Лавров: Никаква ескалация от страна на противника няма да ни принуди да отстъпим

Условието за всякакви споразумения ще бъде признаването на политическите и териториални реалности, заявява министърът на външните работи на Русия в интервю за “Российская газета”

Вие представлявахте Русия на събитията от срещата на Г-20 в Рио де Жанейро. Малко преди това в Сочи, където се проведе първата министерска конференция на Форума за партньорство Русия-Африка, имахте цяла поредица от срещи с външните министри на африканските страни. В международния дневен ред проблемът за борбата със съвременните практики на неоколониализма звучи все по-ясно. Беше ли засегната темата при споменатите събития?

Разбира се, беше засегната. Все повече участници в международната комуникация разбират, че експлоатацията на бившите им колонии от метрополиите никога не е спирала. Той само промени формата си, но целта остана същата – да се „изпомпват“ ресурсите на страните от Азия, Африка и Латинска Америка, за да се запази господството на Запада и да се поддържа висок стандарт на живот за населението му. Методите са различни – от санкционен натиск до принуда за сключване на неравноправни, заробващи споразумения. Ясно е, че това води до забавяне на развитието на държавите от Глобалния Юг и Изток, особено на най-бедните и най-слабо развитите от тях.

Особено циничен е начинът, по който западняците печелят от нещастията на най-уязвимите страни. Нека ви дам един пример. След опустошителното земетресение в Хаити през 2010 г. от 2,5 милиарда долара помощ, обещана от Съединените щати, само 2,6% достигат до компании и организации в Хаити. Останалото беше „усвоено“ от американски изпълнители. И това не е единичен случай. Не по-малко явни измами бяха извършени със западна помощ за народите на Ирак и Афганистан – държави, които самите американци и техните натовски сателити първи основно унищожиха.

Не мога да не кажа, че развиващите се страни упорито поставят въпроса за своето място в системата на международното разделение на труда, което в сегашния си вид е ярко проявление на съвременния неоколониализъм. Например, вече беше казано, че африканските страни получават по-малко от 10% от продажбите на кафе на световния пазар, останалото отива на транснационалните корпорации.

Нямаме илюзии и разбираме, че западните неоколониалисти няма да се откажат от привилегиите си по собствено желание. Всички виждат, че Западът не се стеснява да използва международните финансови институции за собствените си егоистични интереси. Дейността на МВФ и СТО се политизира, а „нежеланите“ членове на тези структури са обект на открита дискриминация. Ето защо ние и нашите съмишленици от страните от Световното мнозинство смятаме, че е крайно време принципите и системата на управление на институциите от Бретън Уудс да бъдат приведени в съответствие с реалната ситуация в световната икономика, където Г-7 отчита за по-малко от една трета от световния БВП, а държавите членки на БРИКС – 36%. Западняците устно се съгласяват с тази постановка на въпроса, но не искат да предприемат нищо.

Точно онзи ден в Баку приключи конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата. Диалогът по въпросите на климата във връзка с енергийната сигурност и опазването на околната среда се провежда и в други формати, по-специално в Г-20…

Да, вярно е. В тези дискусии ние считаме за наш приоритет да деполитизираме сътрудничеството по въпросите на климата. Целите в тази област трябва да се поставят реалистично, а изпълнението им да допринася за балансираното социално-икономическо развитие на всички страни.

Резултатите от работата на Г-20 в енергийния сектор могат да бъдат оценени като положителни. Това до голяма степен беше улеснено от ефективните усилия на бразилското председателство, което „освободи“ секторните формати на Г-20 от натрапчиви геополитически теми. Така след тригодишно прекъсване стана възможно приемането на Министерска декларация за енергетиката, чиито разпоредби бяха изготвени така, че да отчитат интересите на страните от Глобалния юг. Руската делегация, както и преди, предупреди всички участници да не се опитват да увеличат глобалното финансиране за сектора на възобновяемата енергия за сметка на намаляване на инвестициите в традиционните енергийни сектори.

Вярваме, че за да се избегнат сътресения на енергийните пазари и задълбочаване на проблема с енергийната бедност, е необходимо да се инвестира във всички налични видове горива. В момента такъв въпрос като прехода към използването на технологии с ниски емисии се обсъжда доста активно на международни платформи. Това означава, че емисиите на въглероден диоксид (CO2) създават парников ефект, който от своя страна води до затопляне на климата. Заключението е, че ако емисиите на CO2 бъдат ограничени, няма да има повишаване на температурите или то няма да се случи толкова бързо. В същото време ние като професионалисти трябва да имаме предвид, че не всички учени се придържат към подобни оценки.

Съществува и „школа на мисълта“, чиито представители показват, използвайки конкретни факти и много убедително показват, че изменението на климата е цикличен процес и следователно значението на антропогенния фактор в изчисленията на привържениците на „борбата с изменението на климата“ ”, меко казано, е силно преувеличено.

По един или друг начин, ние разглеждаме задачата за „енергиен преход“ в контекста на осигуряване на универсален достъп до евтини, надеждни, устойчиви и модерни енергийни източници. Ние приписваме ключова роля в този процес на природния газ, най-чистият от всички въглеводороди и идеално „преходно“ гориво. Оставаме последователни противници на ускорената „зелена” трансформация, насърчавана от западните страни. Манията по тази тема вече доведе до необосновано покачване на цените на енергийните ресурси и в резултат на това рекордна цена на минералните торове.

Ние настояваме развитите страни да изпълнят своите задължения за подпомагане на развиващите се страни. Между другото, ще бъде интересно да се наблюдава как се изпълнява ангажиментът, поет в Баку, да се предоставят на развиващите се страни 300 милиарда долара годишно за зелени проекти. Напомням, че Западът не благоволи да изпълни предишния си ангажимент за „зелено“ финансиране, което беше три пъти по-малко от годишния обем на обещаните средства.

В нашето интервю не можем да пренебрегнем „горещите точки“. Сега това е на първо място трагедията на палестинците и продължаващата ескалация на кризата в Близкия изток. Беше ли засегната тази тема на срещата на Г-20?

Да, беше засегнато. Освен това, както правилно отбелязахте, ситуацията в Близкия изток продължава да се влошава. Сегашният кръг от палестинско-израелската конфронтация вече отне живота на десетки хиляди хора. Въоръжената конфронтация се разпространи в Ливан и други близки страни. Всичко това е пряко следствие от агресивната, милитаристична политика на Израел и желанието на Вашингтон да монополизира посредническите функции, жертвайки консенсусните решения на Съвета за сигурност на ООН.

Очевидно е, че желанието на Израел да гарантира своята сигурност за сметка и в ущърб на сигурността на другите, с недвусмислената подкрепа на САЩ, е безперспективно и изключително опасно начинание, имайки предвид последствията, които ще има случилата се трагедия върху отношението на ислямския свят към Израел за много години напред. Ключът към подобряване на ситуацията в целия Близък изток, включително Ливан, може да бъде само нормализирането на ситуацията в зоната на палестинско-израелския конфликт. Всички разбират това, но приемането на наистина силна резолюция в Съвета за сигурност на ООН, изискваща устойчиво прекратяване на огъня в ивицата Газа, се блокира непрекъснато от Съединените щати. Следващата стъпка за преодоляване на острата фаза на кризата трябва да бъде създаването на условия за прилагане на двудържавна формула за уреждане на конфликта.

Това, за което световната общност призовава от 1947 г. насам, трябва да бъде изпълнено: създаването на палестинска арабска държава, съжителстваща в мир и сигурност до Израел. Вярваме, че в работата за постигането на тази цел трябва да се съсредоточим преди всичко върху мнението на държавите от региона, а не върху тези, които се опитват да диктуват условията си отвъд океана. Между другото, това се отнася не само за палестинския проблем, но и за други кризисни ситуации в различни региони на света.

Украинската криза изглежда навлезе в нова фаза на ескалация…

Съдейки по това, което се случва „на бойното поле“, все още сме много далеч от политическо и дипломатическо уреждане на кризата. Вашингтон и неговите сателити все още са обсебени от идеята да нанесат стратегическо поражение на Русия. За да се доближат до тази илюзорна цел, те са готови на много. Ескалираща стъпка беше нанасянето на ракетни удари в дълбочина на територията на страната ни. Всичките ни предупреждения, че тези неприемливи действия ще бъдат посрещнати с адекватна реакция, бяха игнорирани.

Президентът Владимир Путин в телевизионно обръщение на 21 ноември ясно очерта как Русия ще реагира на подобни стъпки. Убеден съм, че всички отговорни за нанасянето на щети на гражданите и инфраструктурата на Русия ще получат заслужено наказание. Никаква ескалация от страна на противника няма да ни принуди да отстъпим от постигане на целите на специалната военна операция.

Перифразирайки изявлението на президента на Руската федерация Владимир Путин, ние сме готови за всякакво развитие на събитията, но винаги предпочитаме да решаваме спорните въпроси по мирен път. Що се отнася до Украйна, първопричините за конфликта трябва да бъдат отстранени. Те включват създаването на дългосрочни заплахи за сигурността на Русия в западната посока, включително разширяването на НАТО на изток, както и системните нарушения от страна на режима в Киев на правата на руснаците и хората, които се свързват с Русия и руската култура и православната вяра.

Необходим елемент от политическото уреждане на конфликта трябва да бъде демилитаризацията и денацификацията, осигуряване на необвързан, неутрален и безядрен статут на териториите, контролирани от режима в Киев. Разбира се, условието за всякакви споразумения ще бъде признаването на политическите и териториални реалности, залегнали в руската конституция.

Заглавието и подзаглавието са на “Земя”