Калоян Паргов: БСП има столетна история и не бива да се превръща в поредната лидерска партия
БСП трябва да е готова да излезе в опозиция, когато участието в кабинета се превърне в неприемлив компромис, каза за ЗЕМЯ кандидатът за председател на левицата
ЗЕМЯ, като кооперативна, патриотична, исторически свързана със социалните идеи медия, не е безразлична към предстоящия избор за лидер на БСП, към пътя пред партията и Обединената левица за постепенно връщане на доверието и превръщането й отново в първостепенен политически фактор в променяща се България – част от променящ се свят!
Затова даваме думата на всеки от кандидатите за председател на Българската социалистическа партия да отговори на въпроси, свързани с неговата визия за бъдещето на БСП и социалната държава. Вярваме, че успехът на БСП зависи от прозрачния и честен, но и осъзнат избор, който ще направят социалистите на 51-вия конгрес!
– Какви са идеите Ви за организационно и кадрово укрепване на БСП? Как трябва да работят местните и националните органи, така че да внесат повече политическо съдържание и колективност в работата на партията?
– Въпросът Ви е много уместен. В българската политика се множат лидерските партии, които водят симулативен партиен живот. Реално, решенията в тях се вземат еднолично. Партийната бутафория е част от фасадната демокрация. БСП има столетна история и не бива да се превръща в поредната лидерска партия. В последните години важни решения бяха утвърждавани от НС „на подпис“. Аз мисля, че трябва да има реален дебат и да се спазват процедурите. При издигането на кандидати за изборни постове трябва да се отчита мнението на местните организации, които с основание недоволстват, че се пренебрегва волята им. Впрочем това е и една от причините за загубата на доверие. Трудно можем да очакваме хората да гласуват за непознати кандидати. В резюме: трябва да се върнем към демократичните традиции и да спазваме процедурите, указани в устава.
– Как с реални действия БСП да се опази от корупцията и зависимостите, от моралните рискове и порочните модели на прехода?
– Като си подбира коалиционните партньори. Затова стои въпросът дали решението за участие в кабинета няма да се окаже стратегически грешно. Това зависи от поведението на нашите министри. Моето мнение е, че тази коалиция не бива да се крепи на гърба на БСП. Голямата опасност е министрите да не подменят лоялността към партията с лоялност към кабинета.
БСП трябва да е готова да излезе в опозиция, когато участието в кабинета се превърне в неприемлив компромис.
– Кои са социалистическите идеи, които БСП трябва да отстоява решително днес – и като участник в управлението, и в по-стратегически и дългосрочен план?
– Мирът е приоритет. Надявам се БСП да остане последователен застъпник на тази кауза. Ръстът на цените изтощава хората. Има очевидна спекула, достатъчно е да се види пазарът на недвижимости или дори цената на зеленчуците. БСП е партия, която ратува за справедливост и трябва да я търси във всички управленски действия, първото и основното от които е държавният бюджет. Безумие е парите за образование и здраве да отиват за превъоръжаване.
Калоян Паргов на среща със социалисти в Пловдив
– С какви идеи и политики БСП ще защити обикновения трудов човек във всекидневния му сблъсък с монополи, банки, с едрия капитал, с експлоатацията и орязването на социални права?
– Вече отговорих отчасти на този въпрос, но има още много какво да се направи. Най-напред да се ревизира работата на регулаторите, които допускат картелизация в много сектори. Цените в България не са пазарни, а картелни и това го усещаме всички по джобовете си. Дори хлябът е скъп заради надценката на търговските вериги, които диктуват цените.
А защитата на социалните права е абсолютен приоритет на БСП. Всяко посегателство върху тях трябва да е повод да преосмислим участието си в кабинета.
– Как се вписват БСП и България в променящия се към многополюсност свят, който в реално време чупи клишетата от последните десетилетия? Каква външна политика трябва да развиваме?
– Тревожи ме, че тези процеси въобще не са обект на анализ в нашите институции. Да речем, стремежът към приемане на еврото на всяка цена е опасно увлечение. Икономиката ни не е готова за този скок. Затова нека не бързаме. В тези опасни времена трябва да се водим от благоразумието по всички теми: от мира до икономиката, защото много стари догми излизат от употреба.