ИДВА ЛИ НЕЩО НОВО И КАКВО Е ТО?
По какво можем и можел ли изобщо да забележим, че настъпва краят на една епоха и е поставено началото на нова?
Важно е да можем да установяваме подобни радикални изменения и да ги съобразяваме в своите анализи и евентуални прогнози. Иначе ще се лутаме в текущия процес и ще приемаме за важни най-дребните и несъществени подробности, а реалните знаци, които историята ни дава, ще ги пропускаме и няма да ги познаем.
Както обикновено става.
Всичко обаче е въпрос на анализ и отчитане на статуквото и тенденциите. Иначе защо ще наблюдаваме явленията и ще търсим тяхното място в общия процес, както и тенденциите в самия процес. Нима политологията и социологията са науки за гадаене кой ще е министър председател, дали ще се състави правителство или колко време ще издържи то? От такива “анализи” и “прогнози” не само няма нужда, но те са вредни и развращават и профанират публиката. Точно това е нужно на либерализма и нейните “хуманитарни науки”, с които възхваляват “европейските ценности” и разрушават обществения разум.
Това, което днес се случва с обществото, е твърде важен и мъчителен преход. Той ще затвори процесите, произлезли от възстановяването на капитализма в края на ХІХ век.
Ще се извърши преминаване от едно епоха в друга.
Следователно старата епоха, в която сега живеем, е в упадък, разрушава се и е невъзможно повече да продължава съществуването си. Това, разбира се, е свързано с тежки проблеми, конфликти, драми, противоречия, които не се решават от държавите, но рязко влошават обществения живот, забавят го и дори го израждат. Обществените отношения се изострят, драматизират се и стават твърде нервни. Но най-драстично е състоянието на властта, която почти се парализира и не е способна повече да излъчва умни и добре подготвени хора, които да я упражняват.
Епохата в упадък е винаги епоха на посредствеността и ниските цели, на користните амбиции, а те от своя страна рязко увеличават корупцията. Драстично спада равнището на образованието, културата се профанизира, възпитанието на младите е подчинено и оставено на улицата и на неподготвени и негодни за целта възпитатели. А улицата говори разхайтено, грубо, на език, който е език на невъзпитаните, разпуснатите, безотговорните и е далеч от книжовния. Така говорят и пишат и медиите – дори и държавните и обществените, които уж имат за цел да поддържат високо равнище на националната култура. Но кой ти гледа културата – важна е рекламата и популярността. И да се спасят тези с парите и властта. А как ще се постигне, няма абсолютно никакво значение!
Разхайтеността и ниската култура са най-важните и безспорните знаци на края на епохата и на социално-политическата и икономическата система, която господства в нея.
Впрочем, смяната на епохите означава именно смяна и на системите, и на икономическите отношения. Разрушената система изпада в мъчителна леност, макар че иначе е агресивна и склонна да води войни, да убива и руши. Но няма повече желание да съгражда, да създава и конструира полезни форми. Общественият интерес е към забавленията и приятното прекарване. Обществото не може да бъде мобилизирано за изпълнение на някаква важна цел, дори тя да е изключително важна за него.
Рязък е спадът на разработването и прилагането на нови технологии, защото няма за какво да бъдат използвани. Производството е залиняло, спадат темповете на икономическото развитие, а желанието за изход от състоянието е все по-трудно забележимо.
Ще подчертая, че днес ние се намираме в такъв преход от разпадналата се социално икономическа и политическа система и нейната епоха към нова епоха и ново обществено устройство. Едното устройство се е разпаднало (или се разпада), а другото още не е конструирано и не е ясно как ще изглежда и функционира. Но поне в него има живот и когато набере достатъчно сили и оформи някаква видимост, ще привлече повече хора. Но сега е все още в думите на малцината негови идеолози.
Лицето на една социално-икономическа и политическа система е държавната власт. Когато системата е здрава и силна, тя изпраща във властта хора подготвени, мислещи, целенасочени и умни. Те са освен това отговорни и работят не за себе си, а за общото дело. Затова и привличат около себе си умни и подготвени специалисти, за да ги съветват и им помагат.
Когато е в упадък, както е днес, във властта се целят само негодници, глупаци, необразовани и невъзпитани. Това са хора не само без професионален държавнически опит, но и посредствени като личности, а напоследък и старци в пределна възраст. Това вече е сигурен знак за безизходица и имитация на загриженост за системата. Старият човек трябва да внушава сигурност, стабилност и опит. Но той по-скоро навява безперспективност и липса на млади хора, които със своята енергия да обновят живота и възстановят статуквото. Хората си казват: какво бъдеще имаме, щом ни управляват старци. И те го нямат – затова така се подрежда държавата.
Пагубно е, че властта се възпроизвежда винаги като точно свое копие. Каквато е в момента, такава ще бъде и след време, когато ще се наложи да роди и ръкоположи наследниците си, предоставяйки им ръководните места. Приемствеността в нея се осъществява, като една некадърност се предава в друга. И така до окончателното рухване на системата. Защото тя е напълно лишена от съпротивителни сили и имунитет срещу греха, порока и безпорядъка.
Това, което тук пиша, се отнася до “битово политическото равнище” на социалните процеси. Но на това равнище най-добре личат проявленията на липсата на нови идеи и изобщо на идеи за общественото, икономическото, технологичното, културното и всякакво друго развитие, което би могло да изведе буржоазно-капиталистическия свят от разрухата. Сега вече дори не се имитират идеи. Доскоро, докато беше още във форма, системата произвеждаше поне някакви пропагандни лозунги и теории, които общо взето фалшифицираха реалността и се опитваха да създадат някаква илюзорна видимост, представяна за истина. Тази видимост трябваше да докаже, че всичко не само е наред, но и просперира, а онези, които следват противоположните идеи, бедстват. Представяха се някакви страхотни възможни ситуации на световни катастрофи, които враговете на либерализма и капитализма водят света.
Теориите за “края на историята” или за “сблъсъка на цивилизациите” са проявление на параноичната страст на капитала да плаши хората със страховити неща, ако не го слушат или се готвят да променят статуквото и да детронират държавите, които са водещите световни лидери. Същите заплашителни предупреждения съдържат и либералните теории за демокрацията, правата на човека, джендър идеологиите, теорията за краха на идеологиите и отмирането на класите и класовите борби. Всички те целят притъпяване на социалните конфликти и всяване на страх от промени.
Промените обаче са неизбежни и те все повече назряват и се приближават. И скоро ще настъпят!
Те няма да се извършат утре, нито вдругиден. Но са близо и са неизбежни. Затова трябва да бъдат наблюдавани и анализирани, за да знаем какво и кога точно да ги очакваме. И за да не се подвеждаме по пропагандните излияния на платените от капитала политолози и социолози, които пропагандират запазване на статуквото, понеже им е изгодно и спасително. Историята обаче не може да бъде нито спирана, нито забавяна, още по-малко надхитрявана с пропагандни теории и залъгалки.
Това, което идва, ще дойде. То не може да бъде спряно!
