Великият Кустурица на 70 – с Балкански оптимизъм и големи планове

Режисьорът и носител на две отличия “Златна палма” планира да заснеме триптих от филми по произведения на велики руски писатели – Достоевски, Гогол и Толстой. Кустурица никога не е крил любовта си към Русия!

Емир Кустурица – лошото момче на сръбското кино, днес става на 70 години. Ексцентричен режисьор, актьор и сценарист на десетки филми, отличени с престижни международни награди, сред които “Златна палма” и “Златен лъв”, талантът му не се ограничава само до седмото изкуство. Кустурица също е писател и музикант, който има и своя група – “Оркестър на непушачите” (No smoking orchestra), изявявали се и на българска сцена. Работил е и с Горан Брегович. 

Не са малко и скандалите, в които се забърква Кустурица заради свободолюбивия си дух и непоколебимостта да отстоява мнението си, понякога и доста противоречиво, включително и по политически въпроси. 

Емир Кустурица е роден на 24 ноември 1954 г. в Сараево, родителите му са мюсюлмани. Той сам решава да се обяви за сърбин по време на войната в Босна. През 2005 г. става християнин и решава да промени името си на Неманя.

Кустурица завършва филмова режисура в Прага през 1978 г., като по време на следването си прави късометражни филми и един от тях –  “Герника”, печели Първата награда на Студентския филмов фестивал в Карлови вари. 

В игралното кино дебютира със “Спомняш ли си Доли Бел” (1981) и печели “Златен лъв” на фестивала във Венеция. Сценарист е Абдулах Сидран, с когото са тандем и за филма “Баща в командировка” (1985), печели наградата “Златна палма” в Кан, а също и номиниран за “Оскар” за чуждоезичен филм през 1986 г.

За продукцията си “Циганско време” (1989) Емир Кустурица отново е отличен на кинофестивала в Кан, като взима наградата за най-добър режисьор. 

В началото на 90-те години на миналия век той преподава в Колумбийския университет в САЩ. Там прави и първият си англоезичен филм – “Аризонска мечта” (1993), в който участват холивудските звезди Джони Деп и Фей Дънауей. Това е единственият засега филм на Кустурица в Холивуд. “Аризонска мечта” печели специална награда на журито на “Берлинале” – “Сребърна мечка”, през 1994 г. 

През 1995 г. на екран излиза и сюреалистична балканска комедия “Ъндърграунд”, чийто сценарист е Душан Ковачевич. За лентата Кустурица печели и втората си “Златна палма” в Кан. Той е сред малкото носители на две награди “Златна палма”. Кустурица няколко пъти е член на журито на международния кинофестивал, провеждан на Лазурния бряг. 

Три години по-късно режисьорът прави и черната комедия  “Черна котка, бял котарак”, отличена със “Сребърен лъв” за режисура на фестивала във Венеция.

Eмир Кустурица има повече от 20 игрални и телевизионни филма. Те се отличават със смесица от различни жанрове, като повечето съчетават смешното и трагичното и фокусът е животът на Балканите. Последната му пълнометражна продукция “По млечния път” излезе на екран през 2016 г. В главните роли са той и италианската актриса Моника Белучи, която по време на снимките се научила да дои крава, както и проговорила сръбски, твърдят местните медии. 

За филма “Животът е чудо” през 2004 г. построява етноселото Дървенград, на около 250 км. от Белград. Днес той е сред атракциите в страната с хиляди туристи годишно. От 2008 г. там се провежда международният културен форум Кустендорф, също създаден от Кустурица. През януари 2025 г. ще се проведе осемнадесетото му издание.

Дървенград е посещаван и от световноизвестни личности, сред които и актьорът Джони Деп. Той определя Кустурица за “мой брат и мое вдъхновение”, цитиран от “Дойче веле”. Двамата работят заедно по филма “Аризонска мечта”. 

Режисьорът дава идея и за изграждането на културно-историческия център Андричград край босненския Вишеград, в памет на носителя на Нобелова награда за литература Иво Андрич. Плановете на Кустурица предвиждат да го използва като място за снимките на филм по романа на Андрич “Мостът на Дрина”. 

Той снима и документални филми, сред които за аржентинския футболист Диего Марадона (2008), с когото твърди, че били приятели, както и за бившия уругвайски президент Хосе Мухика (2018). 

Емир Кустурица прави първите си стъпки в литературата с автобиографичната книга “Смъртта е непотвърден слух” (2010). Следват “Сто яда” (2013),  “За какво ми е това” (2018), “Виждаш ли, че не виждам” (2022) и “Когато мъртви души маршируват” (2023).  Всичко, което написах, за щастие, беше създадено късно и опитът от километража, навъртян при снимане на филми, със сигурност помогна, каза Кустурица по време на представянето на наскоро преиздадените книги на Панаира на книгата в Белград в края на октомври, цитиран от сайта на изданието “Новости”.

Творецът с интерес следи и политическия живот в Сърбия. Той нееднократно заявява пред медиите, че според него разпадането на бивша Югославия е една от най-големите трагедии на миналия век. 

Наскоро той заяви пред в. “Данас”, че  няма да се включва в политическия живот, но неговата политика “винаги е била и ще бъде – опазване на околната среда”. „Моята позиция не се е променила от времето, когато… казах, че опазването на околната среда е единствената политика, която ме интересува”, каза Кустурица, като подчерта, че няма намерение да се “търкаля в политическата кал”. Той припомни, че неговият “начин на живот” е опазването на околната среда.

Режисьорът не крие, че има добри отношения с руския президент Владимир Путин, който го прие през април т.г. в Кремъл, писаха сръбските медии. По време на срещата Кустурица е казал, че планира да заснеме “руски триптих” от филми по Фьодор Достоевски, Николай Гогол и Лев Толстой, както и да завърши работата по “Лавър” по романа на Евгений Водолазкин. И е споделил, че след това може да сложи точка на кариерата си.

ГЕНИАЛНИЯТ РЕЖИСѝОР В ИНТЕРВЮ ЗА ТАСС ОТ МАРТ 2024 Г.: ОБИЧАМ РУСИЯ!

– Емир, през 2022 г. станахте президент на фестивала “Духът на огъня”, защо тогава се съгласихте да го оглавите?

– Съгласих се, защото този фестивал е свързан със Сибир, а аз съм голям приятел с губернатора на Югра. И като цяло, никога не мога да устоя да помогна на младите режисьори да развият някои умения, които ще им бъдат полезни в бъдеще. И в същото време да видят самия процес, как се случва. Освен това се опитвам да им покажа с пример колко е важно да намерят своя собствен оригинален стил. Да си талантлив е много важно, но да си оригинален е също толкова важно. Намирането на собствен оригинален стил е основната тема за мен в контекста на работата с дебютанти.

– А помните ли своя дебют?

– Разбира се, че си спомням. През 1981 г. заснех първия си пълнометражен филм („Помните ли Доли Бел?“ – бел. ТАСС). Преди това направих два филма за телевизията, а след това имах късмета да срещна моя сценарист, за съжаление, той почина преди няколко дни (Абдула Сидран почина на 23 март 2024 г. – бел. ТАСС). Той и аз преминахме през много неща заедно, а също заснехме този първи филм.

Винаги е важно на какво посвещаваш филма си – дали е история, която ти се е случила на теб лично, на твой близък, или подчертава характеристиките на времето, в което живееш. През 1981 г. всички бяхме в смут, когато рухна комунизмът. И това, разбира се, повлия на начина, по който направихме нашия филм. Той беше ироничен, забавен на моменти и в същото време говореше за много сериозни неща, които се случват в едно семейство в Сараево, Югославия.

– Казахте по-рано, че сега искате да работите в Русия и на руски – каква е причината за това?

– На мен лично Достоевски ми е много близък. Това се дължи на факта, че той се интересуваше от тези неща, които са интересни за мен. В по-голямата си част говорим за маргинализирани – хора, които живеят извън светлината на прожекторите. Не е писал за Наташа Ростова например. Той пише за тези, които идват от периферията на обществото. От първия ми филм до днес правя едно и също нещо във филмите си – говоря за хора, които не живеят „като всички останали“, които обикновено остават зад кадър. В същото време искам да подчертая, че нямам намерение да правя екранизации на написаното от Достоевски. Моят филм ще има оригинален сюжет, който просто ще съдържа някои идеи, отразени по-рано в романите на Достоевски.

– Определени ли са главните актьори във филма по Достоевски?

– Не, още сме далеч от това. Сега все още довършвам сценария, опитвайки се да направя историята интересна. След това ще бъде по-лесно да се говори за кастинга.

– Завършена ли е работата по сценария на „Лавра” по романа на Евгений Водолазкин? Къде ще бъдат снимките? Има ли вече актьорски състав?

– Евгений Водолазкин вече е написал сценария и той е добър. Остава само да поработим малко върху баланса на диалога и другите сцени. Мисля, че ще бъде много интересно преживяване – той говори за средновековна Русия, ранното православие, юродивите хора. Това наистина е било библейско време, което много ясно отразява Русия.

– Защо точно „Лавра“ ви заинтересува? Смята се, че творбите на Евгений Водолазкин не са най-лесните за адаптация на киноезик?

– Екранизацията на тази книга ми предложи самият Водолазкин. И аз се съгласих, защото това е наистина добра книга, която ни дава възможност да говорим за Русия във време, когато в Европа е имало Ренесанс. Ще говорим за случилото се тук. Самата история е много интересна. Рано е да се говори за актьорския състав на този филм. Знам, че актьорите, които играят в този или онзи проект, са важна тема както в Холивуд, така и в Русия. Но актьорският състав е само продължение на това, което вече виждате в завършената версия на хартия, и също, разбира се, е резултат от работата на вашето въображение. В днешно време подборът на актьорите е преди всичко финансов въпрос, както и въпрос на това какво внасят актьорите във филма. В моите филми кастингът започва само след добре проучен материал. Това не е технически процес, когато известни хора просто са поканени във филм, а след това филмът се възприема поне 50% само от това какви актьори играят в него. Това никога няма да се случи в моите филми.

– Къде другаде бихте искали да снимате в Русия?

– Планирам да снимам следващия си филм на юг, в Сочи. Той ще се казва “Инженерът на леките разходки”. В него се разказва за млад мъж, който почиства тръби. Защо ходи пеша? Защото иска да помага на хората, които са самотни. Където и да искате да отидете, той ще тръгне с вас, защото е просто добър човек. Но има един проблем – той се влюбва в младо красиво момиче, което е в беда. Тя има проблемен баща, почти като Мармеладов в „Престъпление и наказание“. Той е загубил всички пари, дори тези, които са били приготвени за болния брат на любимата на нашия инженер. Предполагало се, че тези пари ще спасят момчето. Затова, за да плати на лекарите, тази жена решава да заработва сама и става проститутка. Тя отива в Санкт Петербург и главният герой губи следите ѝ. Тогава той също се мести в Санкт Петербург и става разносвач на пици, за да преживява. А всичко останало ще видите във филма. Бих искал също да снимам в Казан, Санкт Петербург и Сибир.

– За вас казват, че сте най-руският сърбин. Планирате ли да получите руско гражданство?

– Аз и така съм гражданин на Русия, защото много я обичам. Като цяло съм гражданин на света и особено на Русия.

– Официално ли е?

– Може да стане и официално, защо не. Вече съм гражданин на Сърбия и Франция. Защо да не получа и гражданство в Русия.