От количество към качество

Левият икономист и политик от Гърция за новата си книга “Технофеодализъм”

New left review Вие сте един от няколкото теоретици, заедно със Седрик Дюран, Джоди Дийн, Мариана Мазукато и други, които предполагат, че хегемонията на големите технологии – използването на алгоритми за изграждане на империи от данни, които функционират като привидно неограничен източник на стойност – може да надхвърли границите на капитализма. В книгата си Технофеодализъм от 2023 г. твърдите, че както през ранната модерна епоха, земята е изместена от производствения капитал като доминиращ фактор в производството, така в началото на XXI век производственият капитал е заменен от „облачен капитал“, което е знак за преминаване към нов режим на натрупване. Защf според вас облачният капитал се различава качествено от другите форми на капитал? Каква е неговата историческа еволюция?

Янис Варуфакис Първо, позволете ми едно кратко предисловие. Технофеодализмът не е постмарксистки анализ на една посткапиталистическа система. Книгата е напълно марксистки анализ на функционирането на съвременния капитал, която се опитва да обясни защо той е претърпял фундаментална мутация. Разбира се, през предходните векове характерът на основния капитал еволюира от въдици и прости инструменти до сложни промишлени машини, но всички те имат една основна характеристика: произвеждат се като средства за производство. Сега имаме капиталови стоки, които не са създадени, за да произвеждат, а за да манипулират поведението. Това се случва чрез диалектически процес, при който Голямата техника подтиква милиарди хора да извършват неплатен труд, често без дори да знаят за това, за да попълнят запасите на нейния облачен капитал. Това е принципно различен тип обществено отношение.

Как се стигна до него? Както винаги, чрез постоянни, постепенни, количествени промени в технологиите, които в определен момент доведоха до по-съществена качествена промяна. Предпоставките за това бяха две. Едната беше приватизацията на интернет, първоначалната „интернет общностна собственост“. Дойде момент, в който, за да извършвате транзакции онлайн, трябваше да накарате или банката си, или платформа като Google или Facebook да потвърди кой сте. Това беше изключително значима форма на ограждане, маркетиране на киберсферата и създаване на нови приватизирани цифрови идентичности. Друг фактор беше финансовата криза от 2008 г. За да се справят с последиците от нея, капиталистическите държави напечатаха 35 трилиона долара между 2009 и 2023 г., което породи динамика на парична експанзия, в която централните банки, а не частният сектор, се превърнаха в движеща сила. Държавите също така наложиха всеобщи строги бюджетни икономии из целия Запад, които потиснаха не само потреблението, но и производствените инвестиции. Инвеститорите реагираха, като изкупуваха активи в областта на недвижимите имоти и наливаха пари във фирмите от сектора на Големите технологии. Така, естествено, последният се превърна в единствения сектор, който беше в състояние да превръща този поток от пари на централните банки в капиталови стоки. Техните акции станаха толкова значителни и дадоха на собствениците им толкова голяма власт да влияят върху поведението и да извличат ренти, че нарушиха традиционното функциониране на капиталистическата система. И това се случи напълно случайно: класически пример на непредвидени последици, без намерението дори на самите технологични компании.

NLR Разбира се, дали навлизаме в посткапиталистическа епоха или не, зависи от нашата концепция за капитализма. Твърди се, че след като  дефиницията на Робърт Бренър разглежда капитализма като система, в която притискането на труда, а следователно и натрупването на капитал, се опосредства основно от икономически сили, то сегашното състояние  следва да се определи като „технофеодализъм“ или „политически капитализъм“, имайки предвид съществената роля на „извъникономическата“ принуда – независимо дали става дума за груба политическа власт, защитаваща монополите и насочваща печалбите нагоре, или за форми на алгоритмичен контрол – в рамките на настоящия модел на натрупване. Но други, като например Морозов, биха отхвърлили това разбиране като твърде ограничено, тъй като капитализмът винаги е съчетавал сложно взаимодействие между икономическите и извъникономическите обхвати. Как бихте отговорили на това?

ЯВ Аз не съм от Бренеристите. Моето разбиране за капитализма идва директно от Маркс, който го разглежда като основан на две основни трансформации: прехвърлянето на властта от собствениците на земя към собствениците на машини след загражденията и преминаването от натрупване на богатство под формата на рента към натрупване на печалба. Първата от тях отприщва привидно безкраен процес на комодификация, едно постоянно разширяване на пазара във всички области на живота. Втората налага принадената стойност – сумата, която капиталистът може да извлече от труда, след като изплати рентата, лихвите и т. н. – за основна цел на инвестициите. Убеждението ми, че сме надхвърлили капитализма, се дължи на едно много просто наблюдение: ако погледнете Amazon.com, ще забележите, че това не е пазар. Това е цифрово или облачно владение. То има някои общи характеристики със старите ленни владения: около него има фортификации, има един „господар“, който го притежава, и т.н. Но за разлика от тези предмодерни структури, включващи земя и обикновени огради, облачните ленни владения са изградени върху облачен капитал и се управляват от сложна система за икономическо планиране – алгоритъм, който би бил мокър сън на Госплан, съветското министерство на планирането.

Не забравяйте, че кибернетиката е разработена в Съветския съюз. Те използвали термина „алгоритъм“ за обозначаване на кибернетичен механизъм, който ще замени пазарите с друг метод за съотнасяне на потребностите със средствата. Ако Госплан беше притежавал технологичната висота, например на алгоритъма на Амазон, тогава СССР можеше и да се окаже дългосрочен успех. Днес обаче алгоритмите не се използват за планиране в служба на обществото като цяло, а за максимизиране на облачните ренти на собствениците им. Възпроизвеждането на облачния капитал и облачните владения, които той създава, унищожава не само пазарната конкуренция, но и цели пазари. След това остатъчната принадена стойност, произведена в конвенционалния капиталистически сектор (фабрики и други подобни), се присвоява като облачна рента от собствениците на облачен капитал. По този начин печалбата се маргинализира и натрупването на богатство все повече разчита на извличането на облачна рента.

NLR Вие пишете, че докато капитализмът е превърнал труда в стока, технофеодализмът го декомпозира. Това означава, че Големите технологии разчитат на експлоатация, която се реализира извън пазара на труда, като замества наемния труд със събирането на данни. Но не биха ли казали теоретиците на общественото възпроизводство, че капитализмът винаги е правил нещо подобно, като е извличал стойност от немонетаризирани форми на труд?

ЯВ Вярно е, че неплатеният труд в сектора на грижите отдавна е от същностно значение за капитализма. Но когато казвам, че облачният капитал декомодифицира предишния наемен труд, говоря за нещо коренно различно. В този случай неплатеният и ненает труд директно произвежда капитал по безпрецедентен начин. Грижещата се, която не получава заплата поради патриархата, изглажда разпределението на принадената стойност в капиталистическата икономика, но не произвежда капитал пряко. При капитализма капиталът се произвежда само от наемен труд. Ако някой текстилен индустриалец иска парна машина, той трябва да отиде при Джеймс Уат и да поиска такава, а Уат трябва да плати на работниците, които я произвеждат, достатъчна сума, за да предоставят труда си. При компания като Meta голяма част от нейния капитал се произвежда не от нейните служители, а от нейните потребители в обществото като цяло – от неплатени хора, един вид съвременни „облачни крепостници“, които влизат в контакт с нейните алгоритми и работят безплатно, за да им придадат по-голям потенциал да привличат други облачни крепостници. Ето защо твърдя, че облачният капитал класира мутацията на капитала в нова разновидност, която за първи път в историята вече не представлява произведено средство за производство. Той е по-скоро произведено средство за модифициране на поведението: такова, което се произвежда до голяма степен, ако не и изцяло, от неплатен труд.

NLR Има тенденция хипотезата за технофеодализма да разглежда рентата и печалбата като структурно противоположни, като първата измества втората – подменяйки капиталистическия динамизъм и иновации със стагнация и олигархизация. Но Маркс показва как стремежът към рента невинаги неутрализира ръстове на производителността; всъщност в ранния капиталистически период той прави нещо подобно на обратното, като подтиква капиталистите да развиват производителните сили. Възможно ли е по подобен начин облачните ренти да възстановят капиталистическата рентабилност, вместо да я задушават? Ами ако връзката между двете е по-малко антагонистична, отколкото предполагате?

ЯВ Маркс признава, че стремежът към рента може да бъде двигател на развитието, но също така се съгласява с Рикардо, че ако като дял от общия доход то надхвърли определен праг, тогава се превръща в спирачка за капиталистическия растеж. Днес рентите за облаци са толкова завишени, че очевидно имат този ефект. Действително, бих се осмелил да твърдя, че ако извадите от фондовия пазар регистрираните компании, които процъфтяват благодарение на облачна рента, стойността му ще се срине. На по-микроикономическо ниво имайте предвид, че Amazon присвоява до 40% от цената на продукт, продаван на неговата платформа. Това не оставя почти никакъв излишък за реинвестиране от страна на продавача. А когато от икономиката, от кръговия поток на доходите, се изсмуква толкова много рента, тогава капиталистическият сектор гладува и все повече се подчинява на сектора на облачната рента. Не става въпрос за това, че капиталистическият сектор е престанал да съществува; от решаващо значение е, че той все още е отговорен за цялата принадена стойност, която се произвежда в икономиката, съгласно трудовата теория за стойността. Но той е относително малък в сравнение с този паразитен израстък, който е станал толкова колосален, че, както казах, количеството се е превърнало в качество и цялата система се е трансформирала.

NLR Повечето от големите интелектуални монополисти – които притежават цифровата инфраструктура, от която зависи световната икономика – са базирани в САЩ. Това би могло да се приеме като знак, че въпреки говоренето за зараждащ се многополюсен ред, американската империя е в добро здраве. Но вие пишете, че Китай е постигнал нещо, което Силициевата долина не е, като е осъществил успешно сливане на облачния капитал и други съставни части на крупните финанси. Какви са последиците за новата студена война между двете сили?

ЯВ Според мен в момента имаме двуполюсен ред. Това не е, което Китай желае. Удивителното за Китайската комунистическа партия е, че тя наистина не иска да управлява света, нито дори да бъде втори хегемонистичен полюс, който да се противопостави на първия. Това, което искат, е да управляват Китай – плюс местата, които смятат, че са загубили, като Хонконг, Тайван – и да търгуват свободно с други държави. Те наистина биха искали многополюсен свят, в който да споделят властта с търговските си партньори, но проблемът е, че имат само един начин да постигнат това, а именно да използват технологичния си сектор в сътрудничество с големите финансови институции, за да създадат нещо като системата Бретън Уудс в рамките на БРИКС. Това би включвало фиксирани обменни курсове, по същество обща валута, подкрепена от юана. Това би било мащабен проект, равностоен на планирането на световния ред от страна на представителите на Новия курс (“Ню дийл“) през 1944 г. на конференцията в Бретън Уудс. Останалите страни от БРИКС не са готови за това, както можем да видим от огромното напрежение между Индия и Китай. Голяма част от световния Юг също не е готова за такъв вид многополюсност. А и самото китайско ръководство е твърде въздържано. Но ако не започнат да оказват натиск в тази посока, те ще останат блокирани в двуполюсен американско-китайски свят с всички произтичащи от това рискове.

NLR Но дали китайският модел на пазарна система, в която държавата играе активна роля в насочването и разпределянето на инвестициите, не подкопава предположението, че Big Tech сега е хегемонната сила в планирането на икономиката? Изглежда възможно, поне на теория, че докато западните държави се борят с последиците от икономическата стагнация и климатичната криза, те все повече ще търсят неоетатистки решения. Какво би означавало това за облак-рентиерството?

ЯВ Силно вярвам, че в западните страни подценяваме ролята на държавата, а в Китай я надценяваме. Неотдавнашното ми пътуване до Китай ми отвори очите за факта, че голяма част от смелото мислене за разпространяване на китайските ценности и влияние идва от частния сектор, докато самата държава е много по-въздържана. (В частния сектор се намират и повечето марксисти, макар че такива чак толкова много няма). В същото време в САЩ хора като Ерик Шмидт и Питър Тийл са напълно взаимообвързани с държавата: Пентагонът, фармацевтичният индустриален комплекс. Джулиан Асандж публикува една малка книга, наречена „Когато Google срещна Wikileaks“, когато все още беше в еквадорското посолство, която горещо препоръчвам на всички. Това е диалог между него и Шмидт и поразителното в него е, че когато Шмидт говори, е невъзможно да се разбере дали е представител на Google или представител на американската държава. Затова смятам, че идеята, че на Запад държавата е била отделена от пазара и че може би сега е време тя да играе по-голяма роля, сама по себе си е либертарианска измислица. Винаги е било невъзможно те да бъдат разграничени. И ако се вгледате внимателно във формите на сближаване между тях както на Изток, така и на Запад, сте склонни да видите забележителна степен на сходство.

NLR Когато Илон Мъск купи Twitter, написахте, че това е опит да се изкачи в златния кръг на облак-рентиерите. Същото ли е и с навлизането му в политиката? Означава ли това, както някои критици спекулираха, че за американската управляваща класа става необходимо да си купува достъп до лостовете на политическата власт, за да си гарантира доходите?

ЯВ Не мисля, че това е изрично необходимо за тях. Джеф Безос не го прави. Той използва други канали за влияние, като например Washington Post. Въпреки че ръководството на Google има какво да губи от всеки опит на Федералната търговска комисия да ги регулира, не ги виждате да полагат особени усилия да влизат в политиката. Мъск е различен по две причини. Първо, защото той е ярък мегаломан, чиито решения не се основават непременно на някакъв конкретен материален интерес. И второ, защото той има сравнително слаба власт над облачния капитал. Всичките му бизнеси – Tesla, Neuralink, The Boring Company – са старомодни капиталистически фирми. Дори SpaceX по ирония на съдбата беше изградена на базата на земен капитал. Целта му беше да ги превърне в облачни предприятия. Ето защо той купи Twitter: не като традиционна инвестиция, от която се надяваше да реализира печалба, а като интерфейс с теб, с мен, с всички нас; вид интерфейс, който другите имаха, а той не. Той се сдоби с него по доста брутален начин и компанията веднага загуби половината от пазарната си стойност. Но това е типично за Мъск: има моменти, в които пазарната капитализация на фирмите му скача до небесата, и моменти, в които изглежда, че може да загуби всичко.

Участието му в администрацията на Тръмп – което, между другото, съм сигурен, че няма да завърши добре – е отчасти въпрос на желание за определени услуги. Перспективата за разхлабване на регулациите за самоуправляващите се автомобили в рамките на един ден даде на Tesla допълнителна пазарна капитализация, която се равнява на общата капитализация на General Motors, Volkswagen, Stellantis и Mercedes-Benz. Така че за него това е една добра възвръщаемост. Но това със сигурност не е единствената причина, поради която го прави. Той се ръководи и от идеология: за разлика от Безос или Гейтс, той действително вярва, че е сила за добро. Това е уникално ниво на самозаблуда.