Покоряването на Хималаите в Тибет привлича смели и здрави алпинисти от цял свят
Със своя зашеметяващ пейзаж и извисяващи се планини, дом на няколко от осемхилядните върхове в света, автономният район Тибет бързо развива огромния си потенциал като дестинация за катерачи и други любители на спортовете на открито.
Почти 41-годишният опитен алпинист и водач Нгакванг Дордже създава спортен бизнес на открито преди повече от десетилетие и е готов да яхне идващата туристическа вълна в региона.
Роден в подножието на Еверест, той прекарва ранната част от живота си в отглеждане на животни и обикаляйки района. На 18 години той е избран да се обучава като професионален катерач в училището за алпинистки водачи на Тибет в Лхаса, столицата на Тибет.
След години на обучение той се превръща в изтъкнат алпинист и сертифициран водач по планинарство и няколко пъти е изкачвал 8848-метровия връх Еверест. Покорил е и много планини над 7000 метра в региона.
През 2013 г. той става съосновател на XizangSnow Eagle AlpineOutdoor Sports Co, компания, която предлага набор от дейности на открито, включително катерене, туризъм, трекинг и обиколки с превозни средства. „Очакваме повече хора, особено по-младите поколения, да се занимават със спортове на открито в Тибет, а не само богати хора от крайбрежни градове или чужбина“, каза той в интервю.
Покоряването на Хималаите в Тибет е на първо място в дневния ред на много посетители, но има ограничения за безопасност, казва той. Катерачите, които се насочват към върхове над 5000 метра в региона, трябва да кандидатстват за разрешение от Главната администрация на спорта и спортното бюро на Тибет. Приложенията трябва да съдържат лична информация за всеки алпинист, предложените маршрути за катерене и свързаните с тях планове.
Компаниите за спорт на открито като XizangSnow Eagle могат да организират експедиции за китайски граждани в планини, които не надвишават 8000 метра. Потенциалните катерачи се проверяват за техния планински опит и физически възможности.
Алпинистките събития над 8000 метра ще се организират от властите и ще поканят и международни професионални алпинисти.
Катерачите не могат да продължат над определени нива, като например 6000 м, освен ако не докажат, че са способни на по-ниски нива, обясни Нгакванг Дордже. Той знае много добре потенциалната опасност на леда и снега.
Всъщност девет от четиринайсетте върха над 8000 метра могат да бъдат покорени от Китай. Еверест (Джомолунгма), Шиша Пангма, Чо Ою, Лхотце, Мака-
лу, които се намират на границата между Тибет и Непал. Също така К2, Броуд Пик, Гашербрум I, Гашербрум II, намиращи се между Китай и Пакистан.
Най-високият от тях е връх Еверест, или Джомолунгма.
Върхът на света, известен на Запад като връх Еверест, е най-високият от осемхилядниците с внушителните си 8848,13 метра. Богинята, както се превежда името на върха от тибетски, се извисява, покрита от своя вечен сняг, на границата на Централните Хималаи между Китай и Непал в тибетската област Тингри.
Снагата му остава скрита в облаците, а снежният му връх изпраща сребристо сияние година след година, привличайки смели и здрави алпинисти от цял свят. Те се надяват да сбъднат мечтата на живота си, като се изкачат и погледнат от най-високия връх в света.
Централните Хималаи очертават границата между китайския автономен регион Тибет и Непал. Именно там сър Джордж Еверест, който пръв се опита да локализира точната позиция на върха, оставя името си на върха на света. Дотогава той се нарича просто Връх XV.
По пътя до върха има общо четири налични лагерни заслона, разположени на височини 6100 м, 6500 м, 7400 м и 8000 м, и разбира се на върха, на 8850 м. Тук, на върха, може да се очакват температури от минус 73 градуса по Целзий, но при късмет, температурата може да достигне и минус 25 градуса по Целзий. Истинският проблем за алпинистите обаче не е ниската температура, а намаленото ниво на кислород във въздуха заради голямата надморска височина. Катерачите трябва да преминат през процес, наречен аклиматизация. Затова те правят лагер в основата на върха. Изкачват се няколкостотин метра и след това отново слизат, за да си починат. Идеята е да свикнат по-добре и по-безопасно с ниското ниво на кислород и след това да получат свеж кислород. Освен това всеки път, когато слязат отново, те имат шанса да се наспят добре и да се нахранят.
Важно е катерачите да знаят, че има много опасности, които могат да ги засегнат. На върха нивото на кислород е толкова ниско, че се смята, че е само 1 на 3 от нивото на въздуха близо до морето. Вятърът също е много силен, достигайки почти 190 километра в час. Много често този мощен вятър е причината, която не позволява на катерачите да достигнат върха.
