Конституцията – не я познават, не искат да я знаят, не я спазват

“Бащите” на основния ни закон се срещнаха на  дискусия по случай 32-ата годишнина от приемането му

Георги Георгиев

Хората, включително тези, които искат да променят конституцията  не я познават, не искат да я знаят, а освен това тя масово не се спазва от представители на законодателната и изпълнителната власт.

Това бяха преобладаващите мнения на участниците в дискусията “Конституцията от 1991 г. – Основа на българската държавност и право”.

Тя се проведе в София на 12 юли – денят, в който преди 32 години, в напрегната обществена атмосфера, 7-то Велико народно събрание прие първата нова конституция в бившия социалистически лагер.

Организатор на форума бе свързаната с левите идеи фондация “Солидарно общество”, с ръководител Георги Пирински – депутат във ВНС и бивш председател на Народното събрание (2005-2009 г.).

Във встъпителното си слово, след като определи конституцията като “незаменима основа за устойчиво развитие на страната по утвърдени правила”, Пирински посочи тревожно проучване от 2022 г., според което  77% от анкетираните не са запознати с конституцията, а 82% смятат, че законите в страната не се спазват.

По отношение на намерението за промени в конституцията, което лансират днешните управляващи от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, Пирински заяви, че е разтревожен от твърде лековатия и доста спорен начин, по който се подхожда към проблема.

Съгласие с Пирински за непознаването на конституцията изрази и бившият председател на ПГ на СДС проф. Екатерина Михайлова. Тя обърна внимание, че начинаещите студенти нямат никаква представа какво е конституцията, освен, че е основния закон на страната. Михайлова също изрази изненадата си, че именно съдебната власт е причина за пети поред промени в конституцията.

“Нито за момент не бива да забравяме, че конституцията се определя като обществен договор. Но идеята е, че това е обществен договор между гражданите, изразен чрез техните представители, а не просто съглашение между политически групи за подялба на властта.” Това бе мнението на конституционния съдия Янаки Стоилов, бивш служебен министър на правосъдието и дългогодишен депутат от БСП.

Стоилов също изрази опасения в подхода на “днешните конструктори на конституционното мнозинство” към лансираните промените в основния закон, заради опасността от нарушаване на балансите в него.

“В момента се намираме в конституционна криза, имаме институции, които са на практика с изтекъл мандат. Органите, които трябва да определят състава на тези институции, нехаят.” Това заяви на форума проф. д-р Пламен Киров, ръководител на катедра “Конституционноправни науки” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той благодари на народните представители от Седмото Велико народно събрание, че с действията си са поставили българския политически преход на здрава конституционна основа и така сме избегнали “румънския вариант”, но в същото време заяви, че не е оптимист за бъдещето на действащата конституция.

Проф. Киров също е на мнение, че има нежелание да се чете и разбира конституцията. Той даде примери с това как парламентът освобождава от отговорност изпълнителната власт, как нарочно не се попълват ключови държавни органи и как бе освободен от поста си преди години, заради изразено мнение за Народния съд, бившият зам.-председател на НС от БСП Валери Жаблянов, който присъства на събитието.

Бившият депутат от СДС в 7-ото ВНС Владимир Сотиров, подписал конституцията, призова желаещите да я променят “да имат малко мозък”. На първо място я прочетете и я спазвайте, призова той. Сотиров обърна внимание, че депутатите масово нарушават чл. 67, ал. 2, която гласи, че те действат “въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.”

Има ли сегашният парламент морално основание и капацитет да променя конституцията, реторично запита зам.-председателят на НС от БСП Кристиан Вигенин. Според него предлаганите изменения са извън компетенциите на обикновено народно събрание, защото се отива към промяна в балансите на властите. “Голяма част от народните представители нямат представа как функционира НС. Те трябва да гласуват по съвест, на мен ми се струва, че понякога дори да имат съвест, имат малко знания и това позволява да се насочва съвестта им”, каза още Вигенин.

“Исторически, приемането на конституцията беше междучасие за България”, каза бившият “велик” депутат и специалист по национална сигурност Димитър Йончев. Старият голям брат го нямаше, а новият не знаеше дали му трябваме, продължи той с образното описание на ситуацията от 1991 г. Нито едно посолство не ни се намеси, основният ни закон е изработен в София, с тъжна ирония отбеляза Йончев.

Как ще правите промени в конституцията без обществен дебат, без обществен диалог, обърна се към отсъстващите в залата представители на т. нар. “конституционно мнозинство” в сегашното НС, бившият депутат от 7-ото ВНС и бивш зам.-председател на СДС Петко Симеонов. Той обърна внимание, че през 1991 г. е било точно обратното. “Има непрекъснато неглижиране на конституцията”, каза той. За нарушаване на общинска наредба те наказват, но не и за нарушаване на конституцията, обърна внимание Симеонов.

В организираната от фондация “Солидарно общество” дискусия участваха още професорът по конституционно право Емилия Друмева, председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев, служебният правосъден министър Крум Зарков, бившият председател на НС Михаил Миков, проф. Александър Маринов, преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова, народни представители от 7-ото ВНС като поета Георги Константинов и Румен Сербезов от БСП, Петър Стайков, Еленко Божков, Любомир Иванов, Стефан Стоянов от СДС и др., леви депутати от следващите парламенти като Емилия Масларова, Румен Петков, Татяна Дончева, Мая Манолова, представители на научните среди, журналисти.

Водещ на дискусията бе журналистката от БНР Силвия Великова.