Многополюсният свят е верният път

Продължение от публикация: Чудеса няма – руската икономика расте

Президентът на Института за световна икономика и международни отношения (ИСИМО)на РАН академик Александър Динкин анализира процесите, които водят до установяването на нов многополюсен свят, и трудностите, които предстоят да бъдат преодолени. В обширно интервю за в. „Московский Комсомолец“ той излага своите аргументи за правотата на избрания от страните, обединени в БРИКС, път на развитие. В три последователни броя предложихме интервюто с малки съкращения. В днешния брой е неговата последна част.

— В Русия се радваме на разширяването на БРИКС и го приемаме като признак на засилване влиянието на обединението. Но няма ли по този начин неговото ядро да се размие и да се превърне в поредната „световна говорилня“ от типа на ООН?

— На стремителното разширяване на БРИКС действително се гледа като на повишаване на популярността, на привлекателност на идеите, ценностите, обединяващи различни страни. Два базови принципа лежат в основите на БРИКС: взаимният отказ на страните членки от налагане на санкции един на друг и неприемането на еднозначната западна трактовка за причините за украинската криза. Страните застъпват солидарни позиции на различни форуми. Така например на срещите на високо равнище на Г-7 и Г-20 в Делхи и Сан Франциско Западът не успя да натрапи антируски декларации. Също така страните от БРИКС не се присъединиха и към заключителния документ на „мирната декларация“ на конференцията в Швейцария.

Същевременно не може да се очаква от БРИКС да разработи някакви правни нормативи, кодиран комплект от критерии за своите членове. Организацията е твърде млада. Досега тази структура няма дори секретариат или централа. Не трябва да се търси в БРИКС алтернатива на НАТО или на ЕС. Тези блокови организации, които почти не се различават, стратегически, политически и икономически са родени от студената война. Освен борбата с комунизма друга причина за тяхното създаване бе желанието да се спрат безкрайните 200-годишни френско-пруски и френско-германски войни.

— Турция подаде заявка да се присъедини към БРИКС, но при това не се отказва от членството си в НАТО и дори от кандидатурата си за ЕС. Възможно ли е такова съчетание?

— БРИКС не е анти Запад. Това е по-скоро негова алтернатива. Превръщането на долара във финансово оръжие предизвиква желание да се използват други платежни системи и платежни механизми. Високите митнически прегради, хилядите физически лица и компании, внесени в санкционни списъци, унищожаването на СТО, ликвидацията на трансконтиненталната инфраструктура и нечестната конкуренция – всичко това е, макар и непълен, но достатъчен списък на проблемите на „света, базиран на правила“, от който искат да избягат и корпорации, и цели страни. Такъв стремеж стана възможен през първата четвърт на ХХI век, след като Западът се лиши от монопола си над военно-стратегическото и икономическото доминиране. Съвкупната мощ на незападния свят позволява това да бъде постигнато и заедно да се противостои на неоколониалните рецидиви. За Турция, която вече 50 години „приемат“ в ЕС, членството в БРИКС отговаря на националните й интереси и засилва международния авторитет на Анкара.

— Преобладава мнението, че многополюсният свят е позитивно явление за Русия. Но няма ли в него някаква сенчеста негативна страна?    

-Наистина някои си представят многополюсния свят като манна небесна и залог за благоденствие. Многополюсният свят е по-сложен от еднополюсния, в него постоянно има и ще има сблъсък на интересите на държавите. Запазват се и различията в тяхната икономическа динамика, в гъстотата на населението, в технологичното развитие. Трябва да се учим да се договаряме по всички въпроси, да намираме общ език. Това е по-трудна за управление система, отколкото система, която получава команди от един център, затова пък е и справедлива.

Русия първа хвърли предизвикателство срещу еднополюсния свят. Днес констатираме, че повечето страни от Глобалния юг подкрепиха предизвикателството и не подкрепиха Запада в конфликта в Украйна. Бъдещият световен ред се формира пред очите ни. Убеден съм, че многополюсният свят с всичките му недостатъци е за предпочитане в Русия – развита, самодостатъчна и суверенна държава.

— Какви са по-точно потенциалните минуси на многополюсния свят?

— Той ще изисква нова система за глобално управление. Тук въпросите са повече от отговорите. Можем ли например да приемем ЕС за независим полюс на световната политика. В момента отговорът е по-скоро отрицателен. Но това означава, че през близките 50 години изчезва самото понятие „европейска сигурност“, защото тя е невъзможна без Русия. Затова вместо европейска възниква евро-атлантическа сигурност, опираща се на НАТО американоцентрична крепост, управлявана от Вашингтон. Симетрично възниква евразийска система за сигурност с опора на неограниченото стратегическо партньорство между Москва и Пекин без формални военни пактове. С други думи, на Глобалния север е очевидна ожесточена конфронтация, или нова биполярност, а на Глобалния юг – вид многополярност.

— Излиза, че на Русия ще й се наложи да живее едновременно в условията на многополюсен и биполярен свят?

— Въпросът е правилен и си го задават много експерти по света. Известният американски политолог Том Греъм пише: „Какъв ред ще настъпи след разпадащата се система на американско лидерство, не е ясно. Ще успее ли Китай да измести САЩ от позицията на глобален хегемон, сам да стане световен лидер по нови правила, написани с китайски йероглифи? Ще се раздели ли светът на два или повече по-свободно определени блока, водени от САЩ и Китай? Ще се появи ли действително многополюсен свят на базата на няколко държави или техните коалиции – сравнително равни по сила?“. В условията на такава неопределеност нашата страна трябва да бъде готова за всеки сценарий за развитие на събитията. База за такава готовност е стратегическата автономия на Русия и военно-стратегическият паритет със САЩ.

— Много хора по света се страхуват от стремителното нахлуване на изкуствения интелект във всички сфери на живота. Вярвате ли в „бунта на машината“?

— Не. Подобни опасения се появяват от началото на индустриалната епоха. Тогава са се плашели от конвейерите, струговете, после от роботите, компютрите. И както винаги, по-късно ставало ясно, че е било напразно. Всеки нов етап на рязък ръст на производителността във връзка с някои нововъведения е раждал опасения, че машините ще изгонят хората. Но в крайна сметка това не се е случвало. Възниквали са временни повишения на структурната безработица. Въпросът е в това, че увеличаването на продукцията води до повишаване на благосъстоянието. А от своя страна това поражда нови – често до момента неосъзнавани потребности, от тук следва създаването на нови работни места. На прага на XXI век масови нови професии станаха треньори по фитнес, куриери за услуги. После компютърната революция откри цели нови пазари на труда: системни администратори, специалисти по компютърна сигурност, блогъри и т.н. Вече сме свидетели на аналогични събития и във връзка с разпространението на изкуствения интелект.

— През 1972 г. бе закрита съветската лунна програма и вие напуснахте този отрасъл. Имаше ли СССР тогава научни, технологични и икономически възможности да реализира тази програма?

— Закриването на лунната и марсианската програма предизвика у мен определен песимизъм. Когато си на 22 години и вече работиш като лаборант в катедра, където се отбиват конструктори, космонавти, които до прегракване спорят за междупланетните траектории, не можеш да не се чувстваш част от нещо голямо и важно. При това темата на дипломната ми работа беше свързана с най-актуалните тогава космически задачи. Имаше специално конструкторско бюро, което проектираше и правеше изпитания с електроракетни двигатели с малка мощност, необходими за полети и маневриране в безвъздушното пространство. Наистина всичко беше напълно сериозно, включително клеймото „секретно“. И изведнъж: „Всички са свободни!“. Разбира се, за увлечения в работата си млад човек това е тежко преживяване. Според мен тогава страната имаше научна и технологична база, но икономиката най-вероятно нямаше да издържи.

— Какво й липсваше, защо мислите така?

— Надпреварата за усвояване на Космоса през 60-70-те години имаше ясно изразен идеологически и пропагандистки оттенък. Искаха да докажат коя система е по-добра. Затова тогава в конструкторското бюро на Корольов и в други научни центрове работеха от тъмно до тъмно. Но след кацането на американците на Луната ентусиазмът на идеолозите поугасна. Наред с това редица събития в Съветския съюз – необходимостта да се внася зърно от САЩ и Канада, сблъсъкът с Китай на остров Дамански, смъртта на главния конструктор Сергей Корольов и  пороци на плановата икономика, също повлияха за свиването на космическата програма. Известно е, че високите аерокосмически технологии не дават веднага желания ефект на производството за широка употреба. Затова мисля, че решението е било балансирано, но то е понятно на зрелия човек, на икономистите и на експертите по международни отношения.

— На въпрос за края на човешката цивилизация Илон Мъск отговори: „Ако станем междупланетна, а след това междузвездна цивилизация, ще просъществуваме още милиони години. Ако това не стане, най-вероятно ще пребъдем още няколкостотин години“. Съгласен ли сте с такава прогноза?

— Илон Мъск е весело момче, запознат е със съветските и руските космически проекти. Една от залите за заседания в неговия космически център носи името на Сергей Корольов. Мисля, че в случая той само малко е драматизирал думите на Константин Циолковски, който преди 112 години е написал: „Човечеството няма да остане вечно на Земята, а в надбягване за светлина и пространство ще завоюва цялото околослънчево пространство“.