И Тръмп постигна реванш

2008 г. избирането на Барак Обама в Белия дом трябваше да възвести появата на една нова Америка, по-многолика, по-интелигентна, по-справедлива. Смяташе се, че тази победа на демократите не е израз на идеологически или политически разрив (та нали първият афроамерикански президент в историята на страната е интелектуалец, ненавиждащ сблъсъците), а последица от демографска и социологическа метаморфоза. От една страна, навлизането на нови имигранти постепенно намалява дела на белокожите избиратели, повечето от които поддържат републиканците. От друга страна, и същевременно, нови по-образовани и следователно по-добре осведомени поколения заменят предишните, привързани към отминали традиции. Очакването за едно такова щастливо развитие се очертаваше като знак на съдбата и поради чувството, че не изисква почти никакво усилие или борба, тъй като самата демография бе въздигната в ранг на политическа участ. Добрата новина зарадва европейската социалдемокрация, която преживяваше труден период. Във Франция тя вдъхнови „стратегията Тера Нова“, изложена през май 2011 г. от едноименната фондация, чийто стремеж беше да помогне на Доминик Строс-Кан да спечели президентските избори следващата година. Преди това, още през 2002 г., социалистът и бивш министър на икономиката надълго и нашироко бе обосновал теорията си за стопяването на работническия електорат на левицата. И беше се примирил с това (1). „Тера Нова“ предлагаше един нов блок – съставен от жени, млади хора, дипломирани от „малцинствата и народните квартали“, т.е. френски еквивалент на „коалицията Обама“ – да осигури на европейските социалдемократи преодоляване на отчуждението на традиционния им електорат. „Историческата коалиция на левицата, фокусирана върху работническата класа, е в упадък, твърдеше „Тера Нова“. Ражда се нова коалиция – „Франция на утрешния ден“, по- млада, по-разнолика, по-феминизирана“ (2). Знаем какво се случи.

Днес в Съединените щати разочарованието е още по-голямо. Ако изборите през ноември бяха изправили срещу Доналд Тръмп един възрастен и немощен кандидат, ефектът щеше да е по-различен. Камала Харис обаче се яви като въплъщение на жизнерадостната и мултикултурна „нова Америка“ срещу един реваншистки настроен съперник, който под лозунга MAGA („Make America Great Again“ – „Да направим Америка отново велика“) претендира да реабилитира предполагаемото минало величие на старата. Като кандидатка на демократите Харис освен това се включи в борбата с подкрепата на една сплотена партия, колосален военен фонд и припадащи от възторг медии.

На всичкото отгоре тя не допусна големи грешки и надделя над бившия президент в единствения телевизионен дебат помежду им. Въпреки това Тръмп постигна безспорна победа, която този път демократите не могат да омаловажат като повлияна от Владимир Путин.

От тяхна гледна точка най-лошото не е, че гласовете в полза на Тръмп са се увеличили между 2016 и 2024 г., въпреки ругатните му, съдебните процеси, присъдите и намесата му в Капитолийския метеж, а фактът, че тези тринадесет милиона допълнителни гласа произхождат до голяма степен от „новата Америка“. Защото Тръмп дължи преизбирането си не толкова на свръхмобилизацията на традиционните бастиони (селски райони, евангелисти и белокожи), колкото на това, че на негова страна преминаха значителен процент млади избиратели, латиноси и чернокожи.

От своя страна, Камала Харис подобри резултатите на предшествениците си сред кандидатите демократи само в две групи избиратели – белокожите мъже и гласоподавателите с годишни доходи над 100 000 долара. Въпреки че е жена и заложи в кампанията си на свободата на абортите, въпреки твърде „мъжкарското“ поведение на противника си, тя мобилизира в по-слаба степен женския електорат, включително на възраст от 18 до 29 години, в сравнение с Байдън преди четири години. Освен това постоянно упрекваният в расизъм Тръмп увеличи подкрепата си сред чернокожите избиратели, а резултатът му е още по-забележителен сред латиносите. Макар да обяви имигрантите от Латинска Америка за потенциални престъпници, той укрепи позициите си във Флорида и победи в 12 от 14-те окръга на Тексас, разположени на границата с Мексико. Сред тях е и окръг Стар, където 97% от населението са латиноси и където през 2016 г. Хилари Клинтън получи 79%. Което опровергава както демографските аргументи на „Тера Нова“, така и параноичните теории за „голямото заместване“ (3).

Опитите за тълкуване на резултатите от американските президентски избори са в пълен ход. Най-напред в средите на Демократическата партия. Някои се готвят, подобно на 2017 г., да организират съпротива от собствените си телевизионни студиа. Твърде влиятелната сред прогресистката буржоазия Рейчъл Мадау, политически коментатор в MSNBC, завърши разказа си за изборния ден с думите: „Добре беше да спечелим тези избори. Това не се случи. Окей, сега трябва да спасим страната“. Несъмнено тя ще обясни, че „белокожа Америка“ е все още расистка, че латиносите са мачисти и че най-слабо образованите американци – тези, които се оставят да бъдат измамени от fake news, вместо да четат Ню Йорк Таймс – са до такава степен неморални, че приемат напълно съзнателно да преизберат в Белия дом един лъжец, крадец, изнасилвач, превратаджия, руски агент, фашист и нацист. Теренът за такива твърдения е дълбоко разоран. Но в MSNBC, както и в много други медии, отдавна вече не става дума хората да се информират за случващите се промени, а да се задържи клиентелата от радикализирани последователи, като им се представя вдъхновяващ образ на самите тях.

Поуки отвъд и отсам Атлантика?

И ДРУГИ наблюдатели не стигат до по-задълбочен анализ на американските президентски избори. Десните демократи упрекват Камала Харис, че била прекалено лява, като забравят, че в края на кампанията си тя бе придружена от неоконсерваторката Елизабет („Лиз“) Чейни, надявайки се да привлече републикански избиратели, враждебно настроени към Тръмп. Бърни Сандърс смята, напротив, че Демократическата партия, която се намира в прекалена зависимост от „мощния капитал и скъпо платени консултанти“, се е оказала неспособна да „разбере болката и политическото отчуждение на десетки милиони американци“. При това на 27 юли сенаторът от Върмонт напомни по MSNBC, че Джо Байдън е „първият президент в историята на САЩ, който се присъедини към протестиращи стачници“ и че на него се дължат „най-прогресивните приоритети и реализации в модерната история“. И наистина, планът на Байдън за реиндустриализация, злополучно наречен „закон за намаляване на инфлацията“, имаше за цел да подобри заетостта на работниците и да предложи добри заплати на недипломираните американци (4). Успехът на този план обаче не бе достатъчно оценен по време на изборите, а демократите, възхваляващи „добрата равносметка“, останаха недочути поради стагнацията в жизненото ниво на народните слоеве и стремителното покачване на цените, свързано със санитарната криза и войната в Украйна.

И отсам Атлантика не липсват желаещи да търсят в актуалните американски събития поуки в подкрепа на собствените си анализи. Според крайната десница победата на Тръмп доказва, че народът мрази имигрантите, „идеологията на уокизма“, и не зове за допълнително данъчното облагане на богатите. В стеснения кръг на социалистите от това, че Америка не е оглавявана от демократ, следвало, че трябва да се гради Европа. Колкото до „непокорните“ („Непокорна Франция“ – бел. ред.), неуспехът на Харис потвърждавал собствената им теория за „диференцираното въздържане от гласуване“, т.е. за наличието на ляв електорат, склонен да страни от урните, когато не е мобилизиран. „Тръмп не е разширил подкрепата си, а губи два милиона гласа, заключава депутатът Антоан Леоман. Но Камала Харис е загубила четиринадесет милиона гласа, в сравнение с Джо Байдън“ (5). Харис действително е привлякла по-малък брой от основните избиратели на демократите, отколкото Байдън преди четири години, но разликата възлиза на около седем милиона гласа, а не двойно повече. Що се отнася до победителя, той далеч не е загубил два милиона гласа, а ги е спечелил, и то с надбавка (6).

Победата на Тръмп постави в недоумение наблюдателите, които се надяваха, че разобличаването на расизма, полицейското насилие и крайната десница е ключът, който ще убеди въздържащите се от гласуване. Тези теми обаче сами по себе си не определят политическата идентичност и произтичащото от нея поведение по време на избори, като се има предвид, че Тръмп получи неочакван брой гласове от чернокожи и най-вече от латиноси. Отдавна е известно, че значителен процент избиратели от народните слоеве гласуват за десницата, въпреки липсата на икономически интерес, по верски съображения, във връзка със семейната история, местната социализация и по други причини. На същото основание латиноси могат да гласуват за президент ксенофоб, тъй като упрекват противника му за драстичното покачване на цените или защото се страхуват от война, и дори… да се противопоставят на либералната имиграционна политика.

По тези причини настоящата електорална коалиция на президента Тръмп, който изчерпа възможностите си да се кандидатира, се очертава като също толкова уязвима, колкото и тази на президента Обама. Съставена от евангелисти и либертарианци, нейното изграждане е дело главно на една необикновена личност, въплъщаваща едновременно индивидуален успех и враждебност спрямо „системата“. Устойчивостта, вироглавството и крайностите на Тръмп го превърнаха в кандидат, уважаван от разнородни електорати, които смятат, подобно на него, че трябва да постигнат реванш. В страна, където държавата, медиите, адвокатите и избраниците не са на почит, този непреклонен, неконтролируем и безскрупулен милиардер, който взривява партиите, колекционира съдебни обвинения и омраза на журналистите, разполагаше със значително предимство още преди двата опита за убийство да укрепят имиджа му на непотопяем герой. Джо Роган, водещ на най-популярния в САЩ подкаст, който интервюира Тръмп в продължение на три часа няколко дни преди изборите (седемдесет милиона зрители), заключи, че „само абсолютно откачен тип може да се опълчи срещу корумпираността на системата“. Оценката му не е подкрепена с научни доводи и не може да послужи за диагноза. Но тя напомня, че в тези избори на страната на статуквото и консенсуса беше Харис, а Тръмп бе застъпник на промяната и борбата.

Тъй като разполага с подкрепата и съветите на Илън Мъск, отмъщението му срещу „дълбоката държава“ може да се превърне чисто и просто в тотална приватизация на държавата. Американските му противници обаче няма да стигнат далеч, ако се задоволят да припяват за „фашизоидни роботи“, „нов апартейд“, „токсично мъжкарство“, „фанатичен пуританизъм“, „разюздан екстрактивизъм“, което имало за цел „да се приключи с една от най-старите демокрации на западния свят“ (7). Подобен високопарен екзорсизъм не изразява нищо повече от политическа немощ.

Правете „сделки“, не война

ШЕСТ дни преди изборите, на 30 октомври, Тръмп беше попитан за активната подкрепа на г-жа Чейни за кандидатката на демократите. Той обясни, че ако дъщерята на бившия вицепрезидент републиканец „не може вече да ме понася, то е защото тя искаше непрекъснато да предизвиква нови войни. Ако зависеше от нея, в момента щяхме да сме в петдесет страни. Но дайте ѝ пушка и вижте как се справя с девет оръдия, които стрелят срещу нея. Всички те са ястреби само докато си седят в красивите сгради във Вашингтон и зоват: „Хайде да изпратим десет хиляди войници в челюстите на врага“. Този отговор бе несъмнено един от най-коментираните – и преиначаваните – през цялата кампания. Ню Йорк Таймс, Вашингтон пост, MSNBC, СNN, последвани тутакси от много европейски медии, изтълкуваха тези думи така, както и г-жа Чейни го направи. В „Х“ тя написа: „Действайки по този начин, диктаторите рушат свободните нации. Те заплашват със смърт хората, които им се противопоставят“. Хаштагове #Womenwillnotbesilenced (Жените не желаят да мълчат) и #VoteKamala (Гласувай за Камала).

Ето как реплика, която всъщност казва, че някои от най-известните войнолюбци сред американските политици не биха били така дръзки, ако трябваше лично да се изправят срещу врага (през 2003 г. този упрек бе отправян срещу Джордж Буш и Дик Чейни, които не са се сражавали във Виетнам), беше преиначена в „заплаха със смърт“ срещу противниците на Тръмп. „Той казва съвсем недвусмислено, че Лиз Чейни трябва да бъде разстреляна от екзекуционен отряд. Екзекутиране на политически противник, особено пък на жена, по причина, че тя не го обича, не е добра тема при закриване на кампанията“, заяви коментаторът неоконсерватор на CNN Джона Голдбърг. Впоследствие той призна грешката си, но едва когато думите му се разпространиха като вирус. Твърде късно за радиопредаването „Франс култюр“, което вече бе цитирало лъжата. На 3 ноември Ан-Лорен Бюжон, директорка на Еспри и съветничка в програма „Америка“ на Френския институт за международни връзки, възкликна по време на емисия: „Тръмп е невероятно агресивен, по-специално срещу опоненти от женски пол (…) Сега ни обяснява, че трябвало Лиз Чейни да бъде изправена пред екзекуционен отряд“.

Това преиначаване – в други случаи бихме го нарекли фалшива новина – е само последното от дълга серия. То свидетелства за една разгорещена полемика, която упорито се разминава с целта си. Както някои избраници на Демократическата партия вече разбират, техните приоритети прекалено съвпадат с тези на прогресистките медии, разположени най-често в Ню Йорк или Вашингтон, чието основно гориво е възмущението (8). Така рискуват да поддържат деформиран образ за държавата и за естеството на феномена Тръмп. В областта на външната политика например бъдещият президент се представя за човек, избегнал войните през първия си мандат, който би уредил унаследените конфликти, провеждайки „преговори“ с геополитическите си противници. Някои от неговите номинации – не всички – съвпадат с това намерение, например на Тулси Габард за шеф на разузнавателните служби. Тази бивша членка на Конгреса от Демократическата партия доби известност главно със съпротивата си срещу неоконсерваторите в собствената си партия. И може би заради страха на същите от възможна промяна на дипломатическия курс краят на Байдъновото президентство съвпада с ескалация на международното напрежение и нови доставки на оръжие за Украйна. Сякаш преди страховитото примирие трябва да се изстрелят последните муниции на една загубена война.

В резултат на всичко това, преди още върху американците да се стоварят лошите новини в областта на данъците, имиграцията, околната среда, правата на жените, демократите почти успяха да предотвратят всяко съжаление за тяхното оттегляне.

Серж Алими

Директор на “Le Monde diplomatique” от 2008 до 2023 г.

Превод Станимир Делчев

(1) Dominique Strauss-Kahn, La Flamme et la Cendre (Пламък и пепел), Grasset, Paris, 2002. Вж. „Flamme bourgeoise, cendre prolétarienne“ (Буржоазен пламък, пролетарска пепел), Le Monde diplomatique, март 2002.

(2) Terra Nova, „Gauche: quelle majorité électorale pour 2012?“ (Ляво: какво електорално мнозинство за 2012 г.?), 10 май 2011.

(3) Теза на френския писател и политик Рено Камю, разпространена в средите на крайната десница, според която Европа преживява период на „голямо заместване“ на населението, вследствие на имиграцията (бел. прев.)

(4) Вж. Рик Фантазия, „Работниците се завръщат на американската политическа сцена“, Монд дипломатик, ноември 2024.

(5) Sud Radio, 8 ноември 2024.

(6) На 25 ноември все още непълните резултати показваха, че Камала Харис е получила 74,5 милиона гласа (срещу 81,3 милиона за Джо Байдън през 2020) и че Тръмп е скочил от 74,2 милиона гласа през 2020 г. на 77 милиона през 2024 г.

(7) Carine Fouteau, „ Et maintenant, un „cinglé“ fascisant aux manettes du monde“ (Сега пък „откачен“ фашизоид на кормилото на света), 6 ноември 2024, www.mediapart.fr

(8) Вж. Серж Алими и Пиер Рамбер, „Журналистика на културните конфликти, Монд дипломатик, март 2021.