Проф. Младен Григоров: На Шипка не всичко е спокойно

От къде дойде моята тревога? От едно посещение преди месец на легендарния връх и от познанията на учениците в предаването на националната телевизия „Това го знам“. И както ще видим по нататък се натрапва мисълта, че неолиберализма, глобализма и националния нихилизъм са три в едно, като в последните години са подсилени с дива русофобия /независимо от нормалната за последните години путинофобия/. Философията на съвременните троцкисти с тяхната политкоректност ще ни превърне от народ в племе обратно на делото на Паисий.

 Както надявам се все още е известно /от споменатата игра това не е много ясно/ на Шипка се решава съдбата на България. За наша чест това е дело преди всичко на опълченците, както е изписано на величествения паметник – „на борците за свободата“. Отбраната на шипченския проход е поверена на пет опълченски дружини и Орловския руски полк – общо 7500 бойци срещу които Сюлейман паша настъпва с 27000 души редовна войска и хиляди башибозуци. Епичните тридневни боеве /9,10,11 по стар стил или 21,22,23 август по нов стил/ са блестящо възпети от Ив. Вазов в „Опълченците на Шипка“, а в стиха „На вашата сила царя повери прохода, войната и себе дори“ е казано по неповторим начин какъв е приносът на тези млади мъже за нашата свобода.

Знае се, че преминаването на Сюлейман паша през прохода означава деблокиране на обсадата на Плевен, съединяване със 100 000 армия на Али паша от четириъгълника Силистра-Русе-Шумен-Варна и изтласкване на русите зад Дунав, т.е. край на войната и край на мечтата за свобода.

На Шипка сега първото нещо, с което се сблъсках беше разбития път към паметника на свободата на връх “Св. Никола“. Но по-лошо беше състоянието на самия връх Шипка. Той се намира на около 500 метра северно от връх „Св. Никола“ и заедно с него общо образуват шипченския проход. До него е бил и командния пункт на ген. Столетов-командира на опълченците. Под върха е запазена част от стария път за Габрово, чието преминаване е целта на турското командване. Точно на тази височина, надвесена над стария път идва онзи критичен момент на 11 /22/ август, когато турците стигат на 100 метра от позицията на опълченците и командира на 3-та дружина майор Чиляев им запява любимата им песен “Шуми Марица“, те я подемат и отблъскват атаките. Така твърди полк. Депрерадович – началник щаб на опълченската дружина. На този връх загиват 510 опълченци, там загубва ръката си Д. Петков /приятел на Стамболов и министър-председател впоследствие на България, застрелян през 1907 г. на бул. „Цар Освободител“/, баща на Петко Д. Петков – застрелян по време на белия терор  1925г. и на Н. Петков обесен по времето на червения терор 1947 г. Там губи и крак и ръка братът на Васил Левски – Петър Кунчев.

Връх Шипка  и  врьх „Св. Никола“ са единствените места в света, където „в едно се бият живи и умрели“, т.е. при липса на боеприпаси, камъни и дървета, оръжие стават телата на убитите другари. Сега точният връх Шипка е абсолютно изоставен на бурените и тръните, а постамента, на който е било описано събитието е изтърбушен с извадени метални букви. Няма никакви указателни знаци.

И тъй като боевете на Шипка са общо дело на българи и руси, както и цялата Освободителна война от 1877-78 г. нека кажа и няколко думи за съвременната русофобия. Последната не е ново явление, но никога не е била в сегашното си диво и просташко състояние. Още преди Освобождението бащите на нашите борби за свобода Георги Сава Раковски остро критикува насилственото изселване на хиляди българи в Русия. След него от положителната страна в отношението към Русия /русофили/ застават достойни българи – Любен Каравелов, Петко Каравелов, Добри Чинтулов, Васил Друмев, Драган Цанков, Петко Славейков, а от другата – отрицателната /русофоби/ не по малко достойните Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Димитър Петков, Константин Стоилов.

Нарочно не посочвам никъде гиганта на българския патриотизъм Иван Вазов, за да не обезценя несъмнения принос и на русофобите към отечеството.  Противопоставянето на двете групи фили и фоби следва през цялата история на третата българска държава и не ни носи нищо добро. Може би най-типичният пример за това е трагичната съдба на баща и син Филови. Бащата подп. Д. Филов е разстрелян като участник в русенския бунт на офицерите русофили през 1887 г., заедно с героя от защитата на Видин през сръбско-българската война /1885г./ кап. Ат. Узунов – личен приятел на Ст. Стамболов, чието застъпничество не го спасява. Синът Богдан Филов – именит археолог, председател на БАН, германофил, русофоб, става министър-председател на България и подписва тристранния пакт през 1941 г. е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян през 1946 г. И може би най-точни са думите на цар Борис Трети – „ В моята страна народът е русофилски, генералите и министрите – германофили и единственият българофил съм аз.“

Каквито и да са били /русофили и русофоби / както строителите на съвременна България /по Симеон Радев/, така и всички държавници след Освобождението са отчитали много добре приноса на Русия за нашата свобода след петвековното иго. 
Неслучайно още първите фили и фоби заедно решават да издигнат храм-паметник „ Св. Ал. Невски“ /по идея на Петко Каравелов, но единодушно гласувано от Народното събрание/, руският паметник, този на Цар Освободител /по идея на още живите поборници от четите и опълчението/, да кръстят централни улици в София на Гурко, Столетов, Скобелев, Тотлебен и да издигнат стотици паметници на загиналите офицери и войници от руската армия. Защото те са над 70 000 и пролятата им кръв няма нищо общо с апетитите на Руската империя. А каквито и да са били тези апетити, резултатът е един – създава се третата българска държава.

С всичко това са били съвсем наясно русофобите – Ст. Стамболов,  З. Стоянов, Д. Петков, К. Стоилов, на които и през ум не им е минавало да посягат на имената на улици и храма „Александър Невски“.

Така че уважаеми соросоиди, не пипайте историята, правете разлика между Александър ­­­­Втори и Путин, въпреки че и двамата са руснаци. И все пак родни политици, които толкова много обичате България, погрижете се за Шипка. Тя е нашият връх на достойнството и честта, там както и при Стара Загора и Шейново се ражда отново българската армия, чийто паднали герои от Първи и Шести полк на софийската дивизия чакат почти 8 години възстановяването на стените с имената им пред НДК в София /това го припомням за кой ли път/.

Накрая уважаеми политици, нека ви припомня началото на една ода на великия полски поет А. Мицкевич: „Без дух и сърце има скелети само“. Не бъдете скелети и най-важното оправете образованието  така, че средношколниците ни /в цитираната от мен игра по ТВ/ да могат да различават Ст. Караджа от Г. Бенковски, Хр. Ботев от Столетов, да знаят, че Марица извира от Рила, а не от Родопите и т.н., срам ме е да продължа. Направете го, за да има България и след вас!