“Правосъдие” по американски аршин

България излезе контра на други европейски страни по казуса с израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант, срещу които бе издадена заповед за арест от Международния наказателен съд (МНС) по обвинения в убийства, включително чрез глад, в сектора Газа. Заповед за арест бе издадена и за лидера на военното крило “Хамас” Ибрахим ал Масри. Малка подробност – Израел обяви Масри за убит на 13 юли т.г.
Докато други европейски страни – Нидерландия, Ирландия, Белгия, Австрия, Испания, практически моментално казаха, че ще изпълнят заповедта, българските власти запазиха еднодневна пауза и се произнесоха, след като президентът на САЩ Джо Байдън да се произнесе по случая (нямайте съмнение, че това абсолютно не е случайно).
Апропо, сегашният случай осветлява един потенциално разрушителен за ЕС проблем – в случай на колизия между американския и европейския интерес, част от страните застават на страната на САЩ.
САЩ, които не са членове на МНС, отхвърлят изобщо възможността на съда да разследва Израел (респективно Нетаняху), който не е член на МНС, защото “не вярваме, че те имат юрисдикция”, каза преди месеци говорителката на Белия дом Карин Жан-Пиер (по БТА).
САЩ, които не са членове на МНС, миналата година приветстваха решението на МНС за разследване на Русия (респективно Владимир Путин и детския омбудсман Мария Лвова-Белова), която също не е членка на МНС.
Така Съединените щати показаха и доказаха, че законът за тях е същата “врата у поле”, каквато е и за източноевропейските автократи. Те затова се и понасят взаимно, въпреки дитирамбенето за демокрация и върховенство на закона.
Развратът в международните отношения, подобно на вмирисването на рибата, винаги започва от главата.
Сега, след като Байдън разкритикува решението на МНС, Външно излезе в петък с позиция, в която едновременно се казва, че: “България подкрепя независимостта, интегритета и безпристрастността на Международния наказателен съд в отговорната му мисия…” и т.н., и пр., и в същото време: “и последователно се противопоставя на опитите за политическата му употреба”.
Хем така, хем иначе.
Като казват това от МВнР, трябва обаче да посочат и кой употребява съда – например глобалистките елити около Демократическата партия на САЩ, но това е невъзможно за произнасяне по нашите географски ширини.
Заповедта за ареста на Путин е също толкова политически мотивирана, колкото и тази за Нетаняху, но там бяхме “за”, защото Байдън беше “за”. Нещо повече, доказателствената база по случая “Путин – Белова” е много по-слаба от тази в случая “Нетаняху – Галант”.
Путин и Лвова-Белова са обвинени, че “предполагаемо носят отговорност за военни престъпления, свързани с незаконна депортация на население (деца)” от окупирани от Русия територии на Украйна. Украинците казват, че децата са 20 000.
Има две големи разлики между двата случая. Путин и Лвова-Белова са обвинени в незаконна депортация на деца, но както и да се отнасяте към това действие, те по същество са ги извадили от зоната на бойните действие, децата са преместени в зони, където е безопасно за тях.
Нетаняху и Галант са обвинени в убийства, масови убийства в сектора Газа. Жертвите там вече са над 41 000, от които 13 800 са деца. Последното число е на изпълнителната директорка на УНИЦЕФ Катрин Ръсел, съобщено още през април т.г.
Произраелските и проамериканските медии питат – може ли да вярваме на тази статистика, като имплицитният отговор е “не”, но не задават въпроса може ли да се вярва на украинската статистика и това, което украинската страна влага в понятието “отвличане” на деца.
Това е така, защото нашите са “добрите”, а другите са “лошите”. Ако не вярваш на Израел и САЩ, си антисемит, ако вярваш на Русия – си руски агент.
В Германия също са съгласни, че има разлика между казусите с израелския и руския държавен ръководител. Представителят на немското МВнР Кристиан Вагнер каза, че не може да става дума за сравнение между Путин и Нетаняху, защото “в Русия, за разлика от Израел, няма функционираща правосъдна система” (по РИА “Новости”), а освен това Израел е жертва на нападението на “Хамас”, а Русия нападнала Украйна в нарушение на международното право.
Аргументите на германците не издържат критика. Човек или е извършил дадено престъпление, или не го е извършил и наличието или вида на правосъдната система е страничен въпрос. Що се отнася до това, кой кого първи е нападнал, специално в израелския случай е направо библейски въпрос.
Германската позиция е чиста проба политизиране на въпроса, още една от причините за деградацията на международните институти, сред които вече и МНС.
Германия обаче мълчи дали ще арестува Нетаняху. Обясниха го с половин уста, че имало исторически причини – т.е. не искат пак да преследват евреи, дори със съдебна заповед.
Но пък могат да преследват руснаци. Защото засега е безопасно.
Виж, да преследваш американците и приятелите на Америка, е опасно занимание, независимо колко хора са убили.
Американският сенатор от Републиканската партия Линдзи Греъм директно заплаши пред телевизия “Фокс Нюз” съюзниците на САЩ – Канада, Великобритания, Германия, Франция, че ще бъдат обект на санкции, а икономиките им “съкрушени”, ако се опитат да изпълнят заповедта на МНС.
Това не е право, а правото на силата. Правосъдието по американския аршин е тояга, с която удрят, който не изпълнява техните желания.
Нищо ново, но сегашните нива на самоувереност, лицемерие и цинизъм само подчертават тезите за подкопаването на западната мощ. Нито светът се управлява със заплахи и двуличие, нито съюзите се държат скрепени от силата на страха от репресия.
А точно това се случва в момента.