Размисли за избори и преврати
Каквото и да ни съобщават специални кореспонденти на т.н. национални ТВ програми, в Румъния наистина се извърши преврат. Разбира се, че Путин е виновен за впечатляващите резултати на Джорджеску на президентските избори. Спечелил чрез спецоперация на руснаците, казали от спецслужбите на румънците. Онези спецслужби, които организираха и показното убийство на Чаушеску, за да сменят системата на управление при северните ни съседи.
Отдавна беше, ама схемите са си стари. Президентските избори се отлагат за март, мандатът на Йохансон като президент се удължава /Берлин може да пие шампанско/, а соцдемократическата партия /бивша комунистическа/ като обвинява Русия за пропадането на Чолаку на президентските избори ще продължи да си управлява, защото атлантическите ценности носят дивиденти.
От Вашингтон подадоха сигнал, обвиниха пряко Русия за намеса и дори не споменаха, че Мая Санду от Молдова се изтърси в Букурещ да помага на другата представителка на соросоидите Елена, която бе втора на отложените президентски избори. Тя пък протестира, защото „не е демократично” това решение на конституционния съд. Ама каква демокрация като Макрон отсвири спечелилите изборите във Франция, Александър ван Белен във Виена прескочи спечелилата Партия на свободата и остави да управлява класиралата се на второ място Народна партия с Нехамер начело, а в Молдова така подредиха резултатите, че с по-малко от 1 % Мая Санду остана на власт.
За Грузия да не говорим, че ще се сетим за Армения. Няма лабаво, това е атлантическа демокрация. Някакъв полски генерал пък казал, че Западът не познава Русия, която имала само един лозунг „Русия или смърт” и затова винаги печелела. Само дето този лозунг бил припознаван от цялото общество и то винаги се сплотявало при опасност. Ами опасно си е сега за Русия. За всичко е виновна. Даже и за това, че няма как да спаси Сирия от установяването в страната на Асад на ислямски терористи, които избиват християни и налагат своите правила и ислямистки закони. Какво значение има, важното е Асад да го няма. И Сирия да последва съдбата на Либия. Да се отнеме петрола и газта й.
Важното е, че ние си имаме председател на парламента. Щяло да има кръв и сълзи, както е обещавал и Чърчил, но ние и без председател си имаме сълзи, а на някои им пускат и кръв. Пей, сърце, идва Бъдни вечер. За другото си има други хора, посочват ги, гримират ги, пускат ги по ТВ-тата, ще стават и премиери. Сами си го казват. Мислете
