146 години от Освобождението на Велико Търново

Генерал Гурко е освободителят на старопрестолния град, търновци посрещат руските войски с насълзени от радост очи

Днес Велико Търново чества своето Освобождение като част от Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.

Битката при Търново е част от настъплението на Предния отряд в съответствие с руския план за действие в началния период на Руско-турската война (1877 – 1878). Довежда до освобождаването на Търново от османско владичество.

След успешното преминаване на река Дунав при Свищов съгласно руския план за действие е сформиран Преден отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Неговата задача е да настъпи стремително по направлението Свищов – Търново – проходите на Централна Стара планина – Стара Загора – Одрин, като използва стратегическата изненада и отсъствието на значителни османски сили.

На 25 юни/7 юли 1877 г. авангардът на Предния отряд се сблъсква с авангарда на Търновския османски гарнизон при подстъпите на Търново. В ожесточената конна схватка отстъплението на османските сили се превръща в бягство. Предприето е усилено разузнаване с конни разезди в направление към Търново. Генерал-лейтенант Йосиф Гурко използва обстановката и превръща разузнаването в настъпление за освобождаването на града.

Драгунската бригада извършва обходна маневра и настъпва по шосето Севлиево – Търново. Обстрелвана е от противниковата артилерия, разположена на десния бряг на река Янтра, южно от града. Шестнадесета конна батарея с командир подполковник Михаил Ореус заема позиция и след няколко залпа прогонва османската артилерия. Пренася огъня срещу пехотата. Нейният фланг е атакуван от Казанския конен полк. Османските части в състав от 4000 офицери и войници не издържат на удара, изоставят позициите и се изтеглят по направлението към Осман пазар. Преследвани са до свечеряване от Драгунската и Донската казашка бригада. Към 17 ч. в Търново влиза първата казашка сотня, водена от княз Церетели. Пленени са значителни количества боеприпаси и продоволствие.

За събитията в Търново ген. Гурко докладва в Генералния щаб: „Днес в 5 часа след обяд, превзех Търново с бой. В сражението участваха гвардейски полуескадрон, бригада драгуни, 16-а конна батарея и 2 сотни от Донския казашки полк № 21. Най-много се отличи гвардейският полуескадрон и конната батарея. Загубите не могат да се определят сега, но във всеки случай са незначителни. Турците отстъпиха по направление на Осман пазар. Според показанията на жителите на Търново имало 3 табора низами и 6 оръдия, освен редифите, числото на които е неизвестно.

Извиках в Търново цялата казашка бригада, стрелковата бригада, българското опълчение. Всички тези части ще пристигнат на 27-о число. Пленен е турският лагер, палатки, много патронни сандъци и аптечният обоз. Възторгът на жителите е неописуем. В съборната църква беше отслужен молебен за здравето на Господаря Императора”, обяснява доц. Атанасова.

Два дни по-късно в Търново влиза българското опълчение, а на 12 юли княз Николай Николаевич установява главната си квартира в старата столица.

През юли 1877 г. търновци били щастливи да посрещнат руските освободители на три пъти с цветя и знамена.
По този случай е пратена специална телеграма до главнокомандващия княз Николай Николаевич. На следващия ден в Търново пристигат отрядите на българските опълченци, а след четири дни тържествено влиза и самият главнокомандващ.

А когато пристига отрядът на ген. Гурко, пред къщата на известната Евгения Кисимова – председателка на тогавашната женска община, се събират много граждани и тя произнася кратка прочувствена реч. После поднася хляб със сол и червен пипер и заедно с други жени го раздава на щабните офицери и на войниците. На другия ден по подобен начин са посрещнати и опълченците. Най-знаменателният момент настъпил на 12 юли 1877 г. В чест на знаменития висок гост – княз Николаевич, жителите на Търново се подготвили по-добре.

Те направили специални знамена, с които украсили прозорците на къщите по цялата главна улица чак до турския конак. Това не остава незабелязано от руските кореспонденти, както и от български автори, които написали в книгите си: „Когато Търново среща на 30 юни (12 юли нов стил) 1877 г. главнокомандващия, всички къщи били украсени с флагове, руски и български знамена, венци от разни цветя украсявали всеки един дом и всяко здание…” Едно от тези знамена е запазено и до днес. Знамето е нарисувано с блажни бои върху бял памучен плат и е с размери 79/100 см. В горната му част е изрисувана владишка корона – митра. Тя завършва с руски християнски кръст.

Короната – митра е поддържана от двете страни от ангели на благовестието, държащи в ръцете си клонки от крем (градинска лилия). Под короната е разположен текст, заемащ по-голямата част на знамето. Той е изписан на седем реда в два цвята – охра и зелено, и гласи: „Да живее императорско величие Александър Николаев и всем царствующим освободитель болгарского народа. Търново, юний 25, 1877 года”. Под този надпис е нарисувана панделка в син цвят. От двете й страни излизат маслинови клонки, изписани със зелена боя. Знамето е подгънато от двете страни и подшито на ръка.

За това как е станало руският офицер Всеволод Крестовски описва следната картина: „Мъже, жени, девойки и деца с насълзени от радост очи прегръщаха всеки срещнат войник. Щом влезе в града Великият княз, духовенството излезе да го посрещне с кръстове и хоругви. Цялото християнско население в града беше се стекло тук. Руски и български знамена,

“Търновските жители стояха на покривите на къщите на края на града и махаха с кърпи. Като видяха, че турците не ще издържат и започват да се изтеглят на изток, българите забиха камбаните. Настъпи чуден момент. Бумтежът на изстрелите, камбаните, радостните възгласи, всичко това се сля в един общ шум… Ген. Гурко и херцог Лейхтенбергски с един гвардейски ескадрон тържествено влязоха в града. Възторгът на българите беше безкраен: едни се хвърляха да ни целуват, други викаха “ура”, жените от прозорците ни обсипваха с цветя”.

Така според очевидци изглежда старата столица Търново към 5 часа следобед на 24 юни (стар стил) 1877 година.

На 7 юли (нов стил) 1927 г. Великотърновският градски съвет за първи път обявява тоя ден за местен празник. Преди честването по улиците на града се разлепват афиши с програмата за тържеството и покана към всички жители за участие. Рано сутринта на паметната дата старата столица осъмва в празничен вид. Всички дюкяни, магазини, училища и учреждения са затворени и обкичени с национални знамена и пъстри цветя.