Десет години китайски план „Made in China 2025”. Защо американската администрация при Джо Байдън засили технологичните санкции срещу Китай?
Десет години китайски план „Made in China 2025”.
„Една нация се развива, когато се развиват нейната наука и технологии и устойчивият сектор на науката и технологиите е крайъгълният камък за една силна нация. Китайската модернизация зависи от напредъка в науката и технологиите и висококачественото развитие на нацията зависи от изграждането на нов момент на растеж чрез иновация в науката и технологиите.”
(Извадка от реч на Си Дзинпин, юни 2024)
Голямата инициатива, облечена в структуриран, обхватен национален план „Made in China 2025”, бе стартирана през 2015 година и включваше конкретни цели, някои много амбициозни, в 10 основни индустриални направления. В създаването на този гигантски план, не би могло да се подмине с лекота, много силното планово начало, типично за китайския икономически модел. В условията на една смесена държавно-капиталистическа икономика, китайците съумяха през тези последни десет години да мобилизират творческия потенциал на много родни и чужди специалисти и таланти, да консолидират един невероятен, целеви финансов ресурс, да наложат вътрешна конкуренция и мощен драйв за краен резултат у малки, средни и големи фирмени играчи. Централното планиране в Пекин успя да създаде в тези години много мощна иновационна екосистема, за която сме писали подробно в други материали. По отделните програми в рамките на „Made in China 2025” циркулират конкретни данни за финансовите им бюджети. Не сме се старали да сумираме в годините отделните финансови цифри, но става въпрос за трилиони юан или трилиони долари. По наше мнение това не е решаващият фактор за реализираните към днешна дата в Китай успехи. Излишно е да споменаваме, че нито една държава в света, не показа нито идея, нито мощ, нито визия и фокус да реализира нещо подобно, макар и в редуциран мащаб и съдържание. И това важи с пълна сила и за водещите страни в Европейския съюз и особено за Русия, Индия, Бразилия, Египет, ЮАР, Турция и останалите членове и кандидат-членове в БРИКС. Тези последни 10 години показаха на света, кой как се готви за настъпващата Нова Парадигма – Информационния Век на Знанието и най-новите технологии. По усилия, темпо, ефективност и напредък, Китай показа на всички, че е истински лидер в усвояване на науката и прилагането и чрез нови технологии в реалната производствена практика и живот.
През тези години Китай се превърна в най-голямата производствена сила с дял от 34 процента в производствения сектор на глобалната икономика. Срещу 19% през 2010 година. Китай е най-мощната търговска нация в глобален план. Китайското ръководство по традиция отхвърля неолибералния капиталистически модел, основан на бизнеса Спекулация, в правенето от пари на пари. Китайците произвеждат стоки и услуги и се превърнаха в експортьор номер едно в света, в най-голям потребител на горива, нефт, енергия, храни, чипове и какво ли е. Китайската икономика е единствена в света, която от 1991 година, само в една година е имала реална инфлация. Всички останали национални икономики, функционират в постоянна пълзяща, прикрита инфлация, която не се обяснява съзнателно на данъкоплатците в истинското и измерение. Тук водещи са САЩ, главният адрес на „Печатницата на долара”, Япония, Великобритания, Франция и всички техни икономически съюзници. Но листата за инфлацията се води от капиталистически страни със слаба иновация и ниско технологично ниво, липса на централизирано планиране, не познаващи възникването и ролята на парите, липса на „Мозъчен Пул”, като Русия, Турция, Бразилия, Индия. И в момента, когато мощна, прикрита инфлация затиска всички капиталистически икономики, в Китай осми пореден месец върви дефлация. Дефлацията разбира се е голяма беда, защото тласка към каскада от други кризи, но китайците имат днес ниска себестойност и изявено свръхпроизводство и са в състояние да заливат цели континенти с изгодни в ценово отношение продукти и стоки. Дефлацията в Китай е свързана и с неравномерното инвестиране на ресурс в производството, за сметка на социалната сфера, което не стимулира търсенето от страна на населението.
По този въпрос в Китай имаше и спорове, а именно, че „Made in China 2025” e разточителство на парите на данъкоплатците”. Това са думи не на кой да е, а на Lou Jiwei, за който бе изваден през 2019 година от поста председател на Националния Съвет на Фонда за Социално Осигуряване. Много подготвен, известен икономист, бивш министър на финансите на Китай. Това е само малък пример, защото са известни конкретни данни за „загробване на средства” в тази Национална програма. Така например, през 2020 китайската фирма Hongxin Semiconductor Manufacturing фалира, без да произведе и един чип. А изконсумираната държавна субсидия за дейността и надхвърля 20 милиарда долара. Но китайското ръководство играе тази световна властова игра не на дребно и приема „финансовата фира” за част от играта.
Само през 2019 година държавните субсидии към китайската индустрия, включително „Made in China 2025” се оценяват на 231 милиарда долара. Само в областта на полупроводниковата техника (чиповете), Пекин е отпуснал през 2021 финансова помощ в размер на 123 милиарда $ (съгласно доклад Semiconductor Industry Association, САЩ). Коя друга страна би могла да си позволи този финансов лукс? И как си я представят страните от БРИКС, в близките няколко години да поставят условия на Пекин на техните годишни срещи, съпътствани и от нереални мечти за своя международна валута, система от определяне на глобалните цени на зърнени храни и други суровини? Китайците играят в друга – най Висшата Глобална Лига.
Защо китайците не започнаха война например за анексия на Тайван? Защото знаят, че успешна война може да води този, който е икономически много мощен и разполага с категорични технологични предимства – едновременно в гражданската и военната сфера. И второ, китайците са стратези и в този контекст се готвят да спечелят бъдещата световна война, само за една нощ и без един изстрел. С помощта на Изкуствен интелект и Квантови технологии.
Днес в началото на 2025 важи може би изказването от миналия месец на бивш директор от Националната Банка на Китай, който е бил един от съветниците в изготвяне на „Made in China 2025” ипише: „Програмата постигна добри резултати по отношение на преодоляване на технологичното изоставане от развитите страни и налагането на Китай като водеща сила в глобалното производство.”
Експерт от Merics, Берлин (Институт за изучаване на Китай) пише: „Перспективата за китайско лидерство в света …не винаги включва те да имат първенство при всяка една от тези технологии, а да бъдат достатъчно добри и винаги да разполагат с китайска алтернатива.” Истината е, че в условията на геополитически напрежения, три години пандемия, увеличаване на разходите за въоръжаване, китайците успяха да поддържат трайно един неподражаем дух Made in China, пронизващ мащабно времевия, финансов, емоционален и физически ресурс на китайското население, довело до една висока степен на технологично самозадоволяване в рамките на собствената икономика. Тази комплексна атмосфера сме я почувствали и видяли при наши посещения в Китай до края на 2019 година. Защото китайският възход не би могъл да се опише от дистанция. Зад него стоят хората и духът им може да бъде усетен на място сред тях.
Но нека споменем основните индустриални направления в „Made in China 2025”, на фокус в първата седмица на 2025 година.
