Какви ще са последствията от спирането на руският газ за Европа през Украйна

Руският президент Владимир Путин се срещна в неделя със словашкия премиер Роберт Фицо в Кремъл – рядко посещение на лидер на страна членка на ЕС в Москва, продиктувано от изтичането в края на годината на споразумението за транзит на руски газ през Украйна. На фона на изказванията на украинския президент Володимир Зеленски, че Киев може да обмисли продължаване на транзита на руски газ, но само при условие, че Москва не получава плащания до края на войната – условие, което е малко вероятно да бъде прието, и това на Владимир Путин, който заяви, че няма да има нова сделка с Киев за транзит на газ през Украйна до Европа, “Ройтерс” обобщава какво би се случило, ако транзитът бъде напълно спрян и кои страни биха били най-силно засегнати.

Обемите на руски газ, доставени за Европа през Украйна, са относително ниски. Русия е транспортирала около 15 милиарда кубични метра (bcm) газ през Украйна през 2023 г. – само 8 на сто от пиковите руски газови потоци към Европа по различни маршрути в периода 2018-2019 г.

Москва загуби своя дял от конкуренти като Норвегия, САЩ и Катар след нахлуването си в Украйна през 2022 г., което подтикна ЕС да намали зависимостта си от руско синьо гориво. Цените му в ЕС се повишиха през 2022 г. до рекордно високи нива след загубата на доставките от Русия.  

Тръбопроводът от съветско време “Уренгой-Помари-Ужгород” пренася газ от Западен Сибир до град Суджа, Курска област, като оттам продължава през Украйна към Словакия. В Словакия тръбата се разделя – едно направление поема към Чехия, а друго – към Австрия, припомня “Ройтерс”.

Общият износ на газ от Русия по маршрута се запази стабилен въпреки спирането на потоците от “Газпром” към австрийската енергийна компания О Ем Ви (OMV) в средата на ноември поради спор по изпълнението на договора.

Виена все още получава по-голямата част от своя газ през Украйна, докато Русия представлява около две трети от вноса на газ на Унгария.

Братислава получава около 3 милиарда кубически метра от енергийния гигант “Газпром” годишно, също около две трети от нуждите на страната.

Чехия почти напълно намали вноса на газ миналата година, но започна да приема синьо гориво от Русия през 2024 г. Повечето други руски газови маршрути към Европа са затворени, включително тръбопровода “Ямал – Европа”, пренасящ газ през Беларус за Полша и Германия и газопровода “Северен поток”, минаващ по дъното на Балтийско море.

Единственият действащ маршрут на руски газ е по газопроводите “Турски поток” и “Син поток”, като Турция изпраща количества синьо гориво към Европа, включително и за Унгария.

Въпреки че оставащите транзитни обеми на руски газ са малки, въпросът остава нерешен за ЕС. Много членки на Общността, сред които Франция и Германия обявиха, че вече няма да купуват руски газ, но позицията на Словакия, Унгария и Австрия, които имат по-тесни връзки с Москва, оспорва общия подход на ЕС.

Страните, които все още получават руски газ, твърдят, че това е най-икономичното гориво и също така обвиняват съседните страни от ЕС за високите транзитни такси, наложени на алтернативни доставки.

Украйна все още печели между 0,8-1 милиард долара годишно от такси за транзита на руски газ.

Според изчисленията на “Ройтерс”, общият износ на “Газпром” по тръбопроводите за Европа по всички маршрути през 2024 г. се е увеличил до 32 млрд. куб. м спрямо 28,3 млрд. куб. м през 2023 г. – най-ниското ниво от 70-те години на миналия век.

Русия може да спечели около 5 милиарда долара от продажби на газ през Украйна тази година, по средна прогноза на руското правителство от 339 долара за 1000 кубични метра, сочат изчисления на “Ройтерс”.

Също така руският монополист “Газпром” отчете нетна загуба от 7 милиарда долара през 2023 г., което е първата му годишна загуба от 1999 г. насам, поради загубата на газовите пазари в ЕС.

Русия заяви, че е готова да удължи сделката за транзит, но Киев многократно обяви, че договорът няма да бъде подновен.

Друг вариант е “Газпром” да достави част от газа по друг маршрут, например през “Турски поток” към България, Сърбия или Унгария, въпреки че капацитетът по тези маршрути е ограничен.

От своя страна Унгария желае да запази транзита през Украйна, но обяви, че ще продължава да получава руски газ чрез през тръбопровода “Турски поток” по дъното на Черно море. Тези обстоятелства накараха ЕС и Украйна да поискат от Азербайджан да подпомогне преговорите с Русия относно сделката за транзит на газ.

Високопоставен източник в Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) обяви пред “Ройтерс” в края на миналата седмица, че Москва и Киев не са успели да се споразумеят по сделката, сключена с посредничеството на Баку, за продължаване на износа на руски газ за Европа през Украйна.