Шест проблема, които следва да реши специалният пратеник на Тръмп за Украйна
Отговорното управление включва трудни избори и неудобни компромиси. Специалният пратеник на новоизбрания американски президент Тръмп за Украйна и Русия и посредник за постигането на мир помежду им – генерал Кийт Келог, е изправен пред поредица от труднопреодолими външнополитически препяствия.
Липсата на стратегия
Провалът в Украйна възникна поради разединението на Запада: интересите на САЩ, ЕС и Обединеното кралство, както и на други държави в рамките на Северноатлантическия алианс, се сблъскаха по такива ключови въпроси като санкциите, целите на конфликта, финансовата и военна подкрепа за Киев. В навечерието на президентските избори в Съединените щати и непосредствено след тях мвогократно чухме призиви политиката на Запада в Украйна да стане „тръмпонепроницаема“, така че бъдещият американски президент да не може да се намесва и да промени вече избрания курс.
Келог трябва да призове украинските и европейските лидери да се обединят около един общ и, най-важното, реалистичен подход към бъдещето на Украйна. Победата над Русия не може да се счита за легитимна външнополитическа цел, тъй като за Киев тя е непостижима по принцип. Вместо това, фокусът може да бъде поставен върху възстановяването на силна, демократична и просперираща Украйна, която ще се присъедини към ЕС в подходящия за това момент.
Не можем да постигнем мирно споразумение без да преговаряме с Путин
В своя статия за Института за политика „Америка преди всичко” (America First Policy Institute – AFPI), публикувана през миналата 2024, генерал Келог и бившият служител на ЦРУ Фред Флейц очертаха недостатъците на украинската политика на Байдън, отбелязвайки, че подходът към Русия трябва да включва не само сдържане, но и дипломация. Както те съвсем правилно посочват: „Байдън по принцип не беше заинтересован да работи с Путин. Той само искаше постоянно да го поучава и да го изолира по всеки възможен начин”.
Както е известно, от 2014 насам Обединеното кралство също отказва да участва в преговори с Путин. Нещо повече, този отказ вече е твърдо установен в ЕС, чийто нов еврокомисар по външната политика – бившият премиер на Естония и яростен „ястреб” Кая Калас, категорично изключва преките контакти с Москва. На свой ред, президентът на Украйна Владимир Зеленски обяви преговорите с Русия за незаконни. От друга страна, руският държавен глава Владимир Путин многократно е подчертавал, че е готов да работи с президента Тръмп и други световни лидери за разрешаване на украинската криза.
Тоест, Келог трябва да призове и убеди европейските лидери да възобновят дипломацията и да възприемат по-прагматичен подход към Русия, за да намерят решения, които да са приемливи за всички страни.
Украйна никога няма да влезе в НАТО
НАТО не може до безкрайност да се придържа към принципната си позиция относно бъдещото членство на Украйна, което не може да гарантира със силата на оръжието. Путин говори за близостта на НАТО, а не за размерите на алианса. Той беше принуден да преглътне горчивото хапче и да се примири с членството на Финландия в НАТО, но все пак руският лидер го разглежда като междинен етап преди разполагането на войски на пакта в Украйна.
Още от самото начало обаче, Путин заложи собствената си политическа кариера на недопускането на украинското членство в НАТО и не отстъпва от позицията си. Това означава, че членството на Украйна в НАТО трябва да бъде напълно и безусловно премахнато от бъдещото споразумение относно гаранциите за сигурността на Украйна. Въпросът, кой точно ще осигури тези гаранции, ще изисква умела дипломация, тъй като Русия няма да приеме държавите от НАТО като гаранти.
Ролята на Келог е да очертае ясната линия на САЩ по този въпрос и да пресече идеята за украинското членство в алианса в зародиш, преодолявайки яростната съпротива на европейците. На свой ред, Украйна несъмнено ще поиска нещо срещу това.
Европейците следва да спрат да отлагат въпроса за бъдещето членсто на Украйна в ЕС
Европейските лидери лицемерно отложиха въпроса за членството на Украйна в ЕС, а в същото време подкрепят продължаването на военните действия. Френският президент Еманюел Макрон заяви например, че на Киев могат да са необходими 20 години, за да се присъедини към Съюза.
Самият аз отдавна призовавам за приемането на Украйна в ЕС. Въпреки това, както съм отбелязвал и преди, ако не се осъществи по правилния начин, то може да има огромни и потенциално опустошителни последици за самия проект на ЕС, както и за съседна Полша. За Европейския съюз, в частност, по-нататъшното разширяване въз основа на настоящия консенсус е свързано с непоносими политически рискове и нестабилност, каквито вече се наблюдават във Франция и Германия.
Ето защо Келог ще трябва да притисне европейските лидери да разработят реалистична концепция за присъединяването на Украйна към ЕС. Това може да ускори политическото и членство, дори ако спорните въпроси относно инфраструктурните инвестиции (т.нар. „кохезионен фонд“) и селскостопанските субсидии бъдат отложени за по-късна дата.
Санкциите не сработиха, но могат да гарантират мира
Русия продължава да се намира в много по-силна икономическа позиция от Украйна поради своте размери и ефективната си фискална и парична политика от 2014 насам. Санкциите никога няма да наклонят везните в полза на Украйна, която постепенно фалира икономически. Западът обаче не се отказва от своите решителни, но безплодни опити да направи санкциите по-ефективни.
Следователно, налице е значителен потенциал за облекчаване на санкциите, които все още поддържат икономическия натиск върху Русия. През миналата 2024 написах, че 92% от всички санкции на Обединеното кралство срещу физически лица и 77% от санкциите срещу бизнеса не са имали ефект, тъй като „наказаните“ лица или организации просто нямат активи под британска юрисдикция. След съгласуването на мирния план между Украйна и Русия, ще стане възможно премахването на общо 20-те хиляди антируски санкции с „нулев ефект“, включително в Съединените щати.
Това би било символичен жест, целящ изграждане на доверие с Русия, без да и предлага краткосрочно икономическо облекчение. По-строгите санкции ще се запазят и ще зависят от това, дали Русия изпълнява задълженията си по мирното споразумение. Освен това е необходимо да си изясним, как и при какви обстоятелства ще бъдат освободени 300-те милиарда долара замразени руски резерви.
Зеленски е част от проблема, а не негово решение
Поне засега изглежда, че краят на конфликта ще означава и края на политическата кариера на Зеленски. Проучванията на общественото мнение показват, че той ще загуби президентските избори, след като сраженията приключат.
Постоянно повтарящите се твърдения на Зеленски, че страната му в крайна сметка ще се окаже в по-силна преговорна позиция, изглеждат все по-егоистични. Истината е , че Украйна може само да отслабне още повече във военно, икономическо или демографско отношение. Обичайните илюзии и заблуждения на режима в Киев само забавят неизбежните и спешно необходими избори след прекратяването на огъня.
Зеленски несъмнено изигра голяма роля като обединяващ фактор, осигурявайки на страната си военна подкрепа от Запада. Но той е просто политик, а не полубог. И със своята „политическа канонизация” на Зеленски, макар и направена с най-добри намерения, Западът на практика му даде правото да налага вето върху постигането на мир в Украйна.
Ето защо Келог трябва да разсъждава трезво и да признае, че Зеленски е по-скоро част от проблема, отколкото негово решение. Затова той трябва да насърчи Зеленски да постави Украйна на първо място и да проведе избори в страната.
*Авторът е британски дипломат от кариерата, бил е икономически съветник в посолството на страната си в Москва през 2014-2019. Автор на книгата „Изгубен в Москва: провалът на британската дипломация в Русия”, анализатор на Responcible Statecraft.
