Културното развитие в Ранното средновековие
Китайската култура в периода 6 – 11-и век е много добре развита, като в много отношения значително превъзхожда съвременната й в исторически план европейска култура. В Китай се практикува поливно земеделие, производството на ориз, памук, чай, копринени буби още тогава са основни за китайското селско стопанство. В Китай са се добивали желязна руда, мед, злато, сребро. Китайското занаятчийство постига големи успехи още в периода на династия Тан. Китайският порцелан, китайските копринени и памучни тъкани, различните железни и медни изделия представляват, заедно с чая и коприната, главните предмети на китайския експорт. В Китай през 11-и век съществуват над 2 хиляди града. Някои от тях, като Кантон и Ханджоу, имат по един милион жители.
В този период в Поднебесната империя науката се развива с бързи темпове. Още от дълбока древност китайците познават писмеността (йероглифическа), те първи изобретяват хартията за писане. Китайците първи започват да практикуват книгопечатането, макар и в най-простата му форма – като изрязват книжния текст на дървени дъски и после го размножават на хартия. В Китай в началото на 8-и век се заражда и официалният правителствен орган – „Столичен вестник“, просъществувал до началото на 20-и век.
Китайците в тези времена са изучавали математика, астрономия, география, история.
На тях принадлежи изобретяването на компаса и барута. През 754 г. в Китай е организирана Ханлинската академия на науките, която представлява най-древното в света научно учреждения от общодържавен мащаб. Китай се е славил със своите летописи. Само от времето на династия Сун са запазени над 500 тома летописи. В Китай е имало големи библиотеки, съдържащи стотици хиляди ръкописи. В редица градове са съществували висши школи, в които е трябвало да се обучават бъдещите държавни чиновници. В изпитите за получаване на званието мандарин са били включени изисквания освен науката за държавно управление, а именно познания по философия и литература. Благодарение на голямото езиково разнообразие в Китай, а също и в резултат интензивните връзки със съседните страни в Китай голямо развитие получават филологията, съставянето на речници, изучаването на граматически и синтактически форми на езика.
Китайската литература в Ранното средновековие е била представена с високо художествени класически произведения.
В периода на династията Тан изпъкват особено двама поети: Ли Бо (699 – 762) и Ду Фу (712 – 770). Първият е автор на многобройни лирически стихотворения, в които се отразява чисто светски, жизнерадостен, епикурейско-материалистичен мироглед. Вторият пише с по-тържествен стил, преработвайки в своите поеми богат материал от народния митологичен и героически епос.
През средните векове Китай прави много за развитието на архитектурата и изобразителното изкуство. Китайските сгради – дворци, храмове, кули, градски врати – са се отличавали с по-малка натруфеност и помпозност в сравнение с индийските, с лекотата и изяществото на изработката. За декорация са използвани богата резба, порцелан, злато. Покривите на императорските дворци и домовете на градските богаташи често са били покривани със златни листа.
Високо развитие в средновековен Китай достига и живописта.
Покрай прекрасната порцеланова живопис голямо разпространение получават и изкуството на рисунъка, гравюрите, пирографиите и др.
Всеки предмет от домашния бит на господстващите класи поразява със своето художествено изпълнение. Различни изделия от порцелан, бронз, слонова кост, дърво и камък създават световна слава на изкуството и трудолюбието на китайските майстори занаятчии, често пъти посвещаващи на изготвянето на отделни художествени предмети години и даже десетилетия от своя живот.
През 1271 г. Кубилай основава династия Юен
През 1271 година в Северен Китай е създадена нова монголска монархия при Кубилай (1259 – 1294), която управлява днешни Монголия, Китай, Корея и някои съседни области и приема титлата китайски император. До 1279 г. силите на новата династия Юен преодоляват и последната съпротива на южната династия Сун и Кубилай става първият император некитаец, който завладява цял Китай.
Монголското нашествие за Китай е било също толкова тежко, колкото е било и за другите странина Азия и Европа.
Продължило в течение на няколко десетки години (ако за начало се смятат завоевателните походи на Чингис хан), то е струвало на Китай безчислени жертви на хора и имущество. Монголците са опустошавали китайските полета и често са ги превръщали в пасища за стадата си. Градове и села са били подложени на безпощадно разграбване.
На китайския народ са наложени тежки данъци. Новите монголски чиновници са били безпощадни. Но в 13-и век самите монголци са подложени на силно китайско влияние. За да контактуват с населението, те усвояват китайския език, китайската писменост и възприемат цялата система на китайското управление.
От друга страна, благодарение включването на Китай в системата на монголските държави, Китай успява отново, даже в по-голяма степен, отколкото това е било при предишните национални династии Тан и Сун, да взима участие в международната търговия. В Китай се появяват ирански, арабски, узбекски, индийски търговци. Експортът на китайска коприна, порцелан, желязо и мед, по сведенията на пътувалия по времето на Кубилай в Китай венециански пътешественик Марко Поло, е достигал всички краища на света.
През 14-и век недоволството срещу чуждите завоеватели набира голяма сила: организират се нееднократни дворцови заговори срещу монголските императори. Във все по-широки кръгове от населението се създават националнореволюционни организации, имащи за цел да освободят страната от чуждоземното господство.
През 1351 г. в провинциите Хънан и Шандун пламва въстанието на червени тюрбани, подготвено от нелегален съюз, носещ името „Бяла лилия“. В 1356 г. червените тюрбани заплашват самата столица – Пекин.
През 60-те години на 14-и век въстанията срещу монголците вече избухват в много китайски провинции. Главна движеща сила в националното освободително движение е селячеството.
През 1368 г. един от предводителите на селската въстаническа армия – Джу Юенджън, е провъзгласен за император и приема името Хун У, а новата, основана от него династия получава названието династия Мин.
Династия Мин управлява Китай от 1368 до 1644 г. Нейна столица в началото е Нанкин, но след това центърът отново е пренесен в град Пекин.
Новата династия, произхождаща от народните низини, на първо време провежда политика, която облекчавала донякъде положението на трудещите се. Така например са преразгледани имотните списъци с цел по-равномерното разпределение на данъците. В резултат на конфискация на земите на монголските нашественици значително се увеличава броят на независимите селяни.
В края на 14-и и в първата половина на 15-и век в страната усилено се провеждат иригационни работи. Правителството покровителства развитието на занаятите. Данъчният гнет е малко отслабен и по отношение на градските занаятчии. Твърде скоро укрепналата династия предприема завоевателни походи с цел завоюване на нови земи, а също така разширяване на китайските външни пазари.
Така още при Хун У властта на императора се разпростира и над Корея, а при неговите наследници са завоювани Анам и са предприети военни експедиции в Индонезия, Индокитай, Малака. Скоро някой от малките съседни управници признават васалната си роля пред Китай.
Но и в Китай скоро започват големите промени.
В началото на 16-и век в Китай започват да проникват европейци.
Първи в 1516 г. тук пристигат португалски кораби и през 40-години на 16-и век основават няколко колонии на китайското крайбрежие.
Но в началото на 50-те години те всички са били унищожени от местното население, възмутено от изнудванията на колонизаторите. Португалците успяват да се закрепят само в Макао, което е завладяно през 1557 г. Във втората половина на 16-и и началото на 17-и век в Китай се появяват испанци, холандци, англичани, французи.
