Спуканата солидарност на НАТО

За архаизма и тромавостта на НАТО

Анализ на Олег Карпович -заместник ректор на Дипломатическата академия на Русия

Според организаторите, срещата на върха на НАТО на 11 юли във Вилнюс, трябваше да демонстрира единството на евроатлантическата общност и да съобщи на целия свят, че периодът на „мозъчната смърт“ на алианса, по израза на Еманюел Макрон, е приключил. Само че, подготовката на събитието, подсказва, че целта няма да бъде постигната.

Конфузът започна с отдавна обявеното приемане на Швеция в НАТО, което бе отложено за неопределено време. Властите на скандинавската държава преиграха с темата за толерантноста и не успяха да предотвратят скандална ислямофобска акция в центъра на Стокхолм.

Въпреки че реакцията на Анкара бе очаквана, колективният Запад започна да убеждава турските власти да се откажат от принципите си и да не поставят бариери пред интеграцията на Швеция. Шведският премиер дори беше приет в Овалния кабинет от Джо Байдън, а този жест трябваше да подскаже на Турция, че въпросът вече е решен, а съюзниците на САЩ само трябва да козируват.

Но този подход не даде положителен резултат. А лицемерието и късогледството на западните политици, които не приемат опасенията на традиционните общества за даденост, само увеличиха раздразнението в турското общество и в ислямския свят.

Резултатът вече е ясен: широко рекламираната кампания за вкарване на Швеция в НАТО напук на Русия се превърна в сапунена опера.

Друг препъни камък станаха опитите на Киев да получи незабавно план за членство в алианса с измама и заобикаляйки правилата. Докато Зеленски ентусиазирано обикаляше Европа, твърдейки, че почти всички членове на НАТО са готови да подкрепят украинската прищявка, Вашингтон даде да се разбере, че авантюрата с ускореното присъединяване на Киев няма да се случи скоро.

Когато Зеленски разбра, че се е провалил, той започна да критикува своя патрон, без да си дава сметка, че е още на поста си, главно заради подкрепата от САЩ. 

И накрая. Процесът по избор на нов генерален секретар на алианса влезе в клинч, заради неразрешими противоречия между т. нар. Стара и Нова Европа. В резултат на това беше решено да се удължат пълномощията на Йенс Столтенберг с една година.

Макрон се оказа прав за мозъчната смърт на НАТО 

Зад грандиозния параван на трансатлантическата солидарност се крие несигурността на членовете на организацията в собствените им сили, дребнавостта и егоизма на лидерите при решаване на ключови въпроси и в крайна сметка неспособността да проумеят, че НАТО (по думите на Доналд Тръмп) е надживял своята полезност. А украинската криза разкри колко тромав и архаичен е този военен съюз.

Още приживе, ако не де юре, то де факто, НАТО ще се превърне в странна реликва от бурните събития на ХХ век. Опитите за обединение върху антируска основа само временно прикриват нарастващите различия между ключовите държави в съюза.

Всъщност, мозъчната смърт е необратим процес и инжекцията с русофобско болкоуспокояващо едва ли ще спре агонията на алианса.

От вестник “Известия”, със съкращения