ЛИЧНОСТИТЕ, КОИТО ОПРЕДЕЛИХА НАШАТА СЪДБА. Представяне на новата книга на проф. Искра Баева

Книгата  „Личностите, които определиха нашата съдба“ на проф. Искра Баева ще бъде представена на 10 декември в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, съобщават издателите от „Захарий Стоянов“.

Както писа БТА, в тома са събрани шест биографии на политици и други дейци от епохата на социализма – Георги Димитров, Тодор Живков, Антон Югов, Станко Тодоров, Иван Башев, Георги Трайков; както и шест на някои от основните фигури от началото на българския преход – Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Желю Желев, Ахмед Доган и Благовест Сендов.

КАКВИ ХОРА ОПРЕДЕЛЯХА НАШАТА СЪДБА* 

Искра Баева

Историята е субективна – тя се прави от хора, всеки от които има свои чувства и цели, пише се от хора, които имат своите симпатии и антипатии към историческите фигури, а накрая се и чете от хора, всеки от които иска да види своята представа за събитията от миналото. А основният ми мотив за тази книга е надеждата да съчетая дълбоко субективния характер на историческия процес с важния не само за марксизма въпрос за ролята на личността в историята.

Какво представлява книгата?

Опит да се очертаят параметрите на политическите биографии на 12 български политици, поделени по равно между двете съвременни епохи в българската история: социалистическата и новата капиталистическа, наричана обикновено преход, макар че преходът отдавна свърши и вече сме изцяло в капитализма. Изборът на личностите в някои случаи е съвсем преднамерен, а в други по-скоро случаен, породен от различни обстоятелства. Тези хора са били на различни позиции, играли са различни роли: като се тръгне от комунистите, които съдействат за налагането на съветската система на държавен социализъм в България, мине се през фигурите, участващи в изграждането на социализма в различни периоди, и се стигне до онези, които започват трансформациите от социализъм към капитализъм с напразната надежда, че ще могат да ги контролират, и до другите, които искат разграждането на социализма или се възползват от неговото рухване.

Разбира се, тъй като историята е процес, при който границите между епохите са плавни и често размити, то действията на повечето от включените в книгата политици се развиват не само в една, а в две епохи. При тези като Георги Димитров, Антон Югов, Георги Трайков, Иван Башев, Станко Тодоров става дума за междувоенния период (недоразвития капитализъм) и епохата след Втората световна война (изгражането на държавния социализъм). При други става дума за участие в двете последни епохи – социализма и новия капитализъм: такива са Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Желю Желев, Ахмед Доган, Благовест Сендов. Само в случая с Тодор Живков трябва да се говори за съзнателно участие и в трите епохи: той първо има нелегална комунистическа дейност, второ, важна, да не кажа най-важната роля в епохата на държавния социализъм, но трето, и след рухването на социализма продължава да има не толкова активна позиция, колкото влияние върху формирането на общественото мнение както пасивно (заради политическите и съдебните действия срещу него), така и активно – с медийни послания и публикувани спомени.

Чувствам се длъжна да изразя и едно голямо съжаление, съчетано с извинение. Съжалението е, че между 12-те политически портрета няма нито един женски. То е защото в съвременната българска история продължава да действа патриархалният принцип, изразен ясно от бащата на един от моите герои: че ролята на жената е да ражда деца, а на мъжа – да носи парите в семейството. И действително, ако погледнем историята на модерната и съвременната българска държава, сиреч целия период след Освобождението от 1878 г., ще видим, че жените напълно отсъстват от първите редове на политиката (до 1937 г. дори нямат избирателни права), а когато при социализма получават равни права и започва еманципацията, те се появават спорадично и то в рамките на ограниченията на пола или произхода си. Извинението ми е за това, че все пак бих могла да се опитам да включа образите поне на две жени, излезли на преден план в политиката: Цола Драгойчева и Людмила Живкова. Но не ми се искаше тези образи да бъдат само скицирани или представени повърхностно, затова предпочетох да се откажа от тази идея.

Има още една специфика в предложените политически потрети, на която искам да обърна внимание. А именно, че всички с изключение на един (Ахмед Доган) вече са напуснали не само политиката, а и живота. Само че причината да подбера такива личности не е разбираемото удобство да пишеш за хора, които вече не могат да изразят несъгласие, да отрекат неистини или да уточнят неточности. Това не е така, тъй като при първоначалното публикуване на някои от тези портрети личностите бяха още живи и можеха да го направят. Никой обаче не го стори, не отрече написаното. Освен това информацията за много от политиците на прехода съм получила от публикувани интервюта: техни, на техни сътрудници и съвременници, а посочените там събития, случки и факти не бяха опровергани от действащите лица. Затова приемам мълчанието им по-скоро като знак за пасивно съгласие.

Тези обяснения и уговорки ми бяха необходими, за да оправдая липсите и недостатъците на портретите. Но нямам никакво съмнение, че дейността на тези личности в сътрудничество с много други предопределиха днешния ни живот. А ако той не ни харесва, е добре да знаем защо е станало така и най-вече какво можем да направим, за да променим живота си към по-добро.

* Предговор към книгата