Зелените – двигател на германския милитаризъм

Икономическа рецесия, подем на крайната десница, непостоянна външна политика: Германия наближава предсрочните парламентарни избори на 23 февруари в ситуация на криза. Определяни за фаворити, консерваторите ще трябва да преговарят със социалдемократите, а може би и със „Зелените“. Тази до неотдавна пацифистка партия, изглежда, вече е острието на новото германско войнолюбие.

ТАБИЛНОСТТА, основната ценност отвъд Рейн, вече не е това, което беше. Политическа криза ускорява провеждането на предсрочни избори, които ще се състоят на 23 февруари; от две години рецесията разтърсва първата икономика на европейския континент. Ударено силно от скока на цените на енергията, последвал европейските санкции срещу Русия, германското промишлено сърце се свива: големи компании като „Фолксваген“ обявяват съкращения на десетки хиляди работни места, броят на фалитите достига най-високото си ниво след финансовата криза от 2008 г., деиндустриализацията заплашва. Миналия ноември коалицията на социалдемократите (ГСДП), „Зелените“ (Die Grünen) и либералите (Свободната демократическа партия, СДП) се раздели заради изработването на бюджет 2025. Важна роля изигра въпросът за финансирането на доставките на оръжия за Украйна. Мащабното превъоръжаване наистина тежи на финансите. След отпускането на 100 млрд. евро за пет години за армията, решено през 2022 г. от канцлера Олаф Шолц, „Зелените“, СДП и Християндемократическият съюз (ХДС) заговориха за допълнителна сума от 100 до 300 млрд. евро – в допълнение към редовния бюджет за отбрана (Шпигел, 16 февруари 2024 г.). С изключение на „Левицата“ (Die Linke) и „Съюза Сара Вагенкнехт“ (BSW), всички партии се съгласиха за безпрецедентно в историята на Федералната република превъоръжаване. Но те се различават по начина на финансиране. ХДС, крайнодясната организация „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и либералите от СДП залагат на драстично намаляване на социалните разходи, докато ГСДП и „Зелените“ предпочитат да се прибегне до задлъжняване ‒ без обаче да се отказват от сформирането на коалиция за строги икономии с консерваторите, чийто лидер Фридрих Мерц препоръчва „да се осмелим на повече капитализъм“. Политологът Кристоф Бутервеге се опасява от „фронтална атака срещу социалната държава“ след изборите (Taz, 30 декември 2024 г.).

Немислим само допреди няколко години, новият германски милитаризъм е съпътстван от дълбока промяна в политическата култура. На предизборните плакати на социалдемократите министърът на отбраната Борис Писториус (ГСДП), който поиска армия, „годна да воюва преди 2029 г.“, позира в бойно облекло, с оръжие в ръка. Това е зрелищен обрат в образа на бившата партия на „разведряването“ – политиката на сближаване със Съветския съюз, която донесе Нобелова награда за мир на канцлера Вили Бранд. Най-радикалният завой несъмнено беше направен от „Зелените“. Създадена през 1980 г. като антивоенна партия, „Зелените“ се отличават от няколко години като борци за превъоръжаване. Антон Хофрайтер например, който дълго време съпредседателстваше парламентарната група на „Зелените“ в Бундестага, неуморно иска „оръжия, оръжия и още оръжия!“ (1) и упреква ГСДП за отказа ѝ да достави далекобойни ракети „Таурус“ на Украйна. Точно обратното, по време на кампанията през 2021 г. „Зелените“ изтъкваха необходимостта да не се доставят оръжия на региони във война. Едва година по-късно „зелената“ министърка на външните работи Аналена Бербок заяви: „доставките на оръжия ще помогнат за спасяването на човешки животи“ (Зюддойче цайтунг, 14 септември 2022 г.). Нейният предшественик от 1998 до 2005 г. Йошка Фишер, също лидер на „Зелените“, поиска дори европейска атомна бомба (Ди Цайт, 3 декември 2023 г.), с подкрепата на известни журналисти прогресисти като Улрике Херман от всекидневника Taz (2).

Изкуството да отричаш историята си

ЗАЕДНО с коалиционните си партньори „Зелените“ и основните опозиционни партии, ХДС и АзГ, подкрепят също войните на Израел в Близкия изток. Втори доставчик на оръжия за Тел Авив след Вашингтон, Берлин поддържа Израел финансово и дипломатически. Докато в случая с Украйна федералното правителство се представя като непоколебим защитник на международното право, то се подиграва с него, помагайки на израелците да извършват военни престъпления, които „Амнести интернешънъл“ и „Хюман райтс уоч“ вече определят като геноцид (3). Нито Бербок, нито министърът на икономиката и вицеканцлер Роберт Хабек, който е и кандидат на „Зелените“ за канцлерството, са поставили под въпрос тези доставки на оръжия или са ги обусловили със спиране на издевателствата в Газа.

От хлорофилното зелено до каки зеленото, трансформацията на екологичната партия изумява малкото активисти, които помнят основополагащата ѝ програма (Das Bundesprogramm – Федералната програма) от 1980 г.: „Екологичната външна политика е политика без насилие. (…) Ненасилието не означава капитулация, а гаранция за мира и живота чрез политически средства, вместо чрез военни средства. (…) Развитието на гражданска власт, фокусирана върху водещата ценност на мира, трябва да върви ръка за ръка с незабавното начало на разпускането на военните блокове, в частност НАТО и Варшавския договор“. В разгара на Студената война текстът изискваше „демонтиране на германската оръжейна индустрия и преобразуването ѝ в мирно производство“.

Въпреки че мутацията на партията на мира в партия на войната не беше линейна, конфликтът в Косово несъмнено бележи поврат. Коалицията на социалдемократите и „Зелените“, ръководена от канцлера Герхард Шрьодер (ГСДП) и министъра на външните работи Фишер, реши през пролетта на 1999 г. Германия да участва в натовските бомбардировки над Сърбия без мандат от Съвета за сигурност. Така правителството нарушаваше Хартата на Организацията на обединените нации (ООН), Московския договор и забраната за нападателни войни, вписана в германската Конституция. По време на конгреса на „Зелените“ през 1999 г. Фишер оправда тези нарушения със следните думи: „Никога повече Аушвиц, никога повече геноцид!“. Сравнението между гражданската война в Косово и Аушвиц предизвика протестно писмо на оцелели от Холокоста (4). Но допринесе за одобрението на войната от конгреса на партията.

Да уподобяват геополитическите противници на Запада с Адолф Хитлер и изтреблението на евреите, за да бъдат легитимирани военни интервенции, вече е част от репертоара на „Зелените“. През април 2022 г. един от тях, бившият министър на околната среда Юрген Тритин, направи паралел между избиването на украински цивилни в Буча (около двеста цивилни жертви според ООН) и жестокостите, извършвани на Изток от айнзацгрупите на СС, убили там стотици хиляди евреи.

Еволюцията на външната политика, защитавана от екологичната партия в течение на десетилетия, очертава постепенно нагаждане към позициите на американските неоконсерватори. Издигането и защитата на „западните ценности“, ако е необходимо чрез военни намеси, бяха подкрепени от атлантическите мозъчни кръгове, в които участват много водещи фигури от „Зелените“. Бербок – която казва, че се вдъхновява от бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт (5) – по-специално беше гост-член на Германския фонд „Маршал“ (German Marshall Fund). Повечето председатели на партията през последните две десетилетия, сред които Клаудия Рот и Катрин Гьоринг-Екард, Джем Йоздемир и Райнхард Бутикофер, бяха членове на Atlantik-Brücke (Атлантически мост), мрежа от банкери, военни стратези, журналисти и политици, решени да засилят германско-американските отношения. Омид Нурипур, председател на партията до ноември 2024 г., е член впрочем на управителния съвет на организацията. Йоздемир, който днес е министър на земеделието, подписа още през 2004 г. отворено писмо на американската неоконсервативна „кутията за идеи“ Project for the New American Century (Проект за новия американски век), призоваващо за по-малко дружелюбна политика с Русия (6).

От гледна точка на Съединените щати, кооптирането на зелените лидери даде своите плодове: партията някога се обявяваше за разпускане на Атлантическия алианс, сега се бори пламенно за неговото разширяване и за милитаризиране на външната политика. В конфронтацията с Китай „Зелените“ също се нареждат до американските „ястреби“ – винаги в името на „ценности“. Тази преориентация заби клин между екологичните и пацифистките движения, чиято връзка засилваше някога базата и политическата сила на тези две среди.

Една личност изигра ключова роля в процеса на тази промяна: Ралф Фюкс, навремето маоист, след това съдиректор повече от две десетилетия на фондация „Хайнрих Бьол“, свързана със „Зелените“, а днес директор на Zentrum Liberale Moderne (Център за либерална модерност) – мозъчен тръст, който защитава „либералните демокрации“ срещу „авторитарните режими“ посредством превъоръжаването и атлантизма. Германската държава финансира до голяма степен тази т.нар. неправителствена организация. От края на 80-те години на ХХ век Фюке се бореше заедно с Даниел Кон-Бендит в тенденция, която се опитваше да отклони „Зелените“ от техния антикапитализъм и пацифизъм. През 1998 г. обаче програмата за федералните избори все още претендираше за „мирен ред и общоевропейска сигурност“, способна „да замени НАТО и да предложи предпоставка за пълно разоръжаване“ (7). Влизането на „Зелените“ във федералното правителство и войната в Косово окончателно погребаха тези предизборни обещания.

Обратът беше подкрепен от социологическата трансформация на „зеления“ електорат: протестиращите средни класи от 70-те години на ХХ век формират две десетилетия по-късно богатите градски и образовани слоеве на обществото, откъдето партията набира сега своите симпатизанти (8). 78% от тях заявяват, че подкрепят продължаването на доставките на оръжия за Украйна, т.е. повече отколкото във всяка друга партия. Само 9% обаче казват, че са готови да защитават Германия с оръжие в ръка – по-малко отколкото във всяка друга партия (9). Борбата срещу Русия до последния украинец предлага решение на този военен ангажимент в името на „западните ценности“.

Берлин сам между блоковете

ОТ февруари 2022 г. външнополитическите позиции на „Зелените“ са сред най-войнолюбивите. Веднага след руската инвазия Бербок обявяваше, както много западни лидери, че трябва „да съсипем Русия“ (10). „Връщаме Русия на Владимир Грозни в епохата на 60-те години на миналия век!“, говореше Тритин пред Бундестага на 6 април 2022 г., добавяйки, че санкциите трябва да се прилагат дори след края на войната. „Зелените“ се бореха срещу всяко дипломатическо решение, дори когато американският и украинският началник щабове бяха наясно с военната безизходица. Тази стратегия, целяща да откъсне Европейския съюз от Русия, се плаща с индустриалния упадък на Германия. Евентуални мита, наложени от администрацията на Доналд Тръмп, със сигурност ще го влошат, така както и нарастващото отдалечаване на Германия от Китай: страната износител се оказва все по-сама между големите блокове. Изглежда, това не травмира зелените лидери, чиято електорална база работи по-скоро в сферата на услугите.

Въпреки че броят на членовете им се удвои между 2017 и 2024 г., на европейските избори през 2024 г. „Зелените“ на практика намалиха резултата си наполовина (11,9%, спрямо 20,5 през 2019 г.). Изтичането на хора се оказва особено значително сред младите. Трите регионални избора в източната част на страната миналия септември прозвучаха като три плесници: движението вече не участва в правителствата нито в Тюрингия, нито в Бранденбург, нито в Саксония. В първите два случая то не премина бариерата от 5%, която позволява влизане в регионалните парламенти. В отговор ръководството на „Зелените“ подаде оставка. Преди това управителният комитет на младежката организация вкупом напусна партията с мотива, че курсът, поет от нея, е станал несъвместим с идеалите ѝ (11). Въпреки това ръководният екип не предвижда никаква промяна на посоката. Водещата фигура на „Зелените“, Роберт Хабек, иска Германия да отделя в бъдеще 3,5% от брутния национален продукт (БНП) за военни разходи. В такъв случай една трета от националния бюджет ще бъде инвестирана в икономическия сектор, който е най-вреден за климата. Опцията за позиционирането на Германия и Европа като сили за мир между блоковете в новата геополитическа реалност дори не се споменава.

Фабиан Шайдлер

* Журналист и писател. Автор на La Fin de la mégamachine (Краят на мегамашината), Seuil, Париж, 2020; Краят на мегамашината. По стъпките на разпадащата се цивилизация, Points, Париж, 2023.

Превод Галя Дачкова

(1) Lenz Jacobsen, Ferdinand Otto и Michael Schlieben, „Der Waffengang“, Ди Цайт, Хамбург, 15 април 2022.

(2) Ulrike Herrmann, „Ja zur Atombombe“ (Да на атомната бомба), Taz, Берлин, 15 февруари 2024. Прочетете също Ан-Сесил Робер и Пиер Рамбер, „Бомбардировките като ценност“, Монд дипломатик, ноември 2024 г., https://bg.mondediplo.com/2024/11/article2120.html

(3) Прочетете също Акрам Белкад, „Поне пет международни инстанции обвиняват Израел в геноцид“, Монд дипломатик, януари, 2025 г., https://bg.mondediplo.com/2025/01/article2152.html

(4) Дер Тагесшпигел, Берлин, 23 април 1999 г.

(5) „Baerbock würdigt verstorbene frühere US-Außenministerin Madeleine Albright“ (Бербок отдава почит на покойния бивш държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт), 24 март 2022, www.merkur.de

(6) „An open letter to the heads of state and government of the European Union and NATO“ (Отворено писмо до държавните и правителствени глави от Европейския съюз и НАТО), Project for the New American Century, 28 септември 2004, https://web.archive.org

(7) Bündnis 90 – Die Grünen, Grün ist der Wechsel. Programm zur Bundestagswahl (Алианс 90 – Зелените, Зеленото е промяната. Програма за федералните избори), 1998 г.

(8) Прочетете Olivier Cyran, „À Hambourg, dans le laboratoire de l’écolo-bourgeoisie“ (В Хамбург, в лаборатория на екобуржоазията), Le Monde diplomatique, август 2011 г.

(9) „Nur 17 Prozent der Deutschen bereit für Landesverteidigung mit der Waffe“ (Само 17 процента от германците са готови за национална отбрана с оръжия), 20 декември 2023 г., www.stern.de

(10) „Baerbock über Sanktionspaket: „Das wird Russland ruinieren“ (Бербок за пакета от санкции: „Това ще съсипе Русия“), RedaktionsNetzwerk Deutschland, 25 февруари 2022, www.rnd.de

(11) „Grüne Jugend im Wortlaut: Darum verlassen wir die Partei“, 26 септември 2024, www.theeuropean.de