Десет години от смъртта на Желю Желев – първия президент, който си отиде огорчен от своите

На 30 януари се навършват десет години от смъртта на д-р Желю Желев, първияпряко избран президент на демократична България.

“Българският народ ме удостои с честта да ме избере за президент на Република България. В хилядолетната история на България аз бях първият държавен глава, който е застанал начело на страната не чрез наследяване на властта по силата на династическия принцип, не чрез заговор или преврат, не чрез кръвопролитно въстание или революция, не с щиковете на чужда армия, окупирала страната, а чрез свободната воля на българския народ, изразена в преки, свободни и демократични избори”, пише д-р Желев.

Желю Желев е от светлите, но и от трагичните фигури на прехода. Той първо бе приветстват на многохилядни митинги, но после си отиде огорчен от своите, които дори гориха книгите му!

Д-р Желю Желев е философ, автор на книгата “Фашизмът” – първо издадена, а след това забранена от социалистическата държава. Но този факт му създава популярност и авторитет, благодарение на които става лидер на младата българска опозиция след 10 ноември 1989 г. 

Кой е Желю Желев?

Роден е на 3 март 1935 г. в с. Веселиново. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”. В дисертацията си критикува марксизма-ленинизма, което в онези години е немислимо и затова е уволнен от университета и прогонен от София. След години се завръща и издава “Фашизмът”, което води до нови репресии.

Желю Желев инициира създаването на Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, учреден на 3 ноември 1988 г. в 65-а аудитория на Софийския университет. Клубът приема редица декларации, включително против провеждания от БКП Възродителен процес. Това е причината членовете му да станат обект на различни форми на преследване, а самият Желев да бъде арестуван на 5 май 1989 г.

Заедно с други интелектуалци на 19 януари 1989 година Желев участва в прочутата Закуската с френския президент Франсоа Митеран във френското посолство в София.

След свалянето от власт на Тодор Живков заедно с другите „неформални организации“ Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор за провеждането на първия опозиционен митинг на пл. „Св. Александър Невски“ на 18 ноември 1989 г. Д-р Желю Желев е сред основните оратори.

Желю Желев е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС). Ръководи делегацията на СДС на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990), на която се договарят основните параметри на политическия преход и се взима решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на VII велико народно събрание, което да изработи новата Конституция на Република България.

Желю Желев е избран  за народен представител в VII велико народно събрание. През август 1990 г., след оставката на Петър Младенов, е избран от VII ВНС за президент (председател) на републиката. На първите президентските избори, проведени през януари 1992 година, Желев е избран (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

И тук завършва “радостният” период в неговата политическа биография. Проблемите започват бързо – след година и половина.

“Политиката се смята за една от най-мръсните сфери на човешката култура.” Цитатът е на д-р Желев. И той е изстрадан.

Заради Боянските ливади, името, с което влезе в историята свиканата от него пресконференция в резиденция “Бояна”, Желев е отхвърлен от своите.

Денят е 30 август 1992 г. Пред журналисти д-р Желев остро критикува правителството на СДС, водено от премиера Филип Димитров. 

Държавният глава обвинява правителството, че е влязло в конфликт с медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации.

Войната с управляващия тогава СДС започва веднага – премиерът Димитров забранява на партийния орган – вестник „Демокрация“, да отрази критичната пресконференция на д-р Желев.

Вицепрезидентът Блага Димитрова напуска поста си на “Дондуков” 2, несъгласна със заявената от Желев позиция на Боянските ливади.

Дни след Ливадите започва разцепление в парламентарната група на СДС. Първи се отделят 23-ма народни представители, привърженици на д-р Желев. Малко по-късно се отцепва още една група, начело с Димитър Луджев. В тази обстановка председателят на Народното събрание Стефан Савов подава оставка. И тя е приета. Броженията в СДС продължават. На националната конференция на Съюза през септември д-р Желев е обруган от „кинжалите“ и си тръгва огорчен.
Политическата обстановка продължава да ескалира, още повече че избухва и т.нар оръжеен скандал. Ръководителите на специалните служби дават безпрецедентна пресконференция, на която шефът на разузнаването ген. Бриго Аспарухов заявява, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония.

В тази обстановка премиерът Филип Димитров иска от парламента вот на доверие, убеден, че ще го спечели. Но не става така, тъй като ДПС не го подкрепя. И кабинетът пада от власт.

За което и до днес най-твърдите антикомунисти обвиняват покойния президент. Пример за това е статия на Александър Йорданов, едно от знаковите лица на “сините”, която е озаглавена „Боянските ливади – историческата грешка на д-р Желю Желев“. И в нея директно се казва: „Пресконференцията на Боянските ливади на 30 август 1992 г. не само не бе „постлана с добри намерения”, но наистина се превърна в път към ада за българската демокрация. Тя директно бе възприета като сигнал за сваляне на първото демократично правителство на България.“

Д-р Желев не получава втори президентски мандат заради войната с бившите си съратници. СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г. Желев губи вота от почти неизвестния тогава Петър Стоянов.

Тогава Желев е на 61 години и не иска да излиза в “политическа пенсия”, но съзнава, че за него вече няма място в СДС дори като редови член. И основава своя партия – Либерална алтернатива. Но на парламентарните избори през април 1997 г. тя спечелва едва 0,32% от гласовете.

И д-р Желев се отказва от активно участие във вътрешната българска политика. Обръща се към международната.

На 26 май 2001 г. основава Балканския политически клуб. В учредителното събрание участват президентите Йон Илиеску, Сюлейман Демирел, Емил Константинеску, Киро Глигоров, както и политически лидери от Босна и Херцеговина, Гърция, Албания, Република Македония, Турция. Като генерална политическа цел на Клуба Желев определя „съгласуването на интересите, намирането на общото в интересите на страните от региона“.

Въпреки председателството на Балканския клуб Желев рядко се появява в медиите, но все пак не страни от обществения живот.

“Не бива да забравяме и основната му роля в зората на нашата демокрация”, казва за него Симеон Сакскобургготски. “Желю Желев е личност, която помня с пословична скромност, диалогичност и прямота”, е мението на царя.

За повечето българи, живели през онези бурни години, Желю Желев е един от хората, на които дължим преходът да се осъществи по мирен път.

А той самият не философски, а като обикновен човек от народа, когато през 2010 г. го питат какво е постигнато през 20-годишния преход и какво не, кратко отговаря: “Каква я мислехме, каква стана!”.

От “Епицентър”