Посланик Елеонора Митрофанова: Официална София се придържа към антируски курс, но българският народ има приятелско отношение към Русия

– Елеонора Валентиновна, на 10 февруари нашата страна ще отпразнува Деня на дипломатическия работник – вашия професионален празник. Каква е ситуацията в България в момента и засилва ли се натискът върху руските дипломати?

– В сравнение с преди няколко десетилетия, работата на един дипломат в страните от колективния Запад, включително и в България, се е променила драстично. През 90-те и след 2000-а година ние вярвахме, че можем да преодолеем разделителните линии, да изградим общо пространство, както казаха тогава, от Атлантика до Владивосток и да живеем в мир и взаимно разбирателство. За съжаление, желанието на Запада да ни направи „младши” партньор и да попречи на укрепването на нашия суверенитет и икономическа независимост доведе до това, което имаме сега. Разбира се, украинската криза е само част от по-големия пъзел за сдържане на Русия. Натиск върху страната ни има във всички посоки и дипломатическият фронт не прави изключение. През юни 2022 г., след експулсирането на 70 служители на задграничните ни институции, София ни определи квоти за дипломатически и административно-технически персонал. Формално „временно“, но фактически без изгледи за възобновяване на работа в обозримо бъдеще, по инициатива на българите беше закрито руското генерално консулство в Русе. Заради искането за освобождаване на помещенията Генералното консулство на Русия във Варна преустанови дейността си. В същото време трябва да се признае, че руско-българските отношения през дългата си история са преминали през различни етапи – както на възходи, така и на спадове. Вярваме, че след сегашния „тъмен период“ определено ще настъпят светли времена.

– През 2023 г. съобщихте, че двустранните отношения между Русия и България са на най-ниското си ниво за целия постсоциалистически период. Освен това по-рано, през октомври 2024 г., в републиката се проведоха избори. Повлияли ли са те на руско-българското взаимодействие и как?

– България е в продължителна политическа криза: предсрочните парламентарни избори, проведени тук през октомври 2024 г., бяха седмите от април 2021 г. насам. В същото време се сменят правителства, но не и външната политика: страната остава изпълнителен и в някои отношения дори фанатичен член на ЕС и НАТО, безусловно следва инструкциите на Вашингтон и Брюксел, стреми се да бъде в челните редици в помощта на Украйна и антируската реторика. Новият кабинет беше съставен съвсем наскоро, на 16 януари – твърде малко време е минало, за да се преценят промените. Да се ​​надяваме, че здравият разум ще надделее и българското ръководство ще бъде по-умерено и градивно по отношение на Русия.

– Как се промени търговският оборот между Русия и България под санкциите на ЕС? Какви руски стоки се търсят в страната? Колко е загубила България от санкциите и кои сектори са особено засегнати?

– През първата година и половина преди началото на Специализираната военна операция наблюдавахме безпрецедентно засилване на търговските отношения. Така например през 2022 г. стокообменът между Русия и България достигна рекордните 6,8 млрд. долара, през 2023 г. – 4 млрд. долара, което е съпоставимо с показателите от спокойни години за двустранните отношения. Всички се опитваха да „скочат в последния вагон“, преди европолитиците да приемат поредния пакет от санкции в ущърб на интересите на собствения си бизнес. Така и стана. През 2024 г. обемът на двустранната търговия намаля значително – за януари-ноември той възлиза на около 1 млрд. долара, което е със 74% по-малко от същия период на 2023 г. Основният ни износ за България включва непопадащи под санкции горива, алуминий, торове и изделия от чугун. Рестрикциите на ЕС, разбира се, удариха бумеранг върху българската икономика. Масовото покачване на цените на енергията и торовете, причинено от действията на ЕС, се отрази на покупателната способност на населението. Инфлацията през 2022 и 2023 г. тук достигна съответно 15% и 9%. Индексът на индустриалното производство буквално достигна своя връх. От 12,7% през 2022 г. той падна до -8,4% през 2023 г. и продължава да остава в отрицателния диапазон. Поради постоянните компенсации на потребителите и бизнеса поради високите цени на енергията, тежестта върху държавния бюджет се увеличи, което изостри проблема с дълга. Държавният дълг на България се е увеличил с 50% от 2021 г. насам и надхвърли 27 млрд. долара (22,9% от БВП). В същото време е симптоматично, че мейнстрийм медиите и политиците не повдигат въпроса за влиянието на санкциите върху българската икономика – очевидно е по-удобно да се правим, че нищо не се случва, отколкото да се занимаваме с първопричините за това състояние.

– Обсъждат ли страните възможни посещения на официални делегации през 2025 г.? Виждате ли възможност за активизиране на контактите между двете страни?

– Знаете, че в момента не обсъждат нищо. Всички контакти на официално ниво по инициатива на София са прекратени. Освен това в съответствие с циркулярите на българското Министерство на външните работи и Министерството на образованието и науката, културните и образователни институции и общинските власти се „препоръчват“ (да се чете: забранява!) да не комуникират с нас. Струва ми се, че засиленото сътрудничество ще стане възможно само когато настъпят промени на глобално ниво – преди всичко в отношенията между Москва и Вашингтон. Сега топката е в полето на Запада – нашият президент неведнъж е заявявал, че ние не се отказваме от сътрудничество с него, но само при условията на взаимно уважение и отчитане на интересите на другия.

– Колко е намалял туристическият поток между Русия и България от началото на СВО? Как намаляването на броя на руските туристи се отрази на доходите на републиката?

– Туристическият поток между страните ни намаля рязко по време на пандемията и оттогава не се е върнал на предишното си ниво. Ако преди 2020 г. около 450 хиляди руски граждани са посещавали България годишно, сега това число едва достига 140 хиляди. Освен това повечето от тях са собственици на жилища или хора, чиито роднини са се преместили тук преди много време. Местното Министерство на туризма отчита успешните резултати от няколко поредни туристически сезона, но ако дойдете в местните черноморски курорти, ще да забележите липсата на туристически поток от страната ни с просто око: много хотели са затворени или само наполовина пълни, апартаментните комплекси са празни. Що се отнася до българските туристи в Русия, техният брой винаги е бил незначителен. Сега ситуацията се усложнява допълнително от липсата на директни полети и неимоверно увеличените разходи за логистика. Въпреки това българите продължават да пътуват до страната ни, което е улеснено от стартиралата през 2023 г. електронна визова система.

– Руското посолство в България редовно провежда културни събития – организира прожекции на филми, концерти, изложби. Има ли интерес от местните жители към тези събития? Как се отнася с нас българският народ сега? Има ли признаци на русофобия в страната?

– Ще започна от края – както казах по-горе, официална София последователно се придържа към антируски курс, но в страната – според нашите наблюдения – има огромна пропаст между риториката на елитите и настроенията на преобладаващата част от населението. Българският народ, поради колосалните си исторически връзки с нас, поддържа предимно приятелско или неутрално отношение към Русия. Тук продължават да почитат знаменателните дати от Руско-турската война от 1877 – 1878 г., в резултат на която България е освободена от османско иго. Освен отделни русофобски елементи, те се отнасят с уважение и внимание към общото мемориално наследство. Те продължават да проявяват голям интерес към руския език и култура. Това се потвърждава и от търсенето, с което се радва работата на Руския дом в София. Така например 300 – 400 души дойдоха на премиерите на нашите филми „Предизвикателството“, „Майстора и Маргарита“, „Онегин“, за които успяхме да получим разрешение за некомерсиална прожекция миналата година – прилична публика по местните стандарти. Благодарение на съдействието на нашето Министерство на културата през декември беше възможно да се проведат два концерта на Държавния академичен руски фолклорен ансамбъл „Русия“ на името на Людмила Зикина – на тях присъстваха общо над 800 зрители. Тази тенденция е много обнадеждаваща – дава надежда, че въпреки политическите превратности самата тъкан на руско-българските отношения остава непокътната и невредима. Това дава не само стимул да работим в името на нашите връзки, но и надежда за бързото им възстановяване в бъдеще.

– През декември изтече споразумението между България и „Газпром“ за закупуване на руски газ. Обсъжда ли българската страна с Москва евентуално активизиране на контактите с холдинга? Има ли искане София да се върне към купуването на руски газ? Как се отрази това решение на страната и населението като цяло?

– Да, юридически споразумението между „Газпром експорт“ и България приключи през 2024 г. Всъщност доставките не са извършвани от април 2022 г., когато местният държавен оператор “Булгаргаз” отказа да премине към нов метод за плащане на газ в рубли. Правителството на Кирил Петков, което беше на власт по това време, реши да прекъсне напълно дългогодишните доверени връзки в името на политическата целесъобразност. Следващите български мениджъри бяха принудени да търсят алтернативни източници на доставки от нулата, което създаде значителни рискове за икономиката и местния бизнес и доведе до редица неблагоприятни последици. Като цяло Европейският съюз – по оценки на Евростат – е надплатил почти 200 милиарда евро за синьо гориво след въвеждането на санкциите срещу Русия. Средно 15,2 милиарда евро сега се харчат за закупуване на газ от европейци на месец, въпреки че през 2021 г. месечните разходи възлизат на 6 милиарда евро. Това важи и за българите. Финансовата ситуация в „Булгаргаз“ е много неблагоприятна – само през първото тримесечие на 2024 г. загубите на дружеството възлизат на около 50 млн. евро. В същото време руски ресурси продължават да постъпват в страната чрез посредници. Все още не се говори за възобновяване на директните покупки на руски газ. Ние поне не знаем за тях. Като се има предвид арбитражното дело срещу „Газпром експорт“, което българската страна заведе през юли 2024 г., подобен сценарий е малко вероятно да се развие в близко бъдеще.

– По-рано Будапеща и София намериха правно и финансово решение за продължаване на транзита на руски газ през България за Унгария под санкциите на САЩ. Води ли в момента София диалог с други страни от ЕС за доставките на газ във връзка със спирането на транзита от Украйна? Имало ли е съответно искане от Молдова? София обръщала ли се е към руското посолство с този въпрос?

– Директното договаряне на София с други държави за доставките на газ е въпрос на българското правителство. Самата България няма собствени разработени находища, но има развита газотранспортна инфраструктура, което й позволява да действа като транзитна страна и да получава значителни ползи от това. Що се отнася до обръщенията директно към руската страна, не са ни известни. Такива искания обикновено отиват директно в „Газпром експорт“. Нашият президент В. В. Путин многократно е заявявал готовността на Русия да продава синьо гориво на Европа. Искам обаче да подчертая, че бъдещето на такива доставки зависи изцяло от позицията на купувачите, транзитната държава и наличието на свободен капацитет. Сегашната политическа линия, която наблюдаваме в отделните държави, определено не е благоприятна за започване на преговорния процес.

– България възнамерява да построи военен лагер за многонационална бойна група на НАТО, която ще приеме над 2 хиляди военнослужещи на алианса. Може ли появата на този град да означава изостряне на отношенията с Русия? И трябва ли да очакваме появата на друга военна инфраструктура на блока в страната?

– Такава многонационална бойна група действа в България от 2022 г., числеността й е близо 1200 души. Сега се говори за трансформирането й в бригада, което предполага увеличаване на числеността на военнослужещите до 5000 души. Тук е обичайно да се казва, че тази трансформация ще бъде извършена, „ако е необходимо“, и подходящата основа за това трябва да бъде предварително подготвена. Изграждането на такъв военен лагер само по себе си, разбира се, едва ли ще предизвика нарастване на напрежението в двустранните отношения. Но създаването му не може да се разглежда изолирано от политиката на разширяване на НАТО и постоянното желание да се доближи военната инфраструктура на алианса до нашите граници. Имайки предвид откровено враждебния характер на Северноатлантическия алианс, едва ли ще се приеме появата на пълноценна бригада на НАТО в България като „обикновено събитие“, обусловено от „съюзнически задължения“.

– По-рано румънският министър на националната отбрана подписа писмо за намерения в кулоарите на срещата на ръководителите на военните ведомства на страните – членки на НАТО, в Брюксел за създаване на „коридор за военна мобилност“ между Румъния, България и Турция. Този въпрос обсъждан ли е с руската страна? Каква е позицията на Русия за създаването на такъв “коридор”?

– „Коридорите за военна мобилност“, или както понякога ги наричат ​​„военен Шенген“, са още една стъпка по пътя към последователната милитаризация на „източния фланг“ на НАТО. Те включват улесняване и ускоряване на движението на войници и оръжия през територията на страните – членки на алианса. Разбира се, такива инициативи по своята същност не могат да бъдат изключително мирни. Прави впечатление, че представители на НАТО и страните – членки на организацията, включително България, упорито говорят за „отбранителната цел“ на блока. Истината е, че светът многократно е ставал свидетел на агресията на алианса без никакво международно правно основание. Включително и тук, на Балканите. Що се отнася до това дали въпросът за създаването на „коридори за военна мобилност“ е бил обсъждан с нас, тогава, разбира се, отговорът е очевиден – не, не е бил обсъждан.

– Българският бивш служебен министър-председател Д. Главчев заяви в кулоарите на срещата на върха на НАТО във Вашингтон, че България може да предложи организирането на преговори между Русия и Украйна, на които София да поеме ролята на посредник. Може ли България да стане посредник? Обсъжда ли се този въпрос с руската страна?

– Може да говорят каквото искат, но е по-добре да съдите по делата. Нито преди, нито след изявлението на Д. Главчев България не спря участието си в напомпването с оръжие на Въоръжените сили на Украйна. Нещо повече, министърът на отбраната Атанас Запрянов многократно е признавал пред медиите, че София се опитва да „удовлетвори максимално“ редовно получаваните от Киев заявки за въоръжение, боеприпаси и оборудване. На този фон всякакви предложения за посреднически услуги изглеждат, меко казано, лицемерни. Ако говорим за преговори за Украйна като цяло, ние сме готови за тях – като се вземат предвид нашите интереси и опасения, разбира се. Условията за постигане на мирно уреждане са известни, те бяха изразени от президента на Руската федерация В. В. Путин през юни миналата година: изтегляне на войските на въоръжените сили на Украйна от цялата територия на руските региони, признаване от страна на Киев на нови териториални реалности, консолидиране на извънблоковия безядрен статут на Украйна, нейната демилитаризация и денацификация, както и гарантиране на правата, свободите и законните интереси на Русия. Между другото, още през юни текстът на споменатата реч на президента беше предаден на българското Външно министерство и ние специално обърнахме внимание на нашите колеги върху съдържащото се в нея мирно предложение. В същото време от София нямаше реакция на нашата нота.