Георги Пирински: БСП се нуждае от радикална промяна. Нужни са промени в Устава и Програмата!

– Г-н Пирински, каква беше отминаващата 2024 година за БСП? Консолидацията ли е бъдещето на лявото?
– Това беше годината на катастрофален провал на предсказанията на Корнелия Нинова от януари т.г. за голям успех на евроизборите през юни, последван от пълен цикъл отчети и избори до средата на септември, пряк избор на председател през октомври и победоносен 51-ви конгрес през ноември. Вместо това на 9 юни евродепутатите ни спаднаха от пет на двама, а на извънредните избори за парламент партията можа едва да спечели унизителните 151 хиляди гласа, равни на 7% от гласувалите – безпрецедентно поражение за целия период на изминалите 35 години.
След този срив, изправил партията пред реалната опасност на следващи избори да изпадне под 4-процентовата бариера, от средата на юни тече процес на мъчително загърбване на пагубния курс от последните 8 години, сринал партията от водещи позиции до периферното пето място. Да, има признаци за спиране на срива и обрат с получените през октомври 183 000 гласа във формата „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“. Но да не забравяме, че само преди година, на 2 април, БСП получи значително над 225 хиляди гласа или към 9%, както че и те остават едва 1/4 от над 950 000 от само шест години по-рано. Няма място за абсолютно никакво самоуспокоение или самодоволство.
– Чуха се мнения на политолози, а и Вие изразихте становище, че са нужни промени в Програмата на БСП? Какви трябва да бъдат те?
-Въпросът за Програмата не бива и не може да измества въпроса за позициите на БСП по горещите въпроси на текущия момент. Мнението ми е, че тези позиции трябва еднозначно да се определят от ясно  разбиране кое е основното противоречие в обществото днес. Споделям мнението на известен благоевградски социалист, намерило място и на страниците на вестник ДУМА от 9 октомври т.г., че това противоречие най-кратко и точно може да се формулира така: „България или Пеевски!“, тъй като всеки глас за Пеевски е не просто проява на лош вкус, а глас срещу България – разбиране, което трябва да преодолее страха и да пречупи гръбнака на този нагъл поход за овладяване на агонизиращата ни държава!
Само че изборите и развитията след тях съвсем не отнеха от безогледния напор на този поход. Затова днес изборът се трансформира във въпроса какво правителство може и трябва да се формира. Участието на БСП в правителство, „форматирано“ от ГЕРБ, предвид тяхната твърде двусмислена позиция по изолирането на фактора Пеевски от властови и корупционни влияния, ще компрометира партията като носител на друго качество политика, жизнено необходима на страната днес. То неминуемо ще има и съответните тежки последици за БСП на следващите избори. Когато и да са те, партията е длъжна да се яви на тях с извоюван солиден кредит на доверие в резултат на ролята си на градивна опозиция в 51-ия парламент, подкрепяща едни или други полезни мерки, но решително противопоставяща се на всякакви прояви на съсипващото страната задкулисие.
– Все пак, нека се върнем на въпроса за необходимостта от промени на партийната програма.
– На последното заседание на 50-ия конгрес на БСП през февруари миналата година Нинова тържествено заяви, че то е изключително важно, защото на него щяла да се обсъжда концепция за „нова модерна лява програма“. Разбира се, нищо подобно не стана. Напротив, това  злополучно заседание влезе в аналите с позорното противоуставно изключване на 14 знакови социалисти, както и с това, че за пръв път конгресът остана без приет политически документ.
Подемайки сега задачата, би следвало да си припомним Програмата на БСП, приета на 47-мия конгрес през 2008 година, която е валидна днес. Нейна сърцевина е постановката „Пазарна икономика – да! Пазарно общество – не!“. Което значи пазарът да стимулира икономическия растеж, но да не властва в политиката, да не определя достъпа до качествено образование и здравеопазване, до водещите научни постижения и култура. За целта, като кауза на БСП е обоснована алтернативата на позитивната социална държава, заложена в Конституцията, която подкрепя предприемчивите, преодолява поляризацията и осигурява равни жизнени шансове на всички свои граждани. Което е много повече и по-различно от набора мерки за по-високи заплати, пенсии и социални придобивки. Вместо да бъде изучавана и разпространявана и в партията, и в обществото, Програмата беше подминавана, отхвърляна, критикувана – къде основателно, къде не, и от ляво, и от дясно, и отдадена на забвение като ръководно начало за действие. Причините са повече от една, мястото да ги разглеждаме – не тук и сега.
Живеем в нови времена, много различни от онези отпреди 15 и повече години. Изисква се добросъвестен и задълбочен процес на ново осмисляне и на предходния период от 45 години, и отминалите 35, на света около нас и мястото на България в него, на ценностите, определящи поведението на хората, на начините, по които се свързваме и общуваме. Такъв процес няма нищо общо със сядането и написването на програмен текст. Напротив, самата работа по нова програма трябва да ангажира и формира в членовете и симпатизантите на БСП самочувствието, че са откриватели и носители на нужните на обществото оценки за миналото и настоящото, както и на верните подходи и пътища за решаване на ключовите предизвикателства пред страната.
Междувременно, на нуждата от нови идейни послания може да се отговори с програмна декларация, за разработката на каквато Изпълнителното бюро и Националният съвет би могло да създадат необходимата приобщаваща организация.
– Какви са Вашите очаквания от 51-вия конгрес на партията? Кои са важните решения, които трябва да вземат делегатите?
– Както стана ясно, първото заседание на новия 51-ви конгрес ще бъде открито на 15 февруари следващата година. Не само очаквам, а много се надявам той да бъде пълен антипод на споменатото еднодневно заседание на 50-ия през февруари 2023 г. Конгресът сега е длъжен да даде отговор на един основен въпрос – как БСП да се превърне в партията, в която мнозинството граждани да видят силата, способна да скъса с порочните практики от последните 35 години и да покаже, че действително може да обоснове пътя към една друга България. Ни повече, ни по-малко.
– Има ли нужда от нов Устав на БСП? Какво е Вашето мнение за прекия избор на председател на партията?
– Нужда от сериозни промени в Устава очевидно има. Да споменем например злоупотребата с изискването конгресът „да констатира“ оставката на председателя.
Прекият избор поставя председателя над колективните органи на партията – Конгреса и Националния съвет, и я превръща просто в още една лидерска формация, зачерквайки мобилизиращата сила в демократичното начало на колективното ръководство.
В поведението на Нинова видяхме крайно вредните последици от това позициониране на председателя с отказа й реално да си подаде оставката след поредица съсипващи изборни провали, както и в абсурдното й поведение около регистрацията на партията за последните избори.
Навлизането сега в нов цикъл „лидерска надпревара“ е всичко друго, но не и процес на консолидация и обръщане към задачата да се печели доверие не вътре в партията, а навън, в обществото.
Да не говорим за опасността такъв избор сега да заприлича на последните парламентарни, имайки предвид неизяснения членски състав, разстроените организационни структури и трудностите за контролиране на процедурите за организация и отчитане на резултатите.
– Кои са важните стъпки, които левицата трябва да направи, за да си върне доверието на хората и отново да стане важен и решаващ фактор в политическия живот на страната?
– Оттук нататък за БСП има две перспективи – да продължи по досегашния начин и да остане с подкрепата на традиционния си електорат или да заслужи ново доверие сред широки кръгове, чиито жизнени интереси една левица трябва да защитава, но които в голямото си мнозинство не виждат в днешната БСП свой надежден представител. Такива са работещите на заплата и в индустрията и съобщенията, и в кол центровете и платформите, широки кръгове от интелигенцията, както и сред младите хора, търсещи отговори на въпросите какво беше, какво става и как да си осигурят достоен живот в толкова обърканото ни ежедневие.
Такова доверие може да се печели само чрез радикална промяна на самата партия, която да й позволи едновременно да се консолидира вътрешно, да стабилизира и разшири обединението на левицата и да заработи нови позиции у нас и извън страната. Явно повече от сложна задача, но единствено спасителната.
– Вашите очаквания за Новата година. Какво пожелавате на българите и на страната?
– Обществото ни да започне да намира себе си по пътя на помирението и толерантността въз основа на споделеното разбиране, че просветата, знанията, книжовността и науката са „таз сила нова“, която може да гради самочувствие и успех в новите реалности на съвременния свят.