В Москва се провежда Първият Евразийски конгрес на лингвистите
От 9 до 13 декември в Москва се провежда Първият Евразийски конгрес на лингвистите, за който пристигнаха повече от 500 учени от 45 страни. Те участват с 8 пленарни доклада, 18 секции, повече от 20 кръгли маси и три големи панелни сесии. Главни теми на конгреса са международното десетилетие (2022-2032 г.) на езиците на коренните народи, могат ли да бъдат спасени езиците, които са под заплаха от изчезване, изкуственият интелект и ролята му в развитието и запазването на езиците, мозъкът и езикът или как невронната мрежа открива тайните на речта, съобщи ritmeurasia.ru.
„Нашата цел е да обсъдим съвременните проблеми за езика – казва в интервю за РГ директорът на Института по езикознание на РАН Андрей Кибрик. – Затова са поканени известни в научната световна общност експерти. Юха Янкунен от Хелзинския университет (Финландия)и Джохана Никълс, професор в Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ), представиха доклади, посветени на езиците в Евразия. А докладът на Алан Ченка (Нидерландия) бе за лингвистиката сега и в бъдеще – мултимодалната лингвистика. Тя изучава въпросите как нашата реч работи с визуални средства, например жестовете. Това е изключително перспективно направление в развитието на науката и на нашия форум“.
Важен раздел на конгреса е развитието на съвременния руски език. За това говори професорът от Висшата школа по икономика и Института по славянознание на РАН Алексей Гипиус. Ученият говори за най-новите изследвания в областта на историята на руския език. Гипиус се занимава най-вече с изучаване на новгородските записи върху брезови кори, които разказват за ранния етап на древноруския език, как той се е формирал, как се развива съвременният език.
Една от ключовите цели на форума е изграждане и систематизиране на езиковата политика така, че тя да помага за развитието на „големите“ езици със статут на международни и запазване на „малките“ езици, за да не изчезнат, което ще позволи да се запази културното многообразие на света.
Конгресът се провежда по инициатива на Института по езикознание на РАН с подкрепата на Министерството на образоването и науката на РФ и е посветен на 300-годишнината на Руската академия на науките.
