КМГ) в коментара си за Радио Китай: „В опитите да се атакува Китай се включват основни медии в САЩ като „Уолстрийт джърнъл“, „Ню Йорк таймс“ и др. Те твърдят, че КНР постоянно шпионира Щатите. Тези медии заявяват, че са „обективни и справедливи“, но в действителност не могат да предоставят реални и надеждни доказателства за автентичността на така наречените факти, което поставя под въпрос тяхната достоверност“.
Това дава реално основание на експерт като Ли Хайдон, професор в Китайския университет за международни отношения, да констатира, че американските медии са „вреден инструмент“ в конкуренцията между САЩ и Китай.
Техните публикации, твърди професорът, имат за цел да увеличат недоверието към Пекин на политическо и социално равнище в САЩ и да затвърдят още повече антикитайските настроения в тамошното (а и световно) обществено мнение.
В това твърдение на проф. Ли Хайдон всъщност няма нищо учудващо – експертите по обработка на общественото мнение от яслата към Белия дом отдавна държат палмата на първенството в мръсната пропагандна дейност.
Спомням си как, в началото на 60-те години се сблъсках за първи път с подобна „професионална пропаганда“ на страниците на популярния навремето американски в. „Интърнешънъл хералд трибюн“. Авторът, американец от руски произход, който (по собствените му думи) се обличаше в стандартни руски дрехи от московския ГУМ и чинно се редеше на магазинни опашки, „за да чуе мнението на обикновените хора“, беше подготвил дописка за честването на Първи май в руската столица.
Доста старателно кореспондентът изреждаше поредните икономически успехи на Съюза, който със огромни усилия се измъкваше от разрухата на Втората световна война и завършваше дописката си с думите: „По случай големия празник гражданите имат право да закупят по два и половина килограма бяло брашно допълнително“.
И си представям смехът (или съжалението на по-състрадателните) от тези думи на в. „Интърнешънъл хералд трибюн“ – разбираеми в едно общество, където няма и една счупена керемида от войната, което се е наредило като „победител“ във Втората световна със своите 300 хиляди убити срещу 80 милиона жертви, дадени от целия свят.
Да, осемдесет милиона, защото след края, на тази огромна трагедия, жертвите, дадени в седемгодишната война на Китай срещу милитаристична Япония (верен съюзник на Третия райх) – общо 30 милиона, бяха някак си „забравени“ от западната пропагандна машина.
И тук отново се сблъскваме с една народна мъдрост: „Дори лъжичка катран може да развали буренце с мед“. А що се отнася до шпионажа, ноторно известно е, че именно Щатите държат палмата на първенството в таз сиво-черна област, че именно те – със стотиците си разузнавателни спътници и плътна агентурна мрежа, обвиваща цялото земно кълбо, са тези, които следят, шпионират, хакерстват всички – и приятели, и врагове. Такава е грубата шаячна истина…
