Проф. Боян Дуранкев: Тръмпономиката ще промени света. Но не към „светлото бъдеще“

В известната реч, изнесена от президента на САЩ Ейбрахам Линкълн в Гетисбърг на 19 ноември 1863 г. по време на Гражданската война в САЩ, се посочва, че „ще има ново раждане на свобода – и това управление на хората, от хората, за хората, няма да изчезне от земята“ (Lincoln, November 19, 1863). 162 години по-късно от речта на Линкълн, или 50 години след предупрежденията на Леонтиев/Хайлбронър, изглежда че формулата е в процес на промяна към „управление на олигархията, от олигархията, за олигархията“ в много страни по света, включително и в САЩ.

Полезна историческа справка. Първият, който обяви, че кейнсианството е мъртво, бе ляв политик-социалист – Джеймс Калахан (Callaghan, 1976), министър-председател на Обединеното кралство в периода 5 април 1976 – 4 май 1979, лидер на Лейбъристката партия. Аналогичен случай от България: ляв политик – лидер на социалистическата партия, прокара най-десния закон за свръхнисък „плосък данък“.

Друга изненада отново отляво. По време на Голямата финансова криза от 2009 г., новото „демократично“ правителство избра да не национализира провалените банки, а да ги укрепи, понеже са „твърде големи, за да банкрутират“. Също така по това време се реши да не се преследват свръхбогатите финансисти, които биха могли да бъдат счетени за отговорни – голяма разлика от 30-те години на ХХ век, когато виновните получиха солидни присъди. Свръхбогатите и отговорни за кризата банкери и финансисти станаха още по-богати, за разлика от обикновените американски граждани, които солидно обедняха. Тези решения допринесоха за нарастващото обществено недоверие в управлението на националната икономика, създавайки впечатлението, че банкерите, а не техните клиенти, са били спасени.

Екипът на Обама наистина разшири мрежата за социална сигурност с огромната си реформа на здравното осигуряване – и лесно победи конкурента си през 2012 г., като го обрисува като представител на капитализма от времената на Тачър и Рейгън. Избирането на Тръмп през 2016 г. остави Obamacare да функционира (до голяма степен защото републиканците намериха за политически невъзможно да го променят с нещо по-добро). Същевременно Тръмп позволи дефицитът да се раздуе чрез нефинансирано намаляване на данъците (особено за най-богатите) и направи рязък завой към протекционизъм. След това демократът Джо Байдън засили тарифите на Тръмп, намалявайки китайския внос, докато същевременно изпълняваше стратегия за реализиране на най-смелата индустриална политика след Новия курс, инвестирайки в инфраструктура и зелени технологии за създаване на работни места. „Байдъномиката“ бе в интерес на обикновените американски граждани, но повечето от тях – поради огромната инфлация след 2020 г, не почувстваха подобрение на жизненото си равнище; най-съществените ползи обаче бяха в посока отново „нагоре“ – към едрия бизнес.

Завръщането на протекционизма в световен мащаб, за разлика от трите десетилетия на „глобализация“ – свободно движение на стоки, капитали и (частично) хора, изглежда приключи. САЩ е типичен пример за тази тенденция.

Факт е, че осигуряването на националната сигурност изисква стратегия и план, но националната сигурност не съдържа в обхвата си единствено развитието на военно-промишления комплекс, на армията, полицията и правосъдната система, а също и развитието на националната икономическа система, която да гарантира както пълна заетост и нарастващи доходи (а не експорт на работни места в страни с по-ниски заплати), така и на донякъде самодостатъчно (в основните блага) национално стопанство, което да е конкурентоспособно. Затова не е учудващо, че местният бизнес изисква подпомагане и защита от държавата, а не само отворени пазари и общества! И въпреки че по аксиома националното планиране в капиталистическите страни е мразено, то стратегиите за осигуряването на националната сигурност дават някакви решения на казуса, макар и палиативни. Войните не са само с класически оръжия, но и с търговски похвати, с воденето на икономически войни.

Какви вероятни стратегии ще се реализират през следващата „тръмпономика“ от 2025 г. и как ще се отразят на световната икономика?

1. Сбогом на глобализацията, да живее икономическият национализъм!

Анализаторите са почти единодушни че правителството на Тръмп ще има за своя база меркантилизма – философията на икономически национализъм, фокусирането върху „производството“ на печалба вътре в САЩ, антиимигрантски „национализъм“ и превръщането на Америка в „нация за себе си“ (Milanovic, Nov 12, 2024). Новият световен ред вероятно ще бъде подчинен на меркантилизма на Колбер (Authers, 22 November 2024).

Стратегията на Тръмп ще е да бъде транзакционен: ако Китай приеме да продава по-малко на САЩ и да купува повече от САЩ, Съединените щати ще бъдат в по-добра кондиция. За разлика от Байдън, Тръмп няма да се опита да подкопае или свали китайския режим, което ще е полезно за Китай, който ще може да разшири своето икономическо влияние върху Азия, Европа, Африка и Латинска Америка, оттегляйки се от САЩ.

„Тръмпономиката“ ще е свързана с допълнителни 10% мита върху всички стоки от Китай и 25% върху всички продукти от Мексико и Канада, като тези актове ще бъдат свързани с решаване на социални задачи, а именно – за ограничаване на незаконните мигрантски потоци и наркотиците, вливащи се в САЩ от чужбина.

Един допълнителен анализ дава информация (Richter, Nov 26, 2024), че това решение може и да не се осъществи, да е само блъф в търсенето на политически отстъпки от другите страни. Предстои по-дълга дискусия относно това дали тарифите ще бъдат въведени, особено защото биха нарушили ясните условия на Споразумението между Съединените щати, Мексико и Канада (USMCA), което самият Тръмп е договорил и подписал (Kuo, Nov 26, 2024). Мексико, Китай и Канада са трите най-важни партньора за внос на Съединените щати, представляващи повече от 40% от вноса през 2023 г. Стоки на стойност около 1,5 трилиона долара се движат между трите северноамерикански нации годишно, докато САЩ и Китай обменят около 600 милиарда долара всяка година. Повишаването на повсеместните мита върху всички стоки от тези страни би навредило не само на потребителите в САЩ, които вероятно в крайна сметка ще плащат по-високи цени, но също така и на бизнеса, който разчита на критични ресурси от Китай, Канада и Мексико и ще трябва да преработи цялата им верига на доставки. Парадоксално е че основните износители от Мексико за САЩ са General Motors, Stellantis и Ford Motor Co, които са „преместили“ свои предприятия и производства там преди почти един век. Следователно страните, които ще бъдат „таксувани“ с 25-процентната тарифа, не са Мексико и Канада, а най-вече американски компании, които ще трябва да платят данък върху вноса на правителството на САЩ и вероятно ще прехвърлят тези допълнителни разходи върху потребителите. Мексико също е основен доставчик на електроника, машини, петрол, оптични апарати, значително количество мебели и алкохол, Мексико доставя повече от половината от вноса на пресни плодове в САЩ. Най-големият внос на Съединените щати от Канада пък е петролът, който достигна рекордните 4,3 милиона барела на ден през юли 2024 г., но също от своя северен съсед се внасят автомобили, машини, пластмаси и дървен материал.

От интензифициране на търговската война е застрашен и Европейският съюз. ЕС едва ли е безупречен по отношение на „свободното движение на стоки, капитали и хора“. Той налага селскостопански мита от около 11% (повече от два пъти от американските мита) и 10% мита върху автомобилите (ставката в САЩ е около 2,5%.). В първия си мандат Тръмп отвърна на митата върху стоманата и алуминия, наложени от ЕС, с мита върху уискито, дънките и мотоциклетите. „Превантивно“ сега след изборите тази година в САЩ президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изтъкна възможността Европа да се съгласи да замени покупките на втечнен природен газ от Русия с американски втечнен природен газ – в опит да смекчи Тръмп, въпреки че Европейската комисия няма реална власт при определянето на покупките на LNG от европейските компании.

След като Доналд Тръмп се върне на власт, най-вероятно САЩ ще се оттеглят от Парижкото споразумение за климата и ще наложат нови мита на своите търговски партньори от Европейския съюз. От глобална и морална гледна точка оттеглянето на САЩ от общите усилия за намаляване на глобалното затопляне и издигането на защитни тарифи към най-верните партньори и в определени случаи – най-последователни мълчаливи следовници, няма как да не предизвика качествени промени в отношението на ЕС към САЩ. Йошка Фишер е убеден че „Тръмп няма интерес от укрепването на ЕС – всъщност точно обратното – и способността на ЕС да напредва независимо без мълчаливата подкрепа на САЩ е съмнителна. Това би изисквало фундаментална промяна в политическия манталитет на европейците, а такава промяна в момента не се вижда. Освен това френско-германският двигател, който винаги е движел ЕС, вече не работи и никой не знае кога и дали ще бъде рестартиран“ (Fischer, 27th November 2024). Тръмпистката идеология не само ще промени САЩ („към по-лошо“, според Фишер); той също ще оформи европейската история, пренасочвайки я към други идеологии и политики.

Но и Мексико, и Канада, и Китай, а даже и ЕС, също могат да отговорят с търговски войни, въвеждайки „огледални“ мита. Големият губещ от всичко това ще е икономиката на САЩ, която ще загуби пазарните възможности за растеж. И потребителите в САЩ неизбежно ще се сблъскат повсеместно с по-високи цени.

2. Планът 3-3-3

Мениджърът на хедж фондовете Скот Бесент, избраният от Доналд Тръмп министър на финансите на САЩ, насърчава това, което той нарича „План 3-3-3“: намаляване на дефицита на федералния бюджет до 3% от брутния вътрешен продукт до 2028 г., производство на допълнителни три милиона барела петрол (или негов еквивалент) на ден и стимулиране на икономическия растеж от 3% чрез дерегулация (също играейки ключова роля в намаляването на дефицита – според Бесент).

Финансовият „план“ не само че не е цялостен икономически план, но в този си вид не е и финансов план, а само списък от желани цели и предлагани мерки. Намаляването на дефицита до 3% от БВП – първата от целите в „плана“, означава или икономически растеж, или намаляването на държавните разходи, или увеличаване на приходите в хазната (по-високите мита са един от източниците), или и трите мерки едновременно; засега акцентът е върху намаляването на разходите и повишаването на митата. Втората цел, производство на допълнителни три милиона барела петрол дневно, ще изисква разхлабване на регулаторните стандарти и екологичните ограничения, а вероятно и държавно субсидиране на определени компании, което ще изисква по-високи бюджетни разходи. Третата цел от „плана“ – стимулиране на икономическия растеж от 3% чрез дерегулация ще е „на олигархията, от олигархията, за олигархията“, понеже ще е свързано и с обещано намаляване на данъците, и с допълнително разхлабване на регулаторните режими. Впрочем, третата цел е постижима и при сегашните условия. По време на управлението на Джо Байдън, икономиката на САЩ отбеляза значителен растеж. През 2021 г. реалният брутен вътрешен продукт (БВП) нарасна с 5.8%, през 2022 г., с 1.9%, а през 2023 г., очаква се икономическият растеж през 2024 г. да бъде около 2.7% (Deloitte Insights and our research center, 20 September 2024).

Финансовият план на САЩ, ако се реализира, няма да е насочен към намаляване на неравенството в потребяваните блага и доходи. Фактите и данните за неравенството в (може би) най-богатата страна в света са убедителни: „40 години неолиберализъм оставиха САЩ с безпрецедентно неравенство, стагнация в средата на спектъра на доходите (и още по-лошо за тези по-долу) и намаляваща средна продължителност на живота (подчертано от нарастващите „смъртни случаи от отчаяние“ ). Американската мечта е убита и въпреки че президентът Джо Байдън и вицепрезидентът Камала Харис се дистанцираха от неолиберализма с прегръдката си на индустриалните политики, като представители на масовия истаблишмънт, те останаха свързани с неговото наследство“ (Stiglitz, Nov 27, 2024). Тръмп подкрепя намаляването на данъците за милиардери и корпорации; желае да сложи край на Закона за достъпни грижи (Obamacare); ще въведе високи тарифи, които на практика ще са данък върху потребителите и бизнеса в САЩ. „Тръмпономиката е ерзац капитализъм, управляван за и от силните“, заключава Джоузеф Стиглиц.

3. Нарастването на правителствената ефективност и намаляването на разхищенията

„Правителството пилее толкова много пари, следователно тези разхищения трябва да се орежат“ – от Милтън Фридман и до Доналд Тръмп, това е основната формула на правилното решение! Може би новосъздаденият Министерство за правителствена ефективност (DOGE) може да изчисти „ненужните разходи“, спестявайки на гражданите и бизнеса стотици милиарди долара от данъци?

По време на предизборната кампания милиардерът Илон Мъск (към деня на изборите неговото нетно състояние беше 263,8 млрд. долара) се самопредложи за висок държавен пост, който да намали правителствената бюрокрация и разхищенията. Мъск инвестира пряко над 130 млн. долара в подкрепа на Тръмп.

След изборите Тръмп се отблагодари, като Илон Мъск и бившият кандидат за президент от Републиканската партия Вивек Рамасвами ще бъдат назначени да оглавят новосъздаденото Министерство за правителствената ефективност.

В масовото съзнание Илон Мъск е безстрашен новатор, смел и дързък предприемач, революционизиращ бизнесмен, чаровен филантроп, грижовен баща и още какво ли не прекрасно! Анализите обаче разкриват, че Мъск не е „безстрашен новатор“, той е „безстрашен държавен изпълнител. И причини невероятна вреда на Америка – от опасните лъжи, които бълва срещу X, до войната му с работниците, до 120-те милиона долара, които похарчи, за да бъде избран Тръмп“ – изказването не е на кой да е, а на Робърт Райх (Reich, Nov 21, 2024) – известен американски политикономист, университетски професор, служил в 3 правителства – на президентите Форд, Картър и Бил Клинтън като секретар на труда от 1993 до 1997 г.

Малко повече подробности. Така наречените „иновации“ на Мъск зависят от държавните пари. Tesla и SpaceX са започнали с помощта на държавни и федерални политики, държавни договори и заеми. До януари 2010 г. Мъск е продал по-малко от 2000 броя Tesla. След това той получава 465 милиона долара нисколихвен заем от Министерството на енергетиката, месеци преди първичното публично предлагане на Tesla. С този заем Tesla разработи своя автомобил Model S, първия си голям успех, и изплати заема чрез постъпления от допълнителна продажба на акции през 2013 г. Всеки купувач на Tesla също получи данъчен кредит от 7 500 долара за електрически превозни средства, субсидия, която възлиза на около 3,4 милиарда долара за собственика на Tesla.

Освен това държавните и федералните данъчни кредити, насочени към намаляване на парниковите газове, генерират още 2 милиарда долара за компанията между 2008 г. и 2019 г., което представлява почти 25% от приходите ѝ през 2008 г. и 10% от приходите ѝ през следващите пет години. Като цяло продажбите на регулаторни кредити са донесли близо 11 милиарда долара на Tesla.

Едва през 2021 г. Tesla успя да отчете печалба без помощ отвън (Isidore, July 26, 2021). Без регулаторни кредити Мъск не би бил най-богатият човек в света.

Мъск също е зависим от правителствено финансиране за своя SpaceX. През 2021 г. и 2022 г. SpaceX получава договори с НАСА на обща стойност 4 милиарда долара за изпращане на хора до Луната. През юни 2024 г. НАСА обяви, че SpaceX е получила допълнителен договор за 843 милиона долара за „извеждане от орбита“ на космическата станция, когато тя бъде готова за пенсиониране след няколко години. SpaceX също има договори за изстрелване на военни и шпионски сателити.

Като цяло, според правителствената база данни https://www.usaspending.gov/, която проследява федералните разходи, SpaceX е подписала договори на стойност близо 20 милиарда долара. Ако администрацията на Тръмп увеличи финансирането за усилията на НАСА да се върне на Луната и да пътува до Марс, стойността на SpaceX може лесно да се увеличи до 500 милиарда долара или повече.

След избирането на Тръмп нетното богатство на Мъск се е увеличило с 64 милиарда долара, или близо 25%, според оценка на Bloomberg, базирана отчасти на предположенията на инвеститорите, че Мъск ще получи договори от администрацията на Тръмп за повече изстрелвания на ракети, сателити, изкуствен интелект и самообслужване на превозни средства, както и избягване на регулаторните ограничения и правните проблеми, с които се е сблъсквал преди.

Неговите компании, включително Tesla и SpaceX, сега са обект на над 20 разследвания или регулаторни прегледи, според The New York Times (Lipton, et al., Oct. 20, 2024). Мъск не приема за валидни законите, предназначени да защитават здравето и безопасността на работниците, законите, приети за защита на правото на работниците да организират синдикат, и законите за защита на потребителите и малките инвеститори. Стремежът на Tesla към автономно шофиране е особен фокус за регулаторите, като Националната администрация за безопасност на движението по пътищата разследва няколко катастрофи със самостоятелно управление. Мъск е под лупата на Комисията по ценните книжа и борсите, която разследва закупуването на X от Мъск през 2022 г., наречено тогава Twitter. Мъск не се яви за показания през септември, което доведе до искане да му бъдат наложени санкции.

Не оспорваме факта, че един-единствен предприемач успя да изгради и мащабира огромни нови авангардни високотехнологични продукти и да създаде водещи в света производствени компании в Съединените американски щати и че този един човек е Илон Мъск. Въпреки че все още би било хипербола да се каже „един човек сега управлява небесата“, това не би било толкова налудничаво твърдение (Smith, Oct 26, 2024) – SpaceX извършва почти цялото си производство в Съединените щати, а компанията успя да изпревари целия Китай в своята област; амбициозният план на Starlink за управление на съзвездие от 30 000 сателита все още се оформя, но дори само с част от тази мрежа в експлоатация, SpaceX притежава приблизително 60% от всички активни сателити в орбита. Tesla все още напълно доминира на пазара за електрически превозни средства в САЩ, а в международен план само BYD може да се противопостави на Tesla с голяма помощ от страна на китайската държава. Суперсилата на Мъск е в събирането, мотивирането, координирането и поставянето на реалистични цели, смятани за утопични. Но без помощта на американската държава Мъск нямаше да реализира толкова бързо идеите си.

Да обобщим. В масовото съзнание, както и в елементарните учебници и монографии по икономика, мениджмънт и маркетинг, които са идеологически в десния спектър, се обосновава твърдението, че предприемчивите личности, които оперират на свободните пазари, достигат богатство и слава благодарение на своя ум.

Обратно, сериозните икономически анализи, оценяващи богатството на свръхбогатите, свидетелстват че значителна част от тях са рентиери. Сред свръхбогатите хора по света, значителен дял от тях инвестират в недвижими имоти, включително и като рентиери. Според данни от Knight Frank’s Wealth Report (Neufeld, October 30, 2023), около 14% от общото богатство на ултра-богатите е инвестирано в търговски имоти, 5% от тяхното богатство е вложено в търговски имотни фондове и 3% в инвестиционни тръстове за недвижими имоти (REITs). Друг огромен дял от свръхбогатите не участват пряко в управлението на своите компании, живеейки също като рентиери. Едва около 30% от свръхбогатите хора по света участват пряко в управлението на своите компании (Marshall, January 1, 2022), като те често са основатели или съоснователи на своите бизнеси и играят активна роля в стратегическите решения и ежедневното управление (Shaban, July 24, 2024).

Но освен чрез ролята на свободния пазар за трупането на печалби, богатите често са печелили своето богатство благодарение на уменията си да получават държавни субсидии, грантове, спасителни програми и договори; умението им да заобикалят правителствените разпоредби; и високомерието им в игнорирането на конфликти на интереси. Навсякъде, където голямото богатство се свързва със значителна власт, демокрацията страда. Според Робърт Райх, „Доналд Тръмп е доказателство А. Илон Мъск е доказателство Б. Това, че Тръмп е възложил на Мъск да намери около 2 трилиона долара съкращения във федералния бюджет чрез повече „ефективност“, е също толкова лудост, колкото да поставиш Министерството на правосъдието в ръцете на предполагаем трафикант на секс или да възложиш на теоретик на конспирацията срещу ваксинирането да управлява общественото здравеопазване , или избора на възможна руска къртица, която да ръководи американското разузнаване“.

Да се върнем към задачата, свързана с нарастването на правителствената ефективност и намаляването на разхищенията, която ще доведе до поне 2 трилиона долара икономии на година, по думите на Мъск (Folley, 03 November 2024).

Доналд Тръмп има печален опит с орязването на разходите. По време на първия мандат той добави 8 трилиона долара към националния дълг на САЩ, като всички предишни президенти взети заедно бяха натрупали 20 трилиона долара, въпреки че предварително обеща да реализира толкова големи бюджетни излишъци, че да премахнат държавния дълг в рамките на два мандата.

Но не само разходите, а и данъците обеща да намали Тръмп, при това на почти всички социални групи. Според оценка на Комитета за отговорен федерален бюджет, данъчните предложения на Тръмп предполагат 10 трилиона долара пропуснати приходи през следващите десет години (US Budget Watch 2024, Oct 28, 2024).

Твърдението на Тръмп и Мъск е, че загубените приходи ще бъдат компенсирани чрез съкращаване на разходите. И това ще е целта на новото Министерство на правителствената ефективност (DOGE) – да намали разхищенията, измамите и злоупотребите от федералния бюджет. Да подчертаем отново, че според Мъск DOGE ще може да намали „поне 2 трилиона долара от бюджета на година“. Тази цел – която възлиза на 31% от годишните разходи на САЩ и 7% от БВП на САЩ – се оценява като „чиста фантазия“ (Frankel, Nov 21, 2024).

Интересен факт, всъщност DOGE е консултативна комисия, а не държавно министерство. Тя може да предлага политически решения, но нищо повече!

Когато републиканците казват, че искат да намалят федералните разходи, те обикновено уточняват, че няма да съкратят задължителните програми – така наречените „разходи за права“. Но основните програми за права – социално осигуряване, Medicare, други програми за здравеопазване – представляват половината от всички федерални разходи през 2023 г., или 61%, ако се включат подпомагането на цените на фермите и други програми за подпомагане на доходите. Тъй като пенсионерите ще представляват все по-голям дял от населението, разходите за социални помощи в бъдеще само ще нарастват.

Лихвените плащания, които представляват 13% от общите разходи, също не могат да бъдат намалени – освен ако САЩ не искат да просрочат националния си дълг, а никой не иска такова просрочване, въпреки че Тръмп се възхищаваше на способността си да просрочва задълженията си, след като шест пъти обяви фалит на бизнеса си (Nelson, 06/22/2016).

Това оставя за орязване дискреционните разходи, които представляват около 25% от общите разходи. Разходите за отбрана за недосегаеми и са около 12% от общия бюджет. Остава  пълното премахване на Министерството на образованието, както Тръмп обеща да направи (Faguy, 15 November 2024), което би намалило общите разходи с жалките 4%. Всъщност, нека си представим, че САЩ отменят всички дискреционни разходи, различни от отбраната. Това все пак няма да е достатъчно, за да спести на федералното правителство на САЩ 2 трилиона долара годишно, да не говорим за плащането на данъчните облекчения на Тръмп и балансирането на бюджета.

Бюджетните дефицити на САЩ – които в момента надхвърлят 6% от БВП, вероятно няма как да бъдат намалявани. Тъй като съотношението дълг/БВП се покачва стабилно от 1981 г. насам – прекъсвано от временни спадове през 1994-2000 г. и 2021-22 г. – националният дълг на САЩ несъмнено неустойчив (Federal Reserve Bank, Sep 26, 2024 ), още повече че миналата година съотношението брутен дълг към БВП надмина рекорда, поставен през 1946 г. (в края на Втората световна война), и нарастването му ще се ускори. Следващата „тръмпономика“ с обширните данъчни облекчения, които ще въведе, ще бъде мощен двигател на тази тенденция.

„Стратегиите“ и на Тръмп, и на Бесент, и на Мъск, оценени от икономическа гледна точка, са опит да се накара велосипеда да върви по-бързо, като се облекчи от тежестта чрез премахване на кормилото му. Със сигурност богатите ще станат още по-богати, но бедните няма да станат богати; още по-сигурно е че САЩ трудно ще върне изнесените предприятия и производства отново на своята територия; най-сигурно е че ако се намалят бюджетните разходи (те са и инвестиции!), страната може да стигне до различни форми на гражданска война. Това ще е поредното управление на олигархията, от олигархията, за олигархията!

Впрочем, многото стратегии, без да са вписани в общ план, просто не могат да заработят, както и ще докаже бъдещето на тръмпономиката. Това е добра новина.

Каква е правилната посока на развитие? Според Джоузеф Стиглиц: „изоставете неолиберализма и се върнете към прогресивните си корени в президентството на Франклин Д. Рузвелт и Линдън Б. Джонсън. Партията (на демократите – бел. моя, Б.Д.) трябва да предостави нова визия за общество, което предлага образование и възможности за всички; където пазарите се конкурират за производство на по-добри продукти, които повишават жизнения стандарт, вместо да измислят по-добри начини за експлоатация на работниците, клиентите и околната среда; където признаваме, че сме преминали от индустриалната епоха към икономика, ориентирана към услуги, знания, иновации и грижи. Една нова икономика се нуждае от нови правила и нови роли за правителството (Stiglitz, Nov 27, 2024).

Препратки

Authers, J., 22 November 2024. A New World Order Is Here, and It Looks a Lot Like Mercantilism. [Online]
Available at: https://www.bloomberg.com/news/features/2024-11-22/how-trump-obama-biden-replaced-free-markets-with-a-new-economic-order
[Accessed 26 11 2024].

Callaghan, J., 1976. James Callaghan Speech, Labour Party Conference. [Online]
Available at: https://www.youtube.com/watch?v=g6C5EcCV1Vw
[Accessed 26 11 2024].

Deloitte Insights and our research center, 20 September 2024. United States Economic Forecast. [Online]
Available at: https://www2.deloitte.com/us/en/insights/economy/us-economic-forecast/united-states-outlook-analysis.html
[Accessed 27 11 2024].

Faguy, A., 15 November 2024. Trump’s pledge to axe the Department of Education explained. [Онлайн]
Available at: https://www.bbc.com/news/articles/c79zxzj90nno
[Отваряно на 27 11 2024].

Federal Reserve Bank, Sep 26, 2024 . Federal Debt: Total Public Debt as Percent of Gross Domestic Product. [Online]
Available at: https://fred.stlouisfed.org/series/GFDEGDQ188S
[Accessed 27 11 2024].

Fischer, J., 27th November 2024. The End of the Liberal West. [Online]
Available at: https://www.socialeurope.eu/the-end-of-the-liberal-west
[Accessed 28 11 2024].

Folley, A., 03 November 2024. Musk draws skepticism with call for $2 trillion in spending cuts. [Online]
Available at: https://thehill.com/business/4966789-elon-musk-skepticism-2-trillion-spending-cuts/
[Accessed 27 11 2024].

Frankel, J., Nov 21, 2024. Elon Musk’s $2 Trillion Fiscal Fantasy. [Online]
Available at: https://www.project-syndicate.org/commentary/trump-tax-cuts-will-increase-the-deficit-no-matter-what-musk-says-by-jeffrey-frankel-2024-11
[Accessed 27 11 2024].

Isidore, C., July 26, 2021. Tesla reports record quarterly earnings, blowing past Wall Street’s expectations. [Онлайн]
Available at: https://edition.cnn.com/2021/07/26/business/tesla-earnings-record-quarter/index.html
[Отваряно на 27 11 2024].

Kuo, J., Nov 26, 2024. The Trump Tariffs Are Here. [Online]
Available at: https://thinkbigpicture.substack.com/p/trump-tariffs-trade-border
[Accessed 27 11 2024].

Lincoln, A., November 19, 1863. Gettysburg Address. [Online]
Available at: https://en.wikipedia.org/wiki/Gettysburg_Address
[Accessed 26 11 2024].

Lipton, E., Fahrenthold, D. A., Krolik, A. & Grind, K., Oct. 20, 2024. U.S. Agencies Fund, and Fight With, Elon Musk. A Trump Presidency Could Give Him Power Over Them.. [Online]
Available at: https://www.nytimes.com/2024/10/20/us/politics/elon-musk-federal-agencies-contracts.html
[Accessed 27 11 2024].

Marshall, C., January 1, 2022. Anatomy of the rich: Who they are, how they got there, what they own. [Online]
Available at: https://irei.com/publications/article/anatomy-rich-got/
[Accessed 27 11 2024].

Milanovic, B., Nov 12, 2024. The ideology of Donald J. Trump. [Online]
Available at: https://branko2f7.substack.com/p/the-ideology-of-donald-j-trump
[Accessed 26 11 2024].

Nelson, L., 06/22/2016. Trump: „I’m the king of debt“. [Online]
Available at: https://www.politico.com/story/2016/06/trump-king-of-debt-224642
[Accessed 27 11 2024].

Neufeld, D., October 30, 2023. Visualizing the Investments of the Ultra-Wealthy. [Online]
Available at: https://www.visualcapitalist.com/visualizing-the-investments-of-the-ultra-wealthy/
[Accessed 27 11 2024].

Reich, R., Nov 21, 2024. The Musk rat. [Online]
Available at: https://robertreich.substack.com/p/the-musk-rat
[Accessed 27 11 2024].

Richter, F., Nov 26, 2024. Trump Vows New Tariffs on Main Import Partners. [Online]
Available at: https://www.statista.com/chart/33462/main-import-partners-of-the-united-states/
[Accessed 27 11 2024].

Shaban, M., July 24, 2024. World Ultra Wealth Report 2024. [Online]
Available at: https://altrata.com/reports/world-ultra-wealth-report-2024
[Accessed 27 11 2024].

Smith, N., Oct 26, 2024. Why America’s future could hinge on Elon Musk. [Online]
Available at: https://www.noahpinion.blog/p/why-americas-future-could-hinge-on
[Accessed 27 11 2024].

Stiglitz, J. E., Nov 27, 2024. The Democrats’ Only Option. [Online]
Available at: https://www.project-syndicate.org/commentary/trump-victory-what-democrats-must-do-by-joseph-e-stiglitz-2024-11
[Accessed 28 11 2024].

US Budget Watch 2024, Oct 28, 2024. The Fiscal Impact of the Harris and Trump Campaign Plans. [Online]
Available at: https://www.crfb.org/papers/fiscal-impact-harris-and-trump-campaign-plans
[Accessed 27 11 2024].